16 mar 2006, 20:51

Съвет

  Poesía
128 0 4
Падат от дърветата листа, във вихрушка заиграват , като твоята душа все се разпиляват- нежна като есента неуверена в нещата скрила в себе си страха да изкове сама съдбата , бори се човешката душа с хилядите си пороци но порок ли е това ?Да взима от живота си уроци. Пристъпи и вратите отвори, не заключваи пак в окови- ти това човешко сърпичастие, а смело полети -към своето си щастие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Калоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios