Края на март.
Вървя по моите елховски улици и пиейки живителните сокове на слънцето, си спомням за първото напъпило вече дръвче.
Да, няма място за съмнения: пролет е.
И...
Един афиш привлича вниманието ми. ...

Живях в спомени, в самотта и мойта болка беше чужда,
а щастие се ражда по света, дали пък някой има нужда?
Къде отидоха мечтите,жарта и стария копнеж,
че по щастливи ще са дните, по- силен новия метеж.
Къде отиде радостта ни, приятелството - обичта? ...

Заглъхват бурните акорди на мечтите,
но публиката в залата мълчи
и само капка дъжд в очите
оставя във сърцето ти лъчи
Щом днес е сиво, представи си утре ...

Аз свикнах вече да забравям
и странно чувство- още не боли.
Сърцето си на другите раздавам
безчувствена към себе си дори.
И-странно чувство- мога да прощавам, ...

Целия живот на един човек се преплита с много други….
За каква цел,защо всичко трябва да е свързано?Не Бог,а ние градим своя живот….
Връзката се дължи на жертвите,които правим помежду си….
Понякога убиваме,друг път спасяваме….
Ние никога не зачитаме малките неща….не се вглеждаме в тях,а ги подминаваме! ...

Ще ме чакаш ти утро зелено,
с целувка да срещнеш погледа мой.
Забрави ме. Недей да ме помниш.
В прегръдките негови намерих капка покой.
Покой ли? Не. Възраждаща жар, ...

Ще те търся в гънките на дните си
дано те открия..
Ще те чакам в утрото тихо
дано се завърнеш.
Ще те скрия дълбоко в сърцето си ...

Завесите
Движението на времето през завесите
Може да ни каже толкова неща за себе си.
Езеро криещо спомени
и стари върби ...

Колко е малка Земята!
Колко е малко сърцето!
Колко е тъжно без някого!
Колко е тъжно навсякъде.
Ватърът свири в душата, ...

Небето се обиди.Притъмня.
Във храста птицата замлъкна.
По хълма слезе хладина
и пламъкът в прозореца помръкна.
Дъждът подгони уличната прах ...

Танц на вятъра понася
във вълшебен кръг златните,
но тежки есенни листа.
Те блъскат се, звънят,
засипват със златни прашинки ...

Дъще моя, голяма си вече със умни,дълбоки очи. Но пак си ми малко човече и детското в тебе личи. Усмихната, весела,мила, капризна, сърдита,добра аз зная, ти си ме дарила със обич на малка жена. Дъще моя,пораснала вече мога ли да те благословя, като стоя пред тебе неизречена и мислено благодаря. Благ ...

- За къде сте?
- За Бургас.
- Хайде,скачайте при нас !
- Как пък точно за Бургас
в този ранен юлски час! ...

Заточение. Това е точната дума да се определи наказанието на сансионите. Дори след това деяние, санчовците не можеха да си представят по-сурово наказание. От една страна то си беше точно наказание – сега сансионите нямаше на кой друг да се сърдят, освен на себе си. Трябваше и сами да си построят сам ...

Обърна се бавно и тръгна след него.Мъжът пред нея бе тъмнокос,снажен и висок.Мократа му блуза потрепваше по тялото му при всяко негово движение.Мислено тя отбеляза,че е хубав дори красив.Излязоха на улицата и той се обърна към нея.
-Все пак да се запознаем,аз съм Павел.
-А аз Ния.
-Ето,тази втората ...

Шест малки дечица Със руси коси С погледи жадни На будни очи. Шест ангела бели Сред черна тъма Тъй кратко живели В бездушна страна Шест перушинки В легло от бетон Шепа прашинки Без дъх и без стон Тихо! Не дишай! Не чуваш ли ти ?! Ето ги! Гледай! Със руси коси... 7. 04. 2005

Мечтател Ако можеше да бъда бяла птица да летя волно над морската шир в човка да нося малка искрица от огъня на безпределния всемир Ако можеше да дишам под вода в унес до забрава щях да плувам, да изследвам неоткрити чудеса с морските животни да танцувам. Ако можех да погледна през очите през поглед ...

Инге Те идват! Инге е на пост... Оръжието тегне в ръцете като натрапен някой гост (Заравя глава в коленете.) Граната! Инге ги срази с пламъка на свойта младост С каска над русите коси (В очите нито капка жалост) Куршум! Русите плитки в калта... Престава да бие сърцето Тя падна...красива в смъртта (д ...

“It’s the first day of the rest of your life”. Човек се събужда един ден и решава да повярва в тези думи. Но дали? Дали може да отвори очи и да погледне деня с усмивка, да го приеме като ново и интересно приключение или тежестта от миналото и неприятните спомени и случки ще тежат и в този ден? Не е ...

Късах слънца от чужди животи,
исках в моя хиляда да бъдат,
оставих птици простори да дирят, сиротни,
и да блъскат сърцата си във всеки ъгъл.
Взех си слънцата - нали това исках! ...

Принцесо, недей убива трубадура,
той няма никаква вина,
че не е принц, ала обича до полуда
една капризна и взискателна жена.
Той не е принц, но благородно ...

Тя – красавица омайна,
той – арабски принц.
Любовта им – приказка достойна
за поколения наред.
В пустинята най-красивото цвете ...

Сладостта на радостта
нас облива из света
и полита от възхита
нашата душа красива и щастлива...
А искате ли, Принцесо, ...

Като цяло щастието е относително понятие. Повечето хора разбират, че са били щастливи след като отмине момента. Може да се заключи, че щастието е нещо като моменти, в които се чувстваш наистина добре и ако умееш да ги навържеш и да не обръщаш внимание на дребни неща, които те дразнят, можеш да се на ...

Полепват песъчинки влажни по топлата ти мъх, по кожата, ума ти, по унеса ти лек полепват, дори по дъх полепват ли, полепват, по лявото бедро, прасеца, по полулунието, по зърното, полепват ли, полепват ли, полепват, по клепки над съзнателност и клетки на птичета затворени във тяло, разголено любовно ...

Късно е,заспивам вече!
А къде си ти?
Ръка протягам за теб,
но ти си толково далече!
И ето в миг яви се, ...

Тази статия е за живота и работата на американския математик Джон Форбс Наш, който се занимавал в областта на диференциалната геометрия и теорията на игрите. Тъй като неговите трудове обхващат различни сфери на човешкия живот и имат приложения в много и най-разнообразни ситуации, тук ще се опитам да ...

Ти си моята мъничка тайна,
дето крия под възглавницата си още.
Ти си моята любов непризнавана,
от която събуждам се нощем.
към небесата, без да ми каже. ...

- Смятам, че е по-правилно да огледаме добре галактиката преди да изберем къде точно да се заселим!
- Виж, едва ли ще ни стигне енергията, горивото също е ограничено. По-добре да се установим на някоя случайна планета, ама да е по-близо до Слънцето.
- Да бе, и тогава няма мърдане оттам вече! Не съм ...

5000 г.пр.Хр. Място: една малка, но кокетна и доста компактна планетка. Име: Санчоландия.
От тази година датират първите сведения за санчовците. Тези сведения са запазени дори след Големия взрив, ето защо са бая оскъдни. Но пък разбираме най-важното: не са се разбирали добре още тогава.
Интересна е ...

Студени думи пронизват с писък душата.
Не мога да дишам,
да виждам,
да вярвам, че може в миг светът да се срине
и моята вяра така да загине. ...

Санчовците са малки по размер същества с големи очи, дълъг врат и винаги носят кецове. Смята се, че произхождат от древната раса на сансионите и сановините. Не е доказано със сигурност, но се предполага че тази раса съществува от началото на 51 век преди новата ера на планетата Санчоландия. След гол ...

В предутринта на жътвата,
вървейки по светулкова следа
достигнах до скалата на пъстървата,
напих се с неумитата вода...
На дъното на мойта чаша, ...

Толкова не ми е ясно,
толкова ли оглупях,
толкова ли е прекрасно,
че по тебе полудях.
Толкова ми се обича, ...

Срещнах те в един случаен ден и
ти някак си незная как плени ме,
може би с поглед или пък с усмивка.
Пожелах да те имам,пожелах да разкрия
най-пазните тайни,криещи се в дълбоките ...

Единственото нещо, в което винаги непоколебимо и искрено съм вярвала, е надеждата. Когато градиш основите на своя жовот, именно надеждата е тази, която те крепи през цялото време. Когато се изправиш пред отчаянието и страданието, тя е твоето спасение. Когато болката и чувството на безсилие те завлад ...