писателче (Светослав Иванов) писателче (Светослав Иванов)
372
5.04.2005 г., 20:55

Врани, врани, врани...

131 0 4

 

Врани, врани, врани... Почернен е пътят.
От кога все вървя,
от кога съм заскитал -
о, Господи!
Небето е виснало тежко над жиците, 
безнадеждно, остаряло и сиво.
Все вървя, все вали и по стъпките
ми тежи налепената жалост.
Разорано полето
и грозно, и пусто е.
Черни врани се дигат пред мене на облаци
и кръжат, и се вият, и се спускат подгизнали.
Накъде, накъде все ме води под жиците
почернелият път
и вървя, и самотно е.
А отгоре сиротно провиснали жиците
все мечтаят да кацне бялата птица...
Да потеглят скрибуцащи, стари каруци
по безкрайните пътища, под безкрайните жици...
Сам все вървя, все вали и разнасят се враните.
Моканинът беше излъгал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари