Mar 16, 2006, 8:51 PM

Съвет

  Poetry
129 0 4
Падат от дърветата листа, във вихрушка заиграват , като твоята душа все се разпиляват- нежна като есента неуверена в нещата скрила в себе си страха да изкове сама съдбата , бори се човешката душа с хилядите си пороци но порок ли е това ?Да взима от живота си уроци. Пристъпи и вратите отвори, не заключваи пак в окови- ти това човешко сърпичастие, а смело полети -към своето си щастие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Калоянов All rights reserved.

Comments

Comments