Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
1.3 results

историята на две същества въртяща се около парче шунка 🇧🇬

ДА погледнем нещата от човешка гледна точка!Седя си аз на стола в кухнята и с нескрито удоволствие дъвча парче шунка...ама го дъвча това парче шунка като гладно прасе маруля..ако можете да си го представите..Простоизцяло и напълно запленен от мисълта колко ми е вкусна шунката не обръщам никакво вним ...
madme (Део)
madme
Prose
133 8

Усещане за любов 🇧🇬

Тази нощ ти ме заведе в един неземно красив свят.И толкова силно те усещах в себе си аз.Не ме интересуваше какво се случва,с тебе бяхме сами-само ти и аз.Тялото ми докосваше твоето,усещах как пари кожата ти.Всеки допир ме караше да изпадам в екстаз...Усещах целувките ти по цялото ми тяло,леко хапеше ...
Adelinka (Ади Василиева)
Adelinka
Prose
193 14

мисъл в полунощ 🇧🇬

Аз съм само прашинка в този свят !
Всичко може да се случи без мен или с мен ...
Цялостната картина на живота не е никак "розова" !
- Както смятат за съжаление повечето хора !
Животът не е никак лесен - точно това ме кара да бъда по - силна ! ...
eleto (Елеонора Асенова)
eleto
Prose
132 2

Мразя те! 🇧🇬

Мразя те!Мразя те от дъното на душата си,до кръв...
Толкова много те мразя,че бих те убила,но и бих умряла с теб,за да сме заедно поне в смъртта си;бих проронила гореща сълза над замръзналото ти тяло,ако знам,че ще те заболи!
Толкова ужасно много те мразя,че омразата ми към теб е единственото,което ...
FiGHTeR-4u (Петя Сотирова)
FiGHTeR-4u
Prose
166 16

Прелюдия в ре минор 🇧🇬

Прелюдия в ре минор
Струните се късаха една по една, но той свиреше...
Беше луд, но гениален. Имаше дарба свише и тя бе неизменна.
Публиката го обичаше, защото винаги импровизираше. Не свиреше никога едно и също произведение. Не свиреше нищо дори на големите композитори. Той бе уникален. Никой не зн ...
atanas_dvk (Атанас)
atanas_dvk
Prose
149 16

Преди... 🇧🇬

Преди... Преди не намирах никога точните думи.Преди...понякога дори не знаех какжо искам да кажа.Преди не знаех какво чувствам...Но въпреки това преди бе толкова по-лесно от сега. Преди..когато бях малка имах много мечти.Вярвах,че съм една малка принцеса,вярвах,че когато порасна при мен ще дойде при ...
Adelinka (Ади Василиева)
Adelinka
Prose
153 8

Цветчето на Черницата 🇧🇬

Цветчето на черницата То се ражда за трети път , отново от същата пъпка . . . Отново през пролетта , но малко по - късно от предишната година и седмица преди да се роди за първи път преди три . . . Със задоволство установява , че сега е на по - високо място от преди и най - сетне е над онова толкова ...
Милора (Ива Милорадова)
Милора
Prose
95 4

Какво може да Ви се случи на чаша кафе 🇧🇬

Тъмна сцена.Пълна тишина,като в пропаст.Тихо , някъде много на далеко се чува тъжна музика.Бавно прожектора почва да осветява средата на сцената.И се появява на преден план една малка кръгла маса с обикновен , скърцащ , дървен стол.На него седнало русо момиче.Изглеждащо много отчаяно.Сложило ръце на ...
SaD (Никол Попжелева)
SaD
Prose
174 6

Трилър 🇧🇬

Тя крещеше истерично.Беше застанала на вратата на стаята и крещеше.Той не слушаше думите, те винаги бяха едни и същи и повода беше един и същ.Тя крещеше и звукът на гласа и се впиваше в съзнанието му.Стана, отиде до нея и я удари през лицето.Леко я удари, ако я беше ударил силно сигурно щеше да я уб ...
Libra (Илона)
Libra
Prose
97

Все още е светло... 🇧🇬

Все още е светло. Все още...
Слънцето вече започна да показва своето варварско великолепие и бавно, но непреклонно слага край на този ден.
Ден, като всеки друг.
Ден, побиращ безкрая, но само за нея.
Колко странно! Дори безкрайността си има край. А защо всеки си мисли обратното..? Е, хубаво е да си е ...
safira (Катерина )
safira
Prose
100

Една от онези нощи 🇧🇬

Беше една от онези нощи, в която всеки очакваше да се случи нещо лошо, когато е опасно и те хваща страх, че някой може да посрещне утрото сам, с разбито сърце и откраднати мечти.
С всяка следваща минута мракът ставаше по-плътен, небето по тъмно, звездите угаснаха от скръб, стопиха се в чернотата. До ...
_zAvInAgI`tVoQ_ (Ипек)
_zAvInAgI`tVoQ_
Prose
121

друид отшелник 🇧🇬

Отварям очите си... отново събуден от шума, който чувам вече повече от пет хиляди години. Този на пръв поглед приятен звук, който унася в сън. Но само унася... не можеш да заспиш... Духовете на гората шепнат, викат те далеч от реалния свят, далеч от живота. Друид ме наричаха или поне така мисля. Заб ...
DeSanN (Александър Тенев)
DeSanN
Prose
119 4

Още един ден, един ден светлина... 🇧🇬

Посвещавам този разказ на Васил Жечев. Бъди все така усмихнат и силен, приятелю!
Денят му започваше винаги по един и същи начин. Точно в 8 сутринта отваряше очи, поглеждаше голямата картина, закачена над скрина и се усмихваше. Прошепваше тихичко: „Още един ден, един ден светлина...” Поизлежаваше се ...
Тинаму (Ванда)
Тинаму
Prose
223 22

Небесен Лик 🇧🇬

Гледам небето, луната, броя звездите ала времето бавно отминава. Виждам твоите очи две прекрасни огнени кълба, устни нежни меки топли леко влажни как копнеят да ги целуна... Виждам едно красиво тяло изваяно сякаш от млечният път. Да виждам теб в небесния простор как танцуваш развяваш косите си усмих ...
simbata (Симеон Михайлов)
simbata
Prose
94

смъртниците 🇧🇬

Представи си…..представи си приятелче..просто си го представи. -Седяхме там и не вярвахме на очите си! Просто не вярвахме…нямаше на какво да вярваме,или просто не можехме да го проумеем. Стояхме изправени четиримата на ръба на една котловина..тя..такова. .тая котловина всъщност беше кратер. А вътре ...
madme (Део)
madme
Prose
132 12

Светлина в Сърцето 🇧🇬

Беше ден болезнен за мен, беше мрачно в моето сърце, нямах сили да се боря със живота. Беше тъжно, нямаше пламък, нямаше огън, нямаше нищо. Чувствах самота. Тя ме бе обгърнала отвсякъде и не искаше да ме пуска. Оттегчен, стоях в един бар, пиейки бира, тъжен, сам, изгорен от дълбоките изневери... Но ...
simbata (Симеон Михайлов)
simbata
Prose
133 2

Какво си говорят дърветата нощем? 🇧🇬

Аз мисля, че когато децата по света облекат пижамките си и заспят в топлите легла, дърветата започват да говорят на човешки език. Най-малките дръвчета казват:
- Какво ли правят децата сега?
Старите дървета отговарят:
- Те спят и сънуват сънища.
- Какво е сън? Ние не знаем. Ние не спим – говорят дръв ...
Ronie (Рони)
Ronie
Prose
156 16

Дневник на един български опълченец 🇧🇬

1878 г. - 1918 г.
“Искам веднага да те опровергая теб, който четеш този дневник, ако мислиш, че историята е поредица от случки, довели до някакво събитие, тя е животът на хората, които са я случили. Тук ще опиша именно своя живот, който посветих на Майка България, както хиляди незнайни като мене мъж ...
Stella (Ели)
Stella
Prose
121 8

Една крачка 🇧🇬

Както най-дългият, така и най-късият път започват по един и същи начин - с една стъпка. Стъпка, която не е малка за теб и голяма за човечеството, а дори обратното. Стъпка, която правиш след като си открил вратата - началото на своето пътешестие. Тази врата може да се сбърка много лесно сред множеств ...
`Fallen_Angel` (Тони)
`Fallen_Angel`
Prose
127 8

Ковчег 🇧🇬

Те носеха тежкия ковчег, където беше положено безжизненото ми тяло, а аз се смеех отстрани на тази пародия. Процесията напредваше бавно, докато небето пригласяше на хлипанията им с далечни гръмотевици, а на сълзите им с лек ръмеж. Ех, такъв пейзаж найстина би ми бил по вкуса, но... Слънцето печеше п ...
`Fallen_Angel` (Тони)
`Fallen_Angel`
Prose
167 18

Дани 🇧🇬

Посвещавам този разказ на Марго и Ваня – две слънца в моя живот.Обичам ви, момичета!
-Ела тук, Дани, стига си досаждала на хората!
Дани непрекъснато се губеше от погледа на майка си, обикаляше из парка, играеше си с непознатите деца и от време на време се доближаваше до другите хора, поглеждаше ги с ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Prose
166 10

Призракът от имението Шейс 🇧🇬

Старото привидение се беше настанило удобно в любимия си люлеещ се стол и скърцайки с него, мислеше за отдавна минали неща. Роден в далечната 1840-та година с името Бенджамин Стюард, той беше член на голяма аристократична фамилия. Животът му премина в изтънченост и дисциплина, но не беше скучен чове ...
нико (Николай Колев)
нико
Prose
232 14

Защо? 🇧🇬

Още един задушен юлски ден. Слънцето безмилостно пръска лъчите си по земята и
всичко наоколо е като пустош - празно, сякаш всичко живо се е изпарило от високите
температури. Отново скука и отново си мисля за теб. За пореден път препрочитам
писмата ти и за кой ли път си казвам "Стига!" и отново ги пр ...
bEtt (Белослава Асенова)
bEtt
Prose
177 8

Целувката 🇧🇬

Късно вечерта точно след големия концерт на известната рок група Алек тъкмо се беше разделил с приятелите си и вървеше по тъмната улица близо до блока, където живееше. Беше прекарал невероятно и още си тананикаше мелодията на любимата си песен от групата. Но не това го вълнуваше толкова, колкото фак ...
^Parallax^ (Богдан Сарачев)
^Parallax^
Prose
230 20

Любовта и омразата 🇧🇬

Един ден бях тръгнала на училище и тъкмо си мислех, че трябваше да напиша есе на тема „Любовта и омразата” за часа по литература съвсем ненадейно пред мен на улицата изникна един огромен сандък – голям колкото стая.
В началото естествено, много се изненадах, но след това любопитството ми надделя и р ...
Ането (Ани Ракова)
Ането
Prose
112

Разговор 🇧🇬

-Обичам те!
-Не, не ти вярвам! Порастни! Мисли много преди да говориш – това е единственият ми съвет!
-Обичам те!
-Нараняваш ме така! Ти не можеш нищо да ми дадеш. Не си способен да се интересуваш от другите хора, мислиш само за себе си.
-Обичам те! ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Prose
155 6

Споменът На Болката 🇧🇬

Мрака и тъмнината се спуснаха за броени секунди над малкото
притихнало градче.
Черните облаци надвиснали над тъмните улички,
се готвеха да излеяд своята мъка и злоба.
Днес нощта беше по-тъмна от всякога,Луната се бе скрила, ...
JoinMeInDeath`F (Илияна Енчева)
JoinMeInDeath`F
Prose
286 14

Споменът За Болката 🇧🇬

Мрака и тъмнината се спуснаха за броени секунди над малкото
притихнало градче.
Черните облаци надвиснали над тъмните улички,
се готвеха да излеяд своята мъка и злоба.
Днес нощта беше по-тъмна от всякога,Луната се бе скрила, ...
JoinMeInDeath`F (Илияна Енчева)
JoinMeInDeath`F
Prose
162 4

Червеният панталон 🇧🇬

Признавам, че обичам да чета много…стойностни неща, истински.
Но не обичам хората, общуването с тях ме уморява. Около мен постоянно има хора и аз ставам все по-уморена. Затова през деня мечтая за мига, когато вечерта ще остана сама със себе си и книгите.
По професия съм юрист и от 5 години съм науче ...
Фройд (Владислава)
Фройд
Prose
154 8

Лятна вечер 🇧🇬

Мъжът седеше в кухнята и вечеряше. Хранеше се лакомо, поглъщаше храната с неголеми залъци хляб. Изглеждаше отегчен, дори не забелязваше, какво яде. Монотонният живот, който живееше, го правеше безразличен към всичко заобикалящо го. Сутрин ставаше, закусваше и отиваше на работа. Работеше в строителна ...
Романтик (Христо Костов)
Романтик
Prose
256 12

Танц 🇧🇬

"Едно, две, три и се завърти!" Това дочух, разхождайки се натъжена и унила по една тъмна уличка, близо до синьото необятно море. Заслушах се и спрях. Не се чуваше нищо друго освен силно тропане и пляскане в равномерен такт, ако спомените ми не ме лъжеха това бе 7/8. Преди доста години се занимавах с ...
SaD (Никол Попжелева)
SaD
Prose
154 6

Русокосата принцеса 🇧🇬

Сега ще ви разкажа историята на едно момиченце, което за неусетно време се превърна в жена. Знаете ли, най-мътният спомен за нея е, когато още бе сплетена на две дълги руси плитки и играеше с други момичета и момчета в квартала. Всички бяха еднакви - деца. Имаше обаче едно момче, което се открояваше ...
SaD (Никол Попжелева)
SaD
Prose
130 2

Критика 🇧🇬

Да те чукат и да си ходиш... губиш. Накрая може и себе си да загубиш - ако има к'во де.
Искаш любов, нежност, вярност, отдаденост. Мечтаеш си да сте си единствени и достатъчни един за друг. Виждаш бъдещето си прекалено светло и щастливо. Не се замисляш за отговорностите, които ти предстоят, за жертв ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Prose
119 2

Писмо до баща ми 🇧🇬

Здравей!
Помниш ли ме? Запознахме се преди близо 5 години и половина… Майка ми ни запозна, беше октомври. Не те бях виждала и се чудех дали ще те позная. Странно, но когато те видях веднага разбрах, че ти си моят баща. Майка те описа като красив, но аз не видях красотата ти, с която си покорявал тол ...
Фройд (Владислава)
Фройд
Prose
281 24

За него 🇧🇬

...и аз си стоях самичка в стаята, и си мислех за моето момче, което не ме обича. Седях си на бюрото и си препрочитах писмата от него, ухаещи на парфюмът му. И сълзите ми се стичаха по зачервеното ми лице... те не можеха да издържат на напрежението... и... си мислех... какво ли правиш сега... с коя ...
bEtt (Белослава Асенова)
bEtt
Prose
187 4

Исканият край! 🇧🇬

Прибрах се!И отново е бъркотия и хаос.Обиди отсам, враждебни фрази оттам!Правя се,че нищо не забелязвам. И там ми е грешката!Сега и аз съм в кюпа! Обиди,намеци...нараняват,но директните истини и подлости дълбаят!Всичите тези неща правят всяко по своему драскотини в душата,но постепенно разрастват ог ...
Siskata (Силвия Йосифова)
Siskata
Prose
157 2

Отново на път 🇧🇬

Отново на път
Свечерява се. Щурците се надсвирват в храсталаците. Прокрякват жаби. Току пролайва по някое куче. Обзема ме спокойствието на тихия селски живот. Започва тихо да ръми. Прекрасно време за творческата ми душа... Минава ми мисълта за кавала и как би звучал в унисон с природните звуци. За ж ...
atanas_dvk (Атанас)
atanas_dvk
Prose
114 12

Минутка за фантазия 🇧🇬

Отварям очи и над мен се разлива едно море от пухкави облачета. Слънцето се прокрадва закачливо между тях и нежно ги гали с лъчите си. Оглежда се в рехавостта на белотата им. Танцува из необятните простори. Чувства се леко и щастливо, както и аз самата в този миг. Лежа по гръб върху тревата, тъй зел ...
Тинаму (Ванда)
Тинаму
Prose
233 18

Мрачният лес 🇧🇬

03.07.2006
Seule...Toujours seule...
Горската тъмнина прегърна бащински мрачния му силует. Мирисът на борови иглички и на влажна дървесина сякаш го привикваше да открие скрита в гората тайна. Той влачеше босите си крака и те ставаха все по-кални и по-кални. Вода се стичаше по цялото му тяло. Дългите ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Prose
128 2

Старостта 🇧🇬

Когато излязох за пореден път този ден, отново видях странния старец на пейката. Попитах се защо все седи там и ме гледа някак втренчено и тъжно. Реших, че имам още малко време, седнах до него и го поздравих. Той ми отговори някак отвеяно. Едва сега забелязах колко стар бе той всъщност. Дълбоки браз ...
AgainST (Тони Иванова)
AgainST
Prose
109 4