Nov 30, 2005, 2:25 PM

Уморени

  Poetry
208 0 6
Вървяхме бавно, уморени от
всичко. Проклинахме тихо
нашите души за всичката
мъка, която делихме и за
тъгата, която ни предстои.
Не казвахме нищо на
глас и в очи. Очите сега не
знаеха друго освен да ронят
онези сълзи, на които животът
бе ни орисал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Ганева All rights reserved.

Comments

Comments