***
През прозореца си виждам небето.
Смрачава се... Синьо и гладко небе,
белязано не от птичи криле,
а от бездушно стърчащи антени.
Гледам ги и плача...
И кой знае защо
вече не завиждам на птиците...
1998г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Витанова Todos los derechos reservados
