ОБИЧАМ ВЯТЪР ДА МЕ ГАЛИ
”Слез от крушата, синко!” – баба ми ме вика.
Слизайки в долната земя сред съня на Ламята.
В съня (съня) на Ламята! Стели се – вода
е набъбнала в очите. Ха, да ме прежали! ...
Затворя ли очите, на маточина искам да мирише, на дим от кучета изблизан. Да чувам вятърът как диша прегърнал бялата ми риза. Далечното да стане близко Когато топлата река постави си във ниското забрадка от мъгла. Усмивката на слънцето да бъде прашна, като извадено от скринове напътствие и мисълта з ...
Когато дойде изгрева след дълга нощ
и виждаш го през мръсния прозорец,
това не прави изгрева по-грозен,
той пак ще блесне с цялата си мощ.
Когато сам си между четири стени ...
Разби се денят като скъп порцелан,
предаде на клоуна тайния знак,
съблече го цял по частица от свян,
по лист от предписани мъдри слова.
Сега погледнете очите му - ден ...
Колкото и да искам да те върна,
колкото и да искам да извикам остани,
ще трябва в мъка и в забвение да се обгърна,
да скрия, че ме от раздялата боли.
Обичах те, както веднъж се обича, ...
Мразя те, зящото ме остави.
Мразя те, защото ме рани.
Мразя те,защото казваше “обичам те”.
Мразя те- от безразличието ти боли.
Мразя те, когато вън вали, ...
Приятелко,
Зъбати бяха моите химери, но упорито ги догонвах…
…..
Като дърваря мълчалив събарях немаркирани дървета.
Затискаха ме клоните, но даже вопъл не проронвах., ...
Нарисувах синьо-като твоите очи
и добавих розово-като моите мечти,
но забравих черното-като болката сега,
която пак измъчва моята душа.
И протегнах длан да те докосна ...
Огромен град със прашни улици
и сиви къщи със невиждащи очи...
Усещаш погледите вперени във себе си
през липсващите слънчеви лъчи.
Една тълпа, затворена в килията ...
Аз няма да те търся във живота си.
Ще чакам сам да дойдеш някой ден.
Каква да бъда, за да ме откриеш?
Какъв да бъдеш по калъп за мен?
Аз няма пак да споря със съдбата си. ...