Врани, врани, врани...

Poesía

132 0 4

Врани, врани, врани... Почернен е пътят.
От кога все вървя,
от кога съм заскитал -
о, Господи!
Небето е виснало тежко над жиците,
безнадеждно, остаряло и сиво.
Все вървя, все вали и по стъпките
ми тежи налепената жалост.
Разорано полето
и грозно, и пусто е.
Черни врани се дигат пред мене на облаци
и кръжат, и се вият, и се спускат подгизнали.
Накъде, накъде все ме води под жиците
почернелият път
и вървя, и самотно е.
А отгоре сиротно провиснали жиците
все мечтаят да кацне бялата птица...
Да потеглят скрибуцащи, стари каруци
по безкрайните пътища, под безкрайните жици...
Сам все вървя, все вали и разнасят се враните.
Моканинът беше излъгал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

писателче (Светослав Иванов)

е, много е хубаво!!! /каза си той скромно!!/

2005-07-27T21:59:35+03:00
maeva_va (Мая Витанова)

Вярно. Хубаво е.

2006-04-25T18:10:21+03:00
писателче (Светослав Иванов)

е, много е хубаво!!! /каза си той скромно!!/

2005-07-27T21:59:35+03:00
maeva_va (Мая Витанова)

Вярно. Хубаво е.

2006-04-25T18:10:21+03:00