ЗДРАВЕЙТЕ! ЗАПОВЯДАЙТЕ В САЙТА
КЪДЕТО НЯМА ПОШЛОСТ И ЛЪЖА ,
КЪДЕТО ВСИЧКИ СНИМКИ СА КРАСИВИ
И ВСЯКА ДУМИЧКА Е ОТ ДУША.
И РАЗХОДЕТЕ СЕ МЕЖДУ СЪРЦАТА ...
Готов съм да лъжа,
за да покажа на себе си "Мога"
да поживея в свят от фалшиви мечти.
Днес опитах в глупостта смисъл да вложа
но уви, в капана попадна пак ти. ...
БЕЗРАЗСЪДНА Дай ми свежест и друми просторни към-то тях да забързам крака. Стига зидове ,стига придворни и дантели от пъстри зебла. Подари ми криле нелетели да припадна от ужас в летеж. Подари ми куражи посмели с бесен вихър да бродят нощес. В плитчините разхлаждам ,но рядко от досада преплахи ръце. ...
Уморена вечер в къщи Баба Меца се завръща с пълна кошница малини. Цял ден в горските долини ги е брала. Малък Мечо я посреща издалече. Баба Меца го прегръща, ала мечето се мръщи; - О, не искам аз малини... Дай ми, мамичко, къпини! Баба Меца хуква пак в най-големия гъстак, за да набере къпини за дете ...
Безбрежно е морето на надеждата. Бездънни са очите ти надеждни. А някъде далеч,далеч от мене за теб брега не е мираж. Сега разбирам , че аз съм само миг от тебе, а ти си миг от вечността.
Близка и далечна Два свята се докоснаха Моят и твоят. Две очи се погледнаха Моите и твоите. Две съдби се срещнаха Различни и до някъде еднакви на чувства и мечти… Но чувствам се прекрасно Близка и далечна дори да си ти. Защото най-накрая те срещнах Принцесо на моите мечти. Дали това е заблуда? За се ...
(посветено на Бойко)
въпросът е : една бира или две !
Котка с интересна, леко кривната походка
крачи бодро из алея светла, пъстроцветна и широка.
Ха наляво, ха надясно ...
ВНИМАНИЕ: Далеч не мисля, че творбата има някаква стойност пред оригинала! Това е само един чисто любителски опит! Моля, не го приемайте много на сериозно! Благодаря:) LII А сега искам да предложа на романа краят аз да сложа, че оставихме Онегина така без за неговата зла съдба и думичка да споменеме ...
за последния танц ти мен избра, но така и не разбра, че съм стихия бясна а не човек с душа че съм облак черен а не любовник верен че съм риск непремерен а не идиот безполезен. сега съжаляваш, за този танц, последен, наш. но мила, моя си вече стихията по теб се увлече и тук те отвлече толкова далече, ...
Днес седнах в ъгъла на класната стая самичка, отново с тетрадката,в която всеки път сърцето разнищвам... Поисках да пиша за моята поезия, но нещо ме спря и накара да се замисля... Поезия?!? Нима съм достойна аз за поязия?!? Та моите стихове често пъти са нищо и крият в себе си безброй невидения за в ...
умосгърчващо презрение отправяш към живота си
края му притискаш
дърпаш спусъка... настъпва времето
с презрителен полет каца върху ти
комар - върши си работата.
Всичко започна от раната...
Наръгах го баш във сърцето си.
В сърцето, но не чак до дръжката.
Наръгах се - казвам ви, пак аз -
и всичко започна от утре... ...
Моят дом, малък и порутен, три стаи с четири легла. Ала за мен е тъй уютен и най-прекрасен на света. Семейството ми е малко, три жени сме, без баща, но за мен това не е жалко, защото цари мир и топлина. Животът ми не е никак лесен, почти не знам какво е почивка. Но всяка сутрин се събуждам с песен, ...
Може и да нямам съвест, може, но и не желая името светица, а и за какво ми е, мой Боже, да крея като храмова свещица. Съвест нямам, погребана навеки остана под черната, горчивата мътилка, но аз вървя по горските пътеки и не давя мерзост във бутилка. Съвест, казваш, нямам. Сигурно ми липсва страшно, ...
Долавяш ли,ехо от стъпки?Дочуваш ли,моето обичам те?
Не искам,но ме чакат пътеки и тръгвам там към мечтите.
Долавяш ли ,как вятърът ти навява моите сънища.
Измислена любов ,но истинска ,пресякла твоите пътища?
Не ме оставяй и аз да си замина.Не искам да съм спомен, ...
Майко моя, с напукани, черни ръце,
с набраздено от времето чело,
аз се нося към тебе лека като перце,
моите мисли ме връщат на село.
Помня дните си детски, когато ...
усмихнах се, засилих се, и скочих, летя,летя като птица над поля, нопадам на тази твърда земя, като птицата, летяща над поля, само че сега, без крила. и няма смях, и няма страх, и няма прах, всичко изчезна с един замах, в тунела мрачен влезнах, седнах и заплаках, тук няма светлина, както бога обеща, ...
Защо си мисля, че умирам? Защо сънувам пак кошмар? Защо съдбата си презирам? Защо не вярвах, че си дар? За мен ти бе безценен- единствен и незаменим. С теб животът беше ценен и всеки миг незабравим. Но изгубих те и ме боли, че вината е изцяло моя! И въпреки искрените ми сълзи пътят ми се раздели от ...
Посветено на Световната година на физиката 2005! О, Физико, велика! Ти кръвта ми смразяваш, душата ми завладяваш и тайните ми разгадаваш! О, Физико, страшна! Да те следвам и уча обещавам! Вечно с теб ще се занимавам и законите ти ще предавам! О, Физико, властна! От теб никой не може да избяга, влиян ...
Аз не вярвам нейде да има народ тъй борбен, тъй смел. Народ от болката сили да взима, до края да следва своята цел. Народе, с Твоя дух непреклонен, пет века глава не склони. Не остана безмълвен, глух и безволен бори се много и врага ти сломи. На колене никога не падна. С робството не се примири. Сил ...
Излъгах те, че мога да съм подъл,
И че съм лош отново те излъгах,
Но като куче, впило зъби в гумен кокал,
Не теб - а себе си подлъгах.
Излъгах те и че съм интересен, ...
Студено е във моя дом,
студено е и в моята душа...
Защо получи се така?
Защо допусна да се случи всичко това?
Всички казват ми от любовта боли, но сладка ...
Сърцето ми се свива. Устните изгарят. Душата ми умира. А мислите дълбаят. Само твойто име помня. Не искам нищо друго. Сълзите ми се ронят. Моля се да стане чудо. Обичам те безумно. Само тебе аз желая. Но заминаваш си безшумно и ме оставяш да мечтая.
Думите осъдени на смърт чрез разстрел бързо изгубиха своята същност щом авторът им постигна своята цел безтегловно увиснаха в сивата пустош Бащата уби своите деца за да похапне от тях крехко месо застаряла бе дори гордостта а нямаше вече друго какво Мисълта се скри в черупка от орех остави реката да ...
Посвещава се на кк.Сн. Заради това, което е, което е избрал* да е, и което винаги ще бъде!!!
****************************
...Бодлива тел са и мечтите,
тел бодлива си и ти,
на живота на игрите, ...