16.03.2006 г., 20:51

Съвет

130 0 4
Падат от дърветата листа, във вихрушка заиграват , като твоята душа все се разпиляват- нежна като есента неуверена в нещата скрила в себе си страха да изкове сама съдбата , бори се човешката душа с хилядите си пороци но порок ли е това ?Да взима от живота си уроци. Пристъпи и вратите отвори, не заключваи пак в окови- ти това човешко сърпичастие, а смело полети -към своето си щастие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари