Уморени
Вървяхме бавно, уморени от
всичко. Проклинахме тихо
нашите души за всичката
мъка, която делихме и за
тъгата, която ни предстои.
Не казвахме нищо на
глас и в очи. Очите сега не
знаеха друго освен да ронят
онези сълзи, на които животът
бе ни орисал.
всичко. Проклинахме тихо
нашите души за всичката
мъка, която делихме и за
тъгата, която ни предстои.
Не казвахме нищо на
глас и в очи. Очите сега не
знаеха друго освен да ронят
онези сълзи, на които животът
бе ни орисал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Ганева Все права защищены
