Poetry
Просякиня 🇧🇬
но ти още тлееш в моето сърце,
зърна ли те, не мога да отмина
това красиво, ангелско лице.
Обичах те безкрайно до полуда, ...
Една 🇧🇬
Кървави следи 🇧🇬
Ще вали пак, прежуря увиснало слънцето 🇧🇬
И птиците нервно летят, тежи въздухът, пълен с демони.
Събират се облаци, космати и зли като кучета.
Не ми стига дъхът, в гърдите пулсира и стене до болка сърцето ми.
Очите ми блъскат в небето, като врабче –във прозорецът. ...
Някога бях 🇧🇬
но вече не съм...
Някога имах -
сега просто е сън...
Някога вярвах, ...
Така пътувахме 🇧🇬
в мига,
когато спря и ме целуна...
Запомних
само кораба в нощта ...
Горещи чувства 🇧🇬
По стъпките ти аз сълзи ще роня,
в сърцето ми ще бие луда кръв.
Не успях от него аз да те прогоня,
сега там има само скръб. ...
С камилска воля 🇧🇬
по тънката
невидима връвчица,
закичила гръдта
на неощвената и безлика вечер... ...
Писмото 🇧🇬
Болеше ги.
Мастилото капеше ...
Запази си само последният лист -
най-скъпия, ...
С хармония в зелено /Cefules & Joanna_vas/ 🇧🇬
а диханието ми е като орган.
С пръстите си засвири по него, засвири...
-Устните ти са подвижна неподвижност
в изреченото слово, ...
Не си сама 🇧🇬
Когато късно във нощта,
разбереш, че си сама,
не се отчайвай на мига!
Спомни си за онази тишина, ...