Знаеш как да ме докосваш,
нежно, леко, като със перце.
Знаеш как да ме целуваш,
мило, сладко, макар и тук да е за кратко.
Знаеш как да ме прегръщаш, ...
Не трябва да го правим,
но ти ме подлудяваш.
Не трябва да го правим, зная,
но не мога тaka лесно да сложа края.
Щом срещтнах те в онзи слънчев ден, ...
У х а н и я (хайку) Чезне росата... По лилави поляни – сладост и нежност. * * * Сиви делници, избухват акации, бял цвят се рони... * * * В дива ягода сладко отпусна снага късното лято. * * * Дълги вечери. Под клонести явори - топли кестени... * * * Във ранна преспа - хризантема докосна дъх на кокиче.
Градът на истинският стил, ренесансов, стар и мил, Безкрайно истински с красиво нежен стон Смущаващо сияен, железен струнен тон, Паркове уханни, зелената трева, Росата рано сутрин под твоите крака Кристално бледи сенки разхождат се в нощта Денят е ясен, бистър изпълнен със любов, А аленият залез пор ...
Дишам дълбоко през тежкият дим, не мога да чувствам, парфюмът любим, през тежките нощи си мисля за теб, защото си истински вечен човек, прозира умора във твоите очи, не мога да гледам уморени души, скиташ в безкрая, протягаш ръка на някой бездомник подаряваш греха, не искаш да чуеш съвета на ангела ...
Опитвам се да забавлявам околните, да задоволя желанията на недоволните, раздавам се изцяло, докато сърцето не е спряло, овехтяло, оцеляло след хиляди думи тежки, и болки нечовешки. Трябва да подаряваш това, което имаш, стига само тактиката да разбираш , да концентрираш, усилията тежки и да ги превъ ...
Разстояния Мъж съм и по мъжки ще ти призная – слаб съм понякога... Жена си и знаеш силата си на голите стъпки, съблечени зад завесите на облечена стая. ... и за мъжкото, което в очите проблясва, пред твоето очертание, няма да се покая ... нехаеш, че вятърът дърпа завесите на разголената ни стая. ... ...
Животът с мен си пропиляваш,
аз не съм това, което заслужаваш.
Тръгни си, моля те веднага,
защото сила в мен такава няма.
Тръгни си, бягай на далече ...
Пътека съм - по мен тръгни,
отмервай бавно всяка стъпка своя...
и щом ме извървиш, помни,
завинаги тогава ще съм твоя.
Цигулка съм - ти само засвири, ...
Писна ми от виртуални флиртове,
от сладникаво скалъпени слова -
писна ми от чувствата измислени,
а какъв си всъщност е мъгла.
Уж започва като нова сага, ...
Нина Когато танцуваш, сякаш копнея Да бъда в твоите красиви очи Когато ме погледнеш, сякаш живея В далечни и чужди мечти Когато говориш, сякаш времето минава Все едно слушам своя собствен ум Когато слушам, сякаш гласът ти притежава Някаква странна форма на шум Ти забързваш мелодията В мен идваш на в ...
В река душата си превърнах и тичах
да догоня вятъра... влях се във море,
самотно, тихо и студено, заплаках...
замолих вятъра да върне моето сърце!
Но вятър недогонен ме издигна, ...
Гадняр (Имам Право Да Знам) Да, превърнах се в гадняр Всички лоши мисли и думи Всеки верен другар Всичко разруших помеждуни Имам право да знам Такъв ли си бях преди Да прехвърчат искри И лесно да се паля И лесно да горя Ако искаш Мога да бъда и друг Да бъда надежда на хората тук Ако искаш Мога да ти ...
тя винаги си хвърляше фасовете на земята
без да ги гаси
след нея той винаги акуратно ги хващаше с
два пръста, гасеше ги и ги хвърляше
на място което смяташе че е подходящото място. ...
Затвори ме зад тези четири стени, нека на тях излея целия си гняв. Дано да угасне пламъка на твоите очи, и вместо него да изпитвам само страх... Вържи ръцете ми с въже от стомана, и изцеди и последния спомен от мен. Не ме съжалявай,точно ти си тази рана, която ме преследва и кърви всеки божи ден. За ...
Със теб до лудост си приличаме – две капчици роса, застанали без страх и без понятие за вечност на края, на ръба на кестеновите листа. А в следващия миг готови сме да паднем: Звън, звън.Ти над обагрен в жълто с кехлибарен блясък стрък – жълтица – борбена си, миличка иглика. Звън, звън.Това е... Потр ...
Изправена пред трудни избори, аз втурвам се с глава напред, посоки непредвидени избирам – сърцето ми усеща само как. Пред ангелски врати ме чакат (златни) целувки на обичан враг, ритници на приятели омразни, ме чакат пред вратите дяволски, сърцето ми усеща само как. Сърцето – то е чисто, много страд ...
Софийски потайности - 2
Тук куче вие срещу пълната луна,
Момиче младо с свойта плът търгува.
И мазни мутри в лъскави автомобили -
ухилени, противни и прогнили; ...