Уморени
Вървяхме бавно, уморени от
всичко. Проклинахме тихо
нашите души за всичката
мъка, която делихме и за
тъгата, която ни предстои.
Не казвахме нищо на
глас и в очи. Очите сега не
знаеха друго освен да ронят
онези сълзи, на които животът
бе ни орисал.
всичко. Проклинахме тихо
нашите души за всичката
мъка, която делихме и за
тъгата, която ни предстои.
Не казвахме нищо на
глас и в очи. Очите сега не
знаеха друго освен да ронят
онези сълзи, на които животът
бе ни орисал.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Ганева Todos los derechos reservados
