Prose

1.3 results

И тя си отиде... 🇧🇬

И тя си отиде. Както всички край мен си отиват, макар и не завинаги... Мразя разделите, с всяка такава по частица от мен умира. Беше хубав ден, получих обаждане - "трябва да се видим задължително". Учудих се, никога не бе ми говорила така. Реших, че нещо наистина сериозно е станало... Така и беше. Т ...
147 8

Хляб 🇧🇬

Беше край пътя за един град – малко село – четири къщи без ред и пространство, затаили влажен дъх в прахоляка на цивилизацията.
Хлебарницата беше последната и зелената. Не някакво извратено чувство за изкуство, а просто своеволието на обитателите ѐ беше позволило на зеленината от бръшлян да се впие ...
138 18

Хуманно-откровено за откровенията 🇧🇬

Здравейте приятели на хуманното откровение! Зная, че светът е пълен с такива хора, но историята, която искам да ви разкажа е… как да се изразя… а, да: екзистенциално откровена. Засукано е, но това си е патентна марка!? Какво ли значи това? Ще ви кажа, ако обещаете да не ми откраднете идеята, но и да ...
153 12

Наистина 🇧🇬

Наистина. Когато ми каза, че утрото ще ми донесе малко разнообразие, аз не повярвах или по-скоро се опъвах на собствената си интуиция. Нали все пак сънувах истината за нашето дете. Тогава ти ми показа пътят, по който то ще дойде при нас, онази равнина с овес и макове, разляли нежните си цветове като ...
145 14

На чаша бира... 🇧🇬

Свилен погледна часовника си. Беше 17.28 часа. Имаше още половин час до срещата си с Димитров. Трябваше да се уточнят за някои детайли по новия проект. Решиха да го направят извън офиса, защото в сградата беше ад. От два дена бяха без климатик. Огледа се. Не го забеляза и реши все пак да не го чака ...
173 12

Вярата на отец Паскуал 🇧🇬

В едно ранно и светло утро замириса на канела. Миризмата се понесе на талази от кухнята към коридора, покатери се по дървената стълба, зави покрай прашното огледало с малките херувимчета и се подпъхна под олющената врата на стаята. Отец Паскуал спеше доволен в изтърбушения креват и ритмично натискаш ...
114 20

Любовта чрез интернет 🇧🇬

Имало едно време една красива,млада и умна тинейджърка,тя не била познавала още истинската любов,но не губила надежда,че и на нейната врата ще почука съдбата и ще и каже,че нейния кандидат скоро ще дойде.Минавали ден след ден,но младата дама ,която била дъщеря на краля,била все по-тъжна защото не се ...
231 8

Обич... само обич... 🇧🇬

Опитвам се да заспя, а пред мен все се появяват очите на Стела. Срещнах я днес следобед като се прибирах от работа. Отиваше към училище.
- Здравейте, госпожо! Как сте? – усмихна ми се момичето, но гласчето й беше изгубило онези прекрасни като камбанен звън нотки.
- Здравей, Стеле! Благодаря, добре с ...
311 18

Като сме започнали, да я караме докрай (или още за здравната реформа) - фейлетон 🇧🇬

Като сме започнали, да я караме докрай (или още за здравната реформа) - фейлетон
Видяла жабата, че подковават коня... Видяхме и ние, че някъде на запад се плаща за здравеопазване. И ето още един начин да облекчим държавния бюджет. Или какво там викаше кир Михалаки - пари, пари, пари ли беше? Но нещо ...
103 6

Приключения с Трабант 🇧🇬

Приключения с Трабант
-Та ти казвам, Пешо, не кола, а звяр! Ей тази на картонена кутия. Не вървяли. Как да не вървят? Оня ден на Сточна гара, на светофара, един спира пред мен с БеЕмВе-то. Не само спира, ами и назад тръгва. И аз, какво да правя, бия кучките. Иииии- скърцат, свирят, само дето леко го ...
116 6

*ДРИЙМ* (Сънуваах..) 🇧🇬

Сънувааааах ......
Събудих се с въпроса: "Кой съм аз?". Не, не греша... Сигурно е заради глупавата болка, която изпълва главата ми. И заради друго... Все се чудя защо сънувам толкова много? И защо съм се намъкнала нощес в чуждата глава? И чия ли е тя? Като се сетя, че мястото ми е на мен познато,(т. ...
130

Разказ за една вещица (част 2pa) 🇧🇬

Демони и Ангели
Беше минал точно един месец, от както се събрахме с Виолета. Може би най-щастливият месец в моят живот. Целувките, прегръдките, времето прекарано заедно бяха като магия. Когато се видяхме за първи път този ден, си разменихме подаръци. Аз получих едната половина на сребърно сърце, под ...
135 6

Бащина любов 🇧🇬

Нежно юлско утро. Той разхождаше малката си дъщеричка по алеите на парка. Тревата и китните цветя ухаеха на свежест! Малката подтичваше насам - натам, току откъсне някое цвете, помирише го и си го закичи на ухото. По дърветата птички припяваха нежни трели, а пчеличките жужаха, събирайки цветен праше ...
142 14

Тихи сълзи 🇧🇬

Ива крачеше бързо по едва осветените улици. Снегът хрущеше под краката й. Беше сложила ръце в джобовете на якето си. Скрила бе лице в голямата му яка, за да го предпази поне малко от студа. Беше изморена от тренировките в залата за баскетбол и искаше да се прибере колкото се може по-скоро. Мечтаеше ...
235 22

Завръщане от търбуха (Змии и гущери - 2) 🇧🇬

Посръбва си зелен чай, похапва сурови лангусти и парчета еленска лой, усмихва се безгрижно, поглажда балонестото си шкембенце, и доволно се оригва и подпръцква.
- Ехооо! – викам с цяло гърло, а гласът ми отеква като в затворено буре. – Стига си се тъпкал с тия мазнини! Да не свършиш като Торквато Та ...
112 6

Грешка в системата 🇧🇬

Сега е модерно да се създават нови системи, технологии, софтуери... и все неща от този тип (не съм от най-компетентните в тези сфери, ще ме прощавате), кои за улеснение, кои за просто бягане от реалността, но помагат по един или друг начин, само че не е определено добър или лош... Всеки има право на ...
102

* Приказка * 🇧🇬

"Не вярвайте на приказките, всичко е било истина!"
Станислав Йежи Лец
прелестните тъмносини дълбини на Килирамако се стрелна сребърна "дъга" с много дълга опашка. Отблясъците се носиха дълго след нея. На дъното пясъка се размърда. Зашумя вихър, зазвънтяха някъде звънци - отначало свенливо, после без ...
137 3

Лудият 🇧🇬

Белият мерцедес спря пред входа на казиното. От него слезе среден на ръст, слабоват мъж, с прошарена коса. Телефонът в ръката му звънна.
- Пази се! – чу той.
Секунди след това усети как куршумът се заби в гърдите му...
Когато дойде на себе си, лежеше в болничната стая. Отсреща до леглото седеше едно ...
178 18

01.Юни.2004 🇧🇬

01.Юни.2004
Няма такова нещо, като “след депресията”... Това са само малки проблясъци в състоянието, но ти си в нея или по-скоро тя е в теб и то повече от всеки друг път.
Защото...
...тихо в недрата на твоята същност тя дреме...
...малка, но плътна е скрита и чака... ...
133 6

На автостоп до Австрия - пътепис 🇧🇬

Годината е 1990. Преломна година в българската история, начин на живот и начин на мислене.За Коледа предната 1989 г. брат ми замина с тридневна туристическа виза за Австрия и повече не се върна! Мина през емигрантски лагер, приятелката му също замина, настаниха ги на квартира в една селска къща заед ...
90

Вечер на размисли 🇧🇬

Тази вечер се прибирах отново по познатите улици, но те като че ли бяха различни, навяваха спомени... Колко пъти минавахме с него от там? Не ги броях, просто сякаш не обръщах внимание... заслепена от някакви там мисли за нещо различно... Бяхме заедно, смеехме се, а сега бях сама, него вече го няма.. ...
126 6

Сянката под стола ти 🇧🇬

Сянката се тресе под краката на стола и ти, ужасен, трепериш, стъпал отгоре му.
“Каква е тази сянка, която толкова много ме плаши?” - питат очите ти.
“Какво иска от мен?” - гърчат се устните.
И ти си безпомощен. Сам, необичан вече дори и от мен. А и как бих могла да те обичам, щом страхът ти е толко ...
139 5

Продължение на първа част 🇧🇬

Усети че се отдалечава и чу да си налива нещо в чаша и потропването на ледените блокчета. Опита през това време да се освободи от превръзката на очите си, но той вече я беше сграбчил.
- Не си го и помисляй. Първо трябва да разбереш, че съм дал много
пари. И да видя дали си е заслужило капиталовложен ...
168 14

* * * 🇧🇬

aвтор: Жана Симеонова
март 2006г.
Юлиян гледаше безмълвно Яна - жената, с която бе прекарал 57 години от спокойния си живот. Това наистина беше живот като на книга – 3 години след завършването си се влюби в младата Яна, която все още беше в горен курс. Заедно имаха една прекрасна двегодишна връзка, ...
120 8

Сън 🇧🇬

Навсякъде имаше мъгла.Тежка и непрогледна.
-Къде съм? – мислех на глас.
Изведнъж мъглата започна да се вдига. Усетих че вървя. Старото ми училище започна да се показва от мъглата и спомените нахлуха в мен. То винаги миришеше на блажнa боя и стари цървули. Стaрaтa дървенa врата беше подменена от мета ...
159 6

Нейната тайна 🇧🇬

Те се опитаха да откраднат живота и. Сега беше неин ред. Искаше да открадне бъдещето им.
Знаеше много техни тайни. Бяха невнимателни, когато погълнати от похот и замаяни от алкохол бръщолевеха пред нея. Но трябваше да изпипа всичко. Без да бърза.
Не можеше да рискува.
Мислеше си как бе попаднала в т ...
239 28

Разходка из спомени 🇧🇬

Денят беше мрачен и светлосиви облаци скриваха топлото слънце. Валеше тихо дъждец и капките падаха мълчаливо в локвите, сякаш бяха сълзи на младо момиче. Беше края на пролетта и дърветата вече бяха придобили обичайните си за сезона багри от наситено зелено. Единствения звук, който се чуваше, беше сп ...
158 10

измъчена мисъл 🇧🇬

Аз съм просто човек. Е не точно обикновен, необикновен съм. Изпълнен със страст любов смях, омраза ,ревност, завист. Смъртен съм, с проблеми сложни и също толкова прости: наркотици, побоища, пиене, фантазия, смях и любов. Да човек като тебе съм. От плът и кръв. Може би съм прекалено слаб, на външен ...
147 6

Такси 🇧🇬

Уморен съм!
Вече не се и ядосвам когато пак ме попитат дали съм срещал прословутия галактически стопаджия.Не съм !Така или иначе стопаджиите са си или авантаджии ,или каторжници на които срока току-що е изтекал,и гледат по най бързия начин да се запилеят някъде по периферията където контрола е по сл ...
106

Все още с ребро 🇧🇬

Адам се събуди изнервен.
Цяла нощ се въртя в хамака, закачен между дървото на Кока Кола и това на Пепси Кола. Цяла нощ нямаше какво да сънува. Днес почваше едва втория ден от Съзиданието и тъй като нищо още не е било, нямаше как да предполага какво и ще бъде, нямаше нищо за сънуване - нито назад, ни ...
97 2

Го-Шу 🇧🇬

Треперех целия !
Току бях придърпал двата си гранични файла и вече усещах почукванията по логическата си решетка. Резонанса точно съответстваше на структурата, в която се бях окопал, след като се отскубнах на късмет от двете търсачки.
Въпреки това, те се суетяха отвън и нещо комуникираха с главният ...
96 2

Два пъти уиски, коняк и три пъти бадеми 🇧🇬

Пак самотна вечер. Прасетата квичат от глад. Кучето лае на двора. Телевизорът показва глупав филм. Радиото е в истерия, която не чувам. Чашата с ракия стои недопита и салатата чака някой да я вкуси. В галошите вмирисани чорапи застават "мирно". Фасулът отдавна е на въглен. Моторчето на пишещата маши ...
110

Патриот 🇧🇬

Посвещава се на управляващите в България, без значение от коя партия и чие правителство са! -Тема -патриотична! Пиши! Пиши за някой патриот. За себе си пиши или за някой друг! Искам разказ, есе, или пък репортаж! Но днес! Чакам!
След този телефонен монолог какво да правя? Ултиматум е, нали?
И аз так ...
141 8

Кошмар 🇧🇬

Детето срещу него беше голям темерут. Не искаше да помръдне и сантиметър, за да потегли колата. Той беше изнервен. Натисна газта до дупка и започна да си играе със съединителя. Отпусне - натисне. Отпусне - натисне. Автомобилът потрепваше като ранен звяр. Детето го гледаше ехидно и не помръдваше. Хор ...
136 2

Осеменителя в ръжта 🇧🇬

Този текст е хронично лишен от цензура, но е слово.
Казва се Ташунко-сапа. Къде живее ли? Ами тук в България. Някои го наричат новия патриот, Богът-семе (ами да, той е живата намеса на съзидателната сила и сътворението, тук на земята - на леглото, в колата, на кухненската маса .....) или просто опас ...
123 8

СПОМЕНИ 🇧🇬

Отново един обикновен ден.Отново училище,отново междучасия,отново пълните с неразбиране часове.И най-накрая-последният звънец. Прибирам се вкъщи и влизам в стаята си. Пускам любимия си албум,но сякаш не успявам да чуя и малка част от мелодията. И вместо да се насладя на музиката, която харесвам,аз у ...
116 4

Единствената 🇧🇬

Още не беше си свалил палтото, и вече седеше пред компютъра. Цялото му същество беше изпълнено с очакване. Дали му е писала? Или може би дори е там сега? Трескаво набираше адреса на сайта, в който прекарваше по-голямата част от работния си ден.Ето, ей сега ще стане... парола... готово. На линия е!
* ...
140 14

Фотографът 🇧🇬

Случи се така,че това занимание стана мое призвание.Сигурно се чудите този пък какъв ли е?На какъв се прави?И аз се чудя постоянно и….нищо,до никъде не стигам.Всъщност казвам се Джак и съм фотограф,но не от онези досадни фотографчета за които си мислите веднага “досадник с апаратче и щрак щрак”да ам ...
100

Ни риба, ни рак 🇧🇬

Всеки, помни първата целувка или първата среща, но помните ли всъшност първият път когато са разговаряли с вас, като с възрастен човек. Първият път, когато за тях вече не сте били дете.Този мой първи разговор, като възрастен, се случи поради една моя страхлива постъпка. Този разговор с мен проведе д ...
131 6

улицата 🇧🇬

Замислих се - не ми се стоеше в къщи. Тези 4 стени -как беше възможно да са едновременно големи като крепост и малки като клетка, мислех си. Не, определено не ми се стоеше в къщи. Може би ми трябваше малко време, може би разходка - да, разходката беше добра идея. Набързо облякох спортни дрехи и изля ...
131 2