писателче (Светослав Иванов) писателче (Светослав Иванов)
372
Apr 5, 2005, 8:55 PM

Врани, врани, врани...

  Poetry
130 0 4

 

Врани, врани, врани... Почернен е пътят.
От кога все вървя,
от кога съм заскитал -
о, Господи!
Небето е виснало тежко над жиците, 
безнадеждно, остаряло и сиво.
Все вървя, все вали и по стъпките
ми тежи налепената жалост.
Разорано полето
и грозно, и пусто е.
Черни врани се дигат пред мене на облаци
и кръжат, и се вият, и се спускат подгизнали.
Накъде, накъде все ме води под жиците
почернелият път
и вървя, и самотно е.
А отгоре сиротно провиснали жиците
все мечтаят да кацне бялата птица...
Да потеглят скрибуцащи, стари каруци
по безкрайните пътища, под безкрайните жици...
Сам все вървя, все вали и разнасят се враните.
Моканинът беше излъгал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments