16 мар. 2006 г., 20:51

Съвет

127 0 4
Падат от дърветата листа, във вихрушка заиграват , като твоята душа все се разпиляват- нежна като есента неуверена в нещата скрила в себе си страха да изкове сама съдбата , бори се човешката душа с хилядите си пороци но порок ли е това ?Да взима от живота си уроци. Пристъпи и вратите отвори, не заключваи пак в окови- ти това човешко сърпичастие, а смело полети -към своето си щастие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Калоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии