Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
1.3 results

Часовете минаваха ... 🇧🇬

Часовете минаваха все по-бавно. Не издържа! Хвърли химикалката и със замах и сила бутна всички листа на земята. Разкъсаният плик падна из купчината хартия. Тя се тръшна тежко на стола. Не можеше вече да търпи това силно главоболие... и това бездействие... Но мислите й се отклоняваха в друга посока. ...
limmon4e (Вержи или Жежи)
limmon4e
Prose
163 6

Из "дневниците на една омъжена жена" 🇧🇬

Отново съня бяга от очите ми. Опитвам се да не мисля за това, но не мога, просто не мога. А уж съм силна жена!Силна?! – вятър. Сега съм просто емоционално зависима жена.
Седя в тъмното с поредната цигара, поредната чаша водка и поредния спомен.
Върнах се назад във времето, в началото. Бях щастлива, ...
damaianti (Вероника)
damaianti
Prose
235 24

"Амнезия" 🇧🇬

Октомври, 2000
Отбягваш ме, връщаш ме назад - там откъдето започнахме. Отново на двадесет и две, когато толкова много мечтаех за теб. Когато те зовях, както листата зоват дъжда насред безжалостното слънце. Губиш се, за да ме изживееш отново там на брега... За да ти донеса онзи трепет, с който ускори ...
Moira (Мойра)
Moira
Prose
163 4

Дневниците на една омъжена жена – откъс 🇧🇬

Вече трети ден незнам коя съм, каква съм, защо съм… Объркана съм и не мога да преценя кое е правилно и кое - не. Как да постъпя?
Нарушили се веднъж доверието, после вече не е същото.
Любовта значи да прощаваш. Да, но може ли всичко да се прости? Може ли изневярата да се прости?
Може би, някои могат. ...
damaianti (Вероника)
damaianti
Prose
200 24

* * * 🇧🇬

Прибрах се у дома. Не физически, а чисто духовно. Не бях прекрачвала прага от много време. Уморената ми от блуждаене душа реши да се завърне. И аз самата не знам защо... Може би, за да си почине или пък да се помъчи да намери отговори на въпросите,които винаги си е задавала. Върна се... но пак ще си ...
Soul (Десислава)
Soul
Prose
113 2

тя и той 🇧🇬

Лежаха на поляната, в меката трева, която леко ги гъделичкаше по лицата, колкото да привлече вниманието им и сякаш им нашепваше тайните си за нежните капки на росата, и за галещите лъчи на слънцето. Говореха си безспир, както винаги когато бяха заедно. Казваха си всичко един на друг, споделяха радос ...
gentle_soul (Илияна)
gentle_soul
Prose
196 12

Беше краят на лятото - 2 🇧🇬

Мина почти месец от почивката им на морето. Служебните ангажименти отново ги погълнаха. Животът вървеше на пълни обороти. Имаха проблем с една от доставките на климатици и управителят нервничеше от няколко дена. Вечер се налагаше да се работи до късно.
Телефонът звънна. Емо го вдигна без да откъсва ...
Тинаму (Ванда)
Тинаму
Prose
225 12

Моето училище 🇧🇬

„Моето училище!...” Беше вече утро, но слънцето не искаше да се покаже изпод все по-бързо притъмняващите си облачни завивки. Сенките им преминаваха по улиците на Долни Грабник – малко старопланинско селце, което сякаш забравено и от Бог, не познаваше веселието и потъваше в безвремие. То не наброяваш ...
deeed (Даниела Моллова)
deeed
Prose
183 4

Разказ за една вещица (част 1ва) 🇧🇬

Вече минаха 3 години от както заминах, но все още си спомням последната ми година, сякаш беше вчера! На 17 септември, първия учебен ден в гимназията, беше някакъв ад. Денят започна с болки в корема, от преяждане предишния ден, или просто люти нерви. Кой би предполагъл че аз, германофилът, ще вляза в ...
dalbok (Никола Дълбоков)
dalbok
Prose
179 16

Омраза в кутия 🇧🇬

“Омраза” в кутия
-На допир:
Усетих леден студ и сякаш пръстът ми се вледени. Чувството беше смразяващо.
-На мирис:
Думата миришеше на прогнила плът. Миризмата бе ужасяваща и отвратителна за сетивата ми. ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Prose
166 4

Касичката 🇧🇬

Когато бях на шест години имах касичка - охлюв. В нея имаше само петдесет стотинки, защото повече не се задържаха. Въпреки, че едното рогче на охлюва беше счупено, аз много я обичах. Всеки ден щом се събудех, отивах при нея и гледах дали парите не са се увеличили. От това беше недоволен бате.
- Сашк ...
Сашко (Александър Костов)
Сашко
Prose
117 12

Къщата на врабчетата 🇧🇬

- Здравей, Сияна.
Тя отново се намираше в Къщата на врабчетата, а познатият глас, който долиташе от неизвестна посока, не можеше да заглуши зверския трясък.
-Мразя това място! - провикна се с пълно гърло. - Защо непрекъснато искаш да идвам тук?
Сълзи се появиха в очите й. Появяваха се всеки път щом ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Prose
280 2

Трима 🇧🇬

Трима
Трима. И тримата стояхме един до друг, заобиколени от сякаш несъществуващите в този миг хора. Единият й беше първият - смешен и грозноват, предизвикващ съжаление и присмех. Другият бе някогашната й любов, но абсолютно никой никога не бе подозирал това. Дори и сега, две години след като беше пр ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Prose
136 2

ИСКАМ ВСИЧКО 🇧🇬

Искам да съм с теб, когато остарея. Само тогава ще можем да сме заедно, тогава никой няма да има нужда от нас освен ние. За съжаление не те срещнах по-рано. Просто избързах... помислих си, че съм Те намерила и... но не беше Ти. Ще те чакам и ти ме чакай, там... като Там, нали знаеш? А дотогава? - въ ...
Moira (Мойра)
Moira
Prose
172 6

Плажът 🇧🇬

Тишината беше убийствена. В нея имаше някаква скрита заплаха, поради осъзнаването, че следващият звук ще бъде последният в живота. Точно това обстоятелство опъваше нервите докрай, правеше всякакво физическо усилие неимоверно трудно, защото всяка грешна стъпка можеше да доведе до болезнена смърт. И в ...
Джеймисдар (Иван Дойков)
Джеймисдар
Prose
116 2

Най-щастливото изгубване 🇧🇬

По пътеката на моето настояще стъпваш винаги, когато съм щастлива и намирам покой, но те няма, когато съм сама и плача, и се страхувам от всичко. По пътеката на моето щастие стъпваше само няколко пъти, но аз вече я кръстих на теб и никой друг не върви по тази пътека. Другите само идват и си отиват, ...
slanceto (Мария)
slanceto
Prose
187 6

365 дни магия 🇧🇬

Глава 1
24.06.2001
“Черна неделя”
Цял един свят вече напълно изчезна. Боли… Боли да изгубиш приятел… Боли да видиш как последният от вида си умира в ръцете ти…
Стивън… Обичам те! ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Prose
164 4

Не зная защо! 🇧🇬

Неотдавна се запознах с едно момче,
но за жалост беше като всички останали момчета - мислеше само за секс и нищо друго!
Въпреки това аз го харесах! Виждах в него нещо другоq освен образа на"playboy"!
Знаех, че той може да се отклони от този образ, но не искаше!
...Въпреки че му разкрих чувствата си, ...
vesyy (Весинцето без такава)
vesyy
Prose
186 4

осъзнаваш какво си имал чак когато го изгубиш 🇧🇬

-Аз все още те обичам... - каза тя и една сълза се търкулна по гладката й страна. - Не знам защо, нито как, но аз все още те обичам...
-Разбери,че ти за мен не си това, което съм аз за теб... не исках да те наранявам, но ти просто не ми оставяш друг избор...
А всичко започна с някаква си уж мимолетн ...
gentle_soul (Илияна)
gentle_soul
Prose
218 12

Беше краят на лятото... 🇧🇬

Това разказче се роди във фантазията ми, след като прочетох еротичното продължение „Страст-2” от Христо Костов. Моля, поставете червената точка!J
Беше краят на лятото. Минаваше полунощ. Небето бе обсипано със звезди. Две фигури се разхождаха по мокрия пясък, държейки се за ръце. Бяха се събули и вод ...
Тинаму (Ванда)
Тинаму
Prose
216 18

Звезда 🇧🇬

Заваля тихо. Небето беше мрачно и черно като този ден в душата, в който тя се прости с любовта! С голямата, майчина, чиста и неподправена любов... с тази любов, която бе хранила и носила в сърцето си през всичките тези 19 години! И как минаха тя не разбра, поела кръста на плещите си сама, преборила ...
Tenderheart78 (Мария Илиева)
Tenderheart78
Prose
147 18

Страст 2 / еротичен / 🇧🇬

Ева ходеше нервно насам-натам из апартамента си. Поглеждаше часовника на стената и се чудеше как ще успее да се приготви. Дими щеше да дойде вече, а тя още не беше готова. Вратите на гардероба отворени, на леглото имаше дрехи и бельо, комбинирани като комплекти, а тя се разхождаше само по една копри ...
Романтик (Христо Костов)
Романтик
Prose
274 18

След 15 години... 🇧🇬

Мила стоеше облегната на парапета на терасата, загледана в светлините на града и се опитваше да не мисли за нищо. Зад нея се чуваха музиката и веселото жужене на съучениците й. Бяха на среща – 15 години от завършването на гимназията. Заведението й се стори много променено след поредната смяна на соб ...
Тинаму (Ванда)
Тинаму
Prose
198 18

Той и тя 🇧🇬

Той отлетя разперил широко крила, за да може да бъде високо Тръгна си без да каже сбогом и без да каже защо. Беше с ранено сърце. Не беше лошо момче. Всички, които го познаваха, винаги го срещаха с усмивка и знаеха вътрешно, че той може да я прочете. Даже беше от хората, които сторват път и на мравк ...
Radgo (Радослав Джокин)
Radgo
Prose
284 8

По-силен от смъртта 🇧🇬

Той отвори очи и видя само огнените пламъци. По навик вдиша и дробовете му се напълниха с гъст пушек, остра болка го проряза в гърдите. Огледа се и видя, че лежеше на леглото си, но всичко останало бе обвито от мътния дим и нищо не се виждаше. Опита да се изправи, но не можа да помръдне. Цялото му т ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Prose
164 2

А ла Тери Пратчет 🇧🇬

Ринсуинд отново се намери увиснал на едно дърво. Какво му става на този свят – все трябва да тичаш, да бягаш, а когато започнеш да падаш и, хоп, озоваваш се с главата надолу от някой дъб?! Само че този път не си спомняше да бе паднал от Ръба на Диска, а и снощи не бе попрекалил с миризливата бира на ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Prose
152

Закъснение 🇧🇬

Летният дъжд поднасяше своите нежни капки по земната повърност, които се разбиваха наоколо. Еднинствен силуета на млад мъж се забелязваше в пороя. Хари - млад и красив мъж, се разхождаше и обмисляше нещо - света не съществуваше; тихо потопоен в размисли. Не беше същият от както се запозна с Линда пр ...
Memphis (Мартин Ман)
Memphis
Prose
110

Нула и Юни 🇧🇬

Посвещавам на Alegoria Venus
и Venus Christ
Нула и Юни
1.
Студ! ...
dexter_walrus (Декстър Уолръс)
dexter_walrus
Prose
128 6

Мания или Лудост?! 🇧🇬

Болното му съзнание заработи още в мига, в който я зърна за първи път. Красива и чаровна, тя се явяваше всяка вечер в сънищата му. Трябваше да бъде негова, само негова. Но още с пристигането си в града и в училището, момчетата я наобиколиха като мухи, а момичетата лудо й завиждаха. Тя стана тема на ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Prose
424 4

Страст 🇧🇬

Този разказ не се препоръчва на онези, които смятат еротиката за порнография.
Това е история за запознанството на Ева и Дими, герои от разказа ми „ За природата и любовта „
СТРАСТ
Часовникът отчиташе последните часове на юни. Ева лежеше на леглото и си мислеше за всичко преживяно през последните дни ...
Романтик (Христо Костов)
Романтик
Prose
219 18

песъчинка в окото 🇧🇬

> Седя и гледам водата. Момичето излиза бавно. Много е хубавичка. И сега, с мокрите полепнали коси, измита от грима.
>
> Всъщност, приятна е! Очарователно е да я гледаш.
>
> Приисква ми се да е близо до мен. Ей, така просто – като приятел. Да си разговаряме , да излизаме заедно.. ...
hanzi (Ханс Амбил)
hanzi
Prose
177 12

Защото така трябва... 🇧🇬

Минаваше полунощ. Ива лежеше на дивана. Слушаше тихо нежна музика и затворила очи, прелистваше страниците от живота си. Къде сгреши? Защо всичко се обърка? Искаше само да е обичана, уважавана съпруга и майка. Много ли бе това? А какво стана? Всичко се обърка и то сякаш само за миг. Мига, в който сре ...
Тинаму (Ванда)
Тинаму
Prose
198 18

Соколови пера 🇧🇬

Соколови пера
По нашите баири пролетта трудно си прокарва пътя. Горите ни са гостоприемни към зимата и трудно се отказват от кристалната си украса. Слънцето едва-едва прозира през сивите, тежки облаци, а цялата земя тръпне в очакване на топлата му милувка.
Тази година в нашата градина греят две слън ...
atinasa (Атанаска)
atinasa
Prose
86

Фернанда, Офелия и аз – фотографът на духове 🇧🇬

Част първа
Чакай, не бягай, просто исках да се запознаем...
Фернанда с досада доплита паяжината на своя домашен любимец – кадифената тарантула Ари. Тъй като е вече остарял и спи повече от колкото му е нужно, от чист мързел. Тя се опитва в продължение на десетилетия да го разбуди с кафе, с хапчета до ...
Eva (Ева Иванова)
Eva
Prose
129

Дядо Коледа под прикритие 🇧🇬

Дядо Коледа под прикритие
Това определено не беше обикновена съботна вечер. Скуката ни бе обзела изцяло и цигарите може би щяха да вървят една след друга, ако имахме пари за достатъчно такива. Но всичко, което направихме и не направихме, нобичайният недостиг на пари и цигари, студът и гладът, дори и ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Prose
135

Незнайна 🇧🇬

Помня, че тичах. Сърцето ми биеше лудо и имах смътното усещане, че бягам от нещо или от някой. И вече от около 15 минути вървя по тази улица. Тъмнината и дъждът правят обстановката страшна, но и много спокойна. Откъде идвам? Накъде отивам? Не знам коя съм. Познавам единствено пътят, който извървях п ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Prose
187 12

Магия 🇧🇬

За първи път бях сама в къщата и усетих как магията отново изпълва всяка част от тялото ми. Почувствах се както преди. През последните 10 месеца се чувствах по-самотна, отколкото когато бях наистина сама и си нямах никой на света.Не можех да си представя къде ми е бил умът, за да се откажа от магият ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Prose
126 4

Размисли за един живот 🇧🇬

Дали най-хубавото в този живот е еднообразието? Дните се редят един след друг, като еднакви кръгли мъниста от колие, което никога няма да бъде завършено. Ежедневието те е гушнало с топлата си прегръдка и те успокоява с ритмичното си пулсиране. Всичко ти е до болка познато. Нищо не може да те изненад ...
Тинаму (Ванда)
Тинаму
Prose
177 8

Феята на снежинките 🇧🇬

Много отдавна, на края на света в един красив дворец живееше феята на снежинките. Тя беше толкова красива, че хората, които я гледаха оставаха без дъх пред нейната красота. Единствените приятели на тази красива фея бяха снежинките и затова тя не им позволяваше да си тръгнат от нея и да зарадват хора ...
pepina1983 (Пенка Стоянова)
pepina1983
Prose
111 2

Момичето на тротоара 🇧🇬

Момичето на тротоара
1. Прозорецът от страната на шофьора се отвори.От вътрешността на колата се показа мъж.Първото,което правеше впечатление у него,бяха огромните му кафеви очи.Изглеждаха мили и топли.Бяха очи на добър човек.После вниманието биха приковали устните му-плътни,с изящна форма.Черната м ...
Аликс (Аликс Стоянова)
Аликс
Prose
203 14