Уморени
Вървяхме бавно, уморени от
всичко. Проклинахме тихо
нашите души за всичката
мъка, която делихме и за
тъгата, която ни предстои.
Не казвахме нищо на
глас и в очи. Очите сега не
знаеха друго освен да ронят
онези сълзи, на които животът
бе ни орисал.
всичко. Проклинахме тихо
нашите души за всичката
мъка, която делихме и за
тъгата, която ни предстои.
Не казвахме нищо на
глас и в очи. Очите сега не
знаеха друго освен да ронят
онези сълзи, на които животът
бе ни орисал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Ганева Всички права запазени
