Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others

1.3 results

Забравена самота 🇧🇬

Сънувах. Беше хубав сън, но се събудих. Отново бях сама. Всяка сутрин си задавам един въпрос: Докога?
Навсякъде виждам хора без лица, които бързат или не. Птиците пеят, но аз не ги чувам. Слънцето грее, а аз не го виждам.
Някога обичах птиците! Обичах и слънцето! Обичах пчеличките, тревичките и дори ...

FiGHTeR-4u

Prose

2006-07-04T07:30:05+03:00 127 2

Малка частица от света на мълчанието 🇧🇬

Беше хубав летен ден. Беше нейният рожден ден – двайсти поред. Празник? Не, не и за нея. Тя нямаше за какво да празнува. За това, че се беше родила? Никаква радост не й донесе това – нито преди, нито сега. Нямаше и с кого да го сподели - тя отдавна беше сама на този свят. Приятели? Бедността я бе ли ...

нико

Prose

2006-07-04T06:48:18+03:00 220 8

Наистина ли съм объркана или просто ти ме накара да го вярвам? 🇧🇬

Каза ми че съм объркана... Наистина ли е обърканост или всички въпроси са ми нужни, за да оцелея... Да се чувствам интересна и нова всеки път, всеки ден... Всяко ново начало... Защо? Как? Кога? Отражение на самата мен, никога сигурна, винаги съмняваща се, питаща ,,Защо”. Дали правилното е правилно?! ...

Меллисса

Prose

2006-07-03T21:14:32+03:00 155

Дали наистина всичко беше сън... 🇧🇬

Стоях в стаята си, отново в хаоса, който оставих предната вечер, гледах стената... Опитвах се да различа фигурите, оставени от мазилката - дървета, птици, цветя... Гледах, но не виждах нищо - просто бяло! В един миг, докато си мислех изведнъж сякаш пропаднах, падах и всичко се променяше -леглото се ...

Меллисса

Prose

2006-07-03T20:37:28+03:00 170 6

Никога вече Мария! 🇧🇬

За първи път я видях в един прекрасен ден от късната пролет на 1997 година. Тя беше деветнайсет годишна, току-що завършила гимназия, а аз на двайсет и две, втори курс студент по история. Коя година, кой, къде - неща като тези знаех доста; хубаво е да се знаят. Но виждам, че се отклонявам. Та тя беше ...

нико

Prose

2006-07-03T20:19:57+03:00 200 8

История за двама влюбени 🇧🇬

Имало едно малко момиченце, което е претърпяло много... Но веднъж се сетила за един не много стар приятел и започнала да излиза с него... Не след дълго те започнали да излизат много често заедно и приятелката на момчето, което се казвало Евгени много го ревнувала от сегашната му много добра приятелк ...

SnoW`PrInCeSs

Prose

2006-07-03T16:06:37+03:00 288 6

Среща от четвъртия вид 🇧🇬

Жоро се сепна от гръмогласното хъркане на своя съквартирант. Едва беше заспал на увисналите пружини, след като някой услужливо му беше свил вратата под тях. Утре го чакаше изпит, а съквартирантът му отново беше включил дъскорезницата. Хъркането от съседното легло доби някаква нова, по-гъргореща тона ...

Vania_v

Prose

2006-07-03T15:52:55+03:00 96

Летен дъжд 🇧🇬

Ранният следобед в града е напрегнато тих. Вървя по улицата сякаш на никъде, но всъщност се прибирам вкъщи. Започва леко да вали и веднага се сещам за чадъра в раницата и си мисля колко предвидливо го взех сутринта. Все още не мисля да го отварям. Нека няколко капки дъжд да се посипят върху мен – ля ...

soultraveller

Prose

2006-07-03T13:25:18+03:00 131 4

Слънчеви отражения 🇧🇬

Слънчеви отражения
Камиона даде на заден ход и гарира на рампата.В още топлият следобед, разтоварихме декорите и скоро всичко необходимо за вечерното представление беше готово.Доста преди уговорения час.
Имах много свободно време и приседнах встрани от вратата.Трябваше да си събера мислите.Просто,ня ...

Asko

Prose

2006-07-02T22:24:26+03:00 191 14

Легенда за страха 🇧🇬

Беше студена зимна вечер. Вятърът свиреше по покривите на къщите и играеше с падащия сняг, разпилявайки го в различни посоки. Валяло беше цяла седмица и по первазите на прозорците имаше няколко пръста дебел сняг, а стъклата бяха покрити със скреж. Хората тъкмо привършваха с вечерята си и беше време ...

нико

Prose

2006-07-02T17:32:10+03:00 168 4

СТАРИЯТ СВЯТ 🇧🇬

Преди много, много време Светът бил толкова стар, че решил да седне и да си напише завещанието. Било хубав, пролетен ден. Слънцето нахлувало през прозореца и огрявало бюрото, където стоял Светът, взрян в празен лист и химикал в ръка. От двете му страни стоели Животът и Смъртта - най-добрите адвокати ...

stnle

Prose

2006-07-02T14:06:12+03:00 97

Аня 🇧🇬

Аня
Правило ли ви е впечатление как спят малките деца? Най-често проснати по гръб с разтворени ръце, готови да поемат целия свят в прегръдката си. Без страх, без тревогите на нашия делник или дълбоко вгнездилите се ужаси, които ни тормозят нощем с отчайващата си непреодолимост - страховете, съмнения ...

dangon

Prose

2006-07-01T21:50:16+03:00 148 16

Фестивал на Франкофонската песен,2006г 🇧🇬

Festival “Chancon Francophone”
Ние бяхме просто доброволци за фестивала на Френската песен. Отидохме там, без да познаваме никой, а си тръгнахме изпълнени с добри чувства, защото вече имахме много нови приятели. Това бяха хора, които в началото представляваха за нас едно задължение, защото като техн ...

stephanova

Prose

2006-07-01T21:18:16+03:00 115

Да обичаш е грях(Toujours à toi) 🇧🇬

Toujours à toi...
В нощта съм сама.Винаги е така. Искам го. Изгарям по него…
Но той няма да дойде. Сигурна съм в това. Защото не съм единствената… не съм и няма да бъда…
Но ето, че вратата на стаята ми плавно се отваря. Той се показва на прага и ми се усмихва. Красив е. О, как обожавам тези тъмносин ...

stephanova

Prose

2006-07-01T21:09:03+03:00 176 2

Картини от вековете 🇧🇬

КАРТИНИ ОТ ВЕКОВЕТЕ
Нощта бавно спускаше завесата си над уморения град. Заведенията постепенно изпращаха хората, излезли за обичайната чаша следработно кафе и посрещаха онези, които излизаха за развлечения и запознанства. И Никола трябваше да е навън, където бяха неговите приятели и връстници по тов ...

нико

Prose

2006-07-01T13:49:07+03:00 167 10

Ще ми липсваш 🇧🇬

Ще ми липсваш... Ще ми липсваш така както, сигурна съм, залеза липсва на зората. Ще ми липсваш толкова много... Не мога да го опиша с прости думи. До последно не осъзнавах, че дори минутка без теб е като цяла вечност. Не искам да плача, искам да буда силна, ала не мога... Нещо в мен напира, силзите ...

Adelinka

Prose

2006-07-01T10:12:29+03:00 212 4

Кати 🇧🇬

К А Т И
- Добре сега, какво искаш да кажеш?
- Това, което казах – че не мога повече така! Аз имам достойнство и не искам повече да бъда мъчена. Не мога, не искам, край!
- Обещавам да се променя! Още след като затворя телефона, ставам нов човек. Всъщност още сега - сега вече говориш с нов човек! - ве ...

нико

Prose

2006-06-30T22:41:17+03:00 219 14

Път към щастието!!! 🇧🇬

Празна ли съм? Или просто дъждът в мен притъпява живота в душата ми?! Кървя ли?! Или това е просто боя,а може би... Не!!! Плача ли? Да,плача! За какво? За всичко - за умиращата ми сила,за миналото,за тъгата,заради самите сълзи,които ме пречистват! Плача за теб,за него,за нея!Плача,защото ако крещя н ...

Меллисса

Prose

2006-06-30T21:18:50+03:00 131 4

Добро утро, цветенце мое! 🇧🇬

Утринните лъчи на пролетното слънце нежно галеха току що пробудилите се цветя. Росата проблясваше закачливо по листенцата, обагрили полето във всички цветове на дъгата. Сред това море от цветове се издигаше малък хълм, на чиито склонове не растеше нито едно цвете. Но но върха му, сякаш за да покаже ...

nejna^burq

Prose

2006-06-30T17:41:09+03:00 131

Изгубен в съня 🇧🇬

Слънчевите лъчи започнаха бавно да се промъкват в далечината на гората, прогонвайки тъмносините воали на ноща. Златните дълги ръце на слънцето погалваха заспалите дървета и упорито проникваха през клоните им, за да огреят всяко място от Долината на водопадите, чак до тучните склонове на планината, о ...

nvx

Prose

2006-06-30T09:09:40+03:00 158 12

Пеперуден дъжд 🇧🇬

Пеперуден дъжд
….
а след пеперудата –
зависи от мерната единица...
Връхлита внезапно – шумен, уханен, летен, безцеремонен... ...

Цвети-Киара

Prose

2006-06-29T12:30:47+03:00 123 6

Някога 🇧🇬

Тъмната уличка водеше към дома му, а той бе също толкова неприветлив, колкото и пътя водещ към него. Там никога не се случваха хубави неща. Може би преди, когато баща му все още бе жив, а майка му не беше болна. Тогава цялото семейство и роднините се събираха и празнуваха заедно. Но слънцето залезе ...

AgainST

Prose

2006-06-29T12:22:22+03:00 143

Ад 🇧🇬

Как да започна? Родих се... Отраснах... Бях там? Или, може би... Видях. Запомних. И все още го виждам?... Красивите дни на омагьосващата ледена зима. 1813 година. Хората се бяха събрали на площада в центъра на малкото германско градче, ликувайки и подсвирквайки около петима едри мъже, които влачеха ...

Janet

Prose

2006-06-28T12:31:22+03:00 193 18

Историята на пясъчното човече 🇧🇬

Пясък,слънце,горещина...Пясъкът е горещ,толкова горещ,че не може да се стъпи по него.А слънцето така напича,че пресушава с топлината си дори мечтите..Сред цялата тази кратина живее само едно същество.Едно такова малко същество. Там живее пясъчното човече.Но не,то не е какво и да било човече,то е раз ...

Adelinka

Prose

2006-06-27T22:51:21+03:00 146 12

Една стара история 🇧🇬

-Сипи по едно малко първо и после ще ти разкажа историята,която ти обещах.За да разкажеш тази история трябва да изпиеш поне две-три малки,но и едно ми стига на мен.Помниш ли селото Ружа,което остана изоставено и хората го напуснаха за дни,е точно там се е развила тази история,научих я от кореняк руж ...

nansuela

Prose

2006-06-27T00:43:03+03:00 136 8

"Дръжте прасето!" 🇧🇬

Другарят Георгиев преподаваше география. Случи се така, че освен, че ни учеше да познаваме и обичаме земята, ни беше класен ръководител от четвърти до осми клас. Водеше и кръжок по ориентиране в училището. Беше дребен, сух, мургав. Строг, с надвиснали вежди и показалка в ръката. Изпитваше на дъската ...

Марта

Prose

2006-06-26T16:35:03+03:00 121 4

Звезден мир 🇧🇬

Звезден мир
1. В началото
Аз съм Роберто Дан, или просто Роберто, от Земята. Роден съм в малък град в провинция Холандия. Мисията ми е да съм дипломат. Бях човекът, който трябваше да подобри отношенията между пет спорещи страни. Но как започна всичко?Какво породи конфликта?
На една далечна планета, ...

Алексислав

Prose

2006-06-25T14:22:08+03:00 133 6

Искам да си щастлив 🇧🇬

Обичам те,обичам те толкова много,че дори аз самата не мога да осъзная колко е.Но защо трябва да си такъв?Защо всеки ден ме нараняваш с думи,макар и неволно..Защо във всеки един момент ми причиняваш такава болка каквато никoй не ми е причинявал до сега.Разбирам,зная,не ти е било лесно.Всеки ден от б ...

Adelinka

Prose

2006-06-24T23:42:49+03:00 249 18

Никога , наистина никога 🇧🇬

Никога , наистина никога
/ Това всъшност не е разказ , това по скоро е импресия /
Гледам в тъмнината и мисля .Мисля и плача тихо в ноща .Плача от мъка , плача от болка . В миг плача от самота .Аз самата съм сълза .
Една сълза - солена и огромна. Сълза събрала в себе си болка и радост, любов и ревнос ...

Етчи

Prose

2006-06-24T22:55:19+03:00 159 6

Изпитанието на живота 🇧🇬

Диана стоеше и с усмивка си мислеше Странно нещо е живота , винаги ни поднася изпитания и чака да види колко можем да понесем от неговия изпит .
Тя се усмихваше сега , защото премина проверката на живота си с вдигната глава и чиста душа .
Всичко беше вече в миналото и спокойно , без угризения можеше ...

Етчи

Prose

2006-06-24T22:27:37+03:00 169 24

Мълчанието на тополите 🇧🇬

Мълчанието на тополите
или когато мракът проговори
(Фантастика)
След векове на тъмно и измъчено минало, човечеството най- после намери покой. Всички се питаха какво ще има след края на човечеството. То се самоунищожи само, заради собственият си прогрес, или от глупост, никой не знае точно.
Ден първи ...

Алексислав

Prose

2006-06-24T18:54:23+03:00 127 4

Тя и той 🇧🇬

Тя се обърна към него, поглеждайки го умолително. В погледа й се четеше отчаяние, мъка, тъга, всичко наведнъж. Тя не искаше нищо освен да срещне поне още веднъж неговият поглед, поне още веднъж да види усмивката му, още веднъж и той да я погледнеше с този мистичен поглед, с тези светещи очи, сякаш т ...

chernoo4ka

Prose

2006-06-24T11:51:06+03:00 177 4

Оставям те 🇧🇬

Толкова дълго време се борих сама със себе си... Да, обичах те, но преди. Сега все едно сърцето ми е изстинало. Всеки път, когато ме целунеш... на мен ми се иска да не си ти. Всеки път щом се доближиш и ми се усмихнеш, вместо да ти отговоря и аз със същото, на лицето ми се появява една неискрена, тъ ...

Adelinka

Prose

2006-06-23T22:26:50+03:00 230 14

залезът на Иракли 🇧🇬

Сутринта към 8:00 часа…
- Какъв е тоя залез!?
- Хей, хора! Станете и вижте има залез…
- Какви гъби си ял снощи та чак сега те хващат, а? Е със сигурност са страшно добри, за да ги говориш такива щуротии…хехехе
- Не бе хора, станете и вижте Залезът е пред нас!!! ...

figaro

Prose

2006-06-23T07:15:00+03:00 108 2

Гостенката, която ми помогна да направя избора си 🇧🇬

В този следобед докато пиех кафе ми се звънна на вратата. Зачудих се, не очаквах гости. На вратата ми се появи тя. Красива и студена, както винаги, бих казала съвършена, ако знаех какво е съвършенство. Не я бях виждала отдавна. Седнахме, направих й кафе и се заприказвахме за живота, за любовта и раз ...

IceMoon

Prose

2006-06-22T21:45:52+03:00 170 16

Дамата в червено 🇧🇬

Седях на бара... Чаках новият ми приятел да дойде, за да ми разкаже как е минал поредния му скучен ден. Изведнъж срещу мен се появи дим... Но дим, толкова гъст,че не можех да виждам нищо. Сякаш за миг изчезна целия свят. И когато стана отново светло срещу мен седеше една жена... Една жена, толкова к ...

Adelinka

Prose

2006-06-21T21:28:50+03:00 145 10

Миналият Великден 🇧🇬

Десет и половина... След по-малко от два часа светът ще трябва да се престори на различен. След половин час ще забият камбаните около този двор и той поне веднъж в годината ще ми се стори благословен. Остават ми само пет минути, в които да поседя на старата пейка, взирайки се в дърветата препречили ...

preziosi

Prose

2006-06-21T20:56:52+03:00 92 4

Тихо свири джаз... 🇧🇬

“Джаз... – хубави хора в кофти настроение”
Тихо свири… онези ноти танцуват на повърхността на локвите. Стъпват на пръсти като малки балерини. Като дами с островърхи обувки стъпват нотите в локвите и се разливат, плуват, полепват по всичко наоколо. Там на ъгъла до онази тухлена сграда един мъж свири ...

sinner

Prose

2006-06-21T19:34:31+03:00 139 6

Затворничка 2 🇧🇬

Гората беше гъста и тъмна. Страшна и опасна, толкова много че тя побягна.
Не виждаше път, дори малка пътечка не се забелязваше. Трънаците и бодливите храсти нараняваха нозете й, късаха дрехите й, дращеха по лицето й. Кървави капки се стичаха по тялото й. Тя беше уплашена, много уплашена и наранена. ...

Етчи

Prose

2006-06-20T08:44:46+03:00 121 10

ПО СЪЩИЯ ПЪТ - на дядо 🇧🇬

ПО СЪЩИЯ ПЪТ
на дядо Гошо
Вървяхме тихо под нажеженото като котлон небе. По същия път. Аз и много други хора около мен и зад мен. Слънцето беше безпощадно. Вървяхме към близките новоселски гробища. И сълзите бяха горещи. Изнизваха се бързо по лицата, продължаваха надолу, падаха където сварят, за да ...

galentina

Prose

2006-06-20T08:13:41+03:00 172 16

1
←
2
3
4
5
6 (current)
7
8
9
10
11
→
34

: ??:??