Гледам аз навън луната, слънцето и земята. Вдишвам аз дълбоко, за да усетя на въздуха аромата. ....... Мислех да пиша стихове , но просто след всяка 2-ра дума си представям НЕЯ. Представям си нейната усмивка, нейните весели очички. Блокаж ! Мисълта ми спира! По-горе споменах слънцето, земята, въздух ...

(Aphrodite's child) Във пет часът Търся път в улична тъга А мисълта през града крачи все сама. Спомен красив в минал ден аз разхождам пак със мен. И е жестоко да знам Че лицето ми там На стъклото Съм аз. И е жестоко да знам че останеш ли сам си говориш без глас. Във пет часът Търся път в улична тъга ...

Душата ми е струна на китара,
тъй нежно зазвъняла във нощта,
сърцето ми във огън все изгаря
с най-светлата и искрена мечта.
И всяка нощ долавям странен екот, ...

ОЖЕНИ СЕ ЗА МЕН
На Ивелина
-Най-добре е да го закараме в болницата…Искам да му направя някой изследвания. Така нищо не мога да свърша
-Той не иска
-Не иска, ама няма друг начин. Състоянието му се влошава, нали виждате?!...Не мога да седя безучастен и да гледам… ...

ВЛАСТ
“ Кажи ни, с каква власт правиш това?
Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт?”
Лука 20:2
-Полицай!...Хей, господин полицай!...Сложете си, моля шапката и си закопчайте копчетата! ...

Разбити окови, шаблони,
мечти и условности.
Хаос от думи
разпръснати в стих.
Отново превръщам канони ...

Със червени очи-светофара
гледа изкъсо колите.
А те са няколко пияни таксита.
Нощ е, а часовникът пита
утре, кой-каква работа има... ...

В ИМЕТО НА НАРОДА !
- Много добре! Направо ми скри шайбата !
- Знам си работата. От години съм адвокат и се занимавам само с такива дела.
- Така ли ? Само такива дела ?!... Знам, че адвокатите не подбирате...
- Така е...Повечето колеги не подбират...Няма работа... Народът обедня. ...

Черен облак се задава,
небето навъсено ехти.
Чува се в далечината
женски глас крещи,
вижда ясно тъмнината, ...

Като буболечки навъсени, плъзнаха хората
от трамваи, от спирки, от сергии и дупки.
Мъкнат картофи жените, мъжете-навъсени,
бързат да пият, ако не заспят-ще се къпят.
Въздъхна от сладост, опожарена земята. ...

Не познавам очите си,
ако във тях
не съществува образа ти.
Не познавам и ръцете си,
ако във тях ...

Джапанките,
банския
и стих
написан върху пясъка за теб
съм сложила в торбичката ...

Часовете са мъниста,
разхвърляни над хребета на планините -
капчици от кехлибарено мастило
изтичащо през пръстите на дните,
а ти си лист, на който се изписвам ...

SIMPLE PLAN Бих направил всичко
Още един ден се изнизва
Мисля за теб през цялото време
Но ти си там някъде
И аз съм тук, чакайки ...

Savage Garden - Твърдение
Вярвам, че слънцето никога не бива да залязва над аргумент
Вярвам, че поставяме щастието си в ръцете на други хора
Вярвам, че бързата закуска е толкова вкусна, защото е вредна за теб
Вярвам, че твоите родители са направили най-доброто за теб, което са знаели ...

Simple Plan Добре Дошъл В Живота Ми
Понякога чувстваш ли се, като че ли ще се разпаднеш?
Понякога чувстваш ли се, като че ли не си на място?
Като че ли някак си не заслужаваш
И никой не те разбира ...

The Rasmus – Погребална песен
Аз отново те зарязах
Не разбирам
Случвало се е и преди
Не мога да издържам повече ...

Тя не знаеше от кой свят идва. Всеки ден тук беше толкова еднакъв, но тя си го правеше различен, защото беше различна.
Нямаше семейство, не искаше и да има. Нямаше приятели, прекалено много пътуваше. Не по принцип, само в себе си. Но когато толкова често прескачаш от крайност в крайност, хората прос ...

Изтъняла е душата ми
от минали любови,
от дъждовни бури,
от пяната на бесните вълни.
Избелял е даже и цвета й, ...

Нощта трепери
като боса циганка.
Луната пие локвите
със посинели устни.
Във подлеза ...

Една сутрин в тъмното мазе, сред купчината инструменти стари попадна малко кафяво мишле- с жилетка и кожени сандали. В доскорошния мирен сандък изведнъж настъпи страшна врява. Скочиха един инструмент след друг- всички срещу мишката кафява. Застана свъсен младият трион с цената на всичко да брани, да ...

Малка кутийка – фин порцелан,
стари бижута, скрити мечти.
Един небрежно хвърлен гердан,
стара снимка- това ли си ти?
Малка кутийка- слонова кост. ...

Не се смей! Чуваш ли ?! Ако това ти се струва смешно, то значи определено следващите редове не са за теб и можеш да затвориш страницата без угризения на съвестта. Не се безпокой- ако дори заглавието предизвиква в теб асоциации за шеги и някакви хумористични статийки, определено нищо няма да изпуснеш ...

Това есе е написано по повод 60 годишнината от победата над хитлерофашизма. Надявам се, който го прочете, да се замисли върху стойността на мира. Благодаря
A Днес е в ръцете ни...
"Човек има нисша и висша природа.Когато нисшето почне да служи на висшето, тогава светът ще се промени."
Петър Дънов
Про ...

В пълнолунен полуздрач,
със ръце умели,
удря нощният берач
по звезди узрели.
В коша плетен от роса, ...

Време мъгливо, влажно и сиво,
денят се събужда студен.
В спомени ясни, слънчеви, страстни
останал е юнският ден.
Пия кафето и там край морето ...

И ето, пише той-
някъде, върху кутия от цигари.
Защо ли няма, просто няма кой
да усети болката му стара.
Той мрази изрази-клишета, ...

Искаш ме в леглото си,
бариерите със трясък да строшим
и да потънем в аромата от Любов.
Ще мога ли...
Искаш ме в ръцете си, ...

Oплаках се от тишината
сега тя страда,
а бушува в мене за отплата
глъч от звуци на непознати.
Които идват и си тръгват, ...

КАКВА БУБУЛЕЧКА!
Представлява голямо усилие да сваля маската си. Трябва около час да се изкачвам по много хлъзгава и тясна пътека. Понякога забивам нокти за да не се свлека обратно в залата с лостовете за управление. Пътеката често е затрупана със секреции, остатъци от храна, размекнали се субстанци ...

Ех животе, проклетнико
и ти съдба несправедлива!
Какво ви сторих кажете,
че оставихте сърцето да изстива!
Сърцето е чисто, невинно- ...

Залепен на скалата-отсреща
сив гущер неподвижно ме гледа.
Само той се радва на дивата жега.
Причерня ми...а и облаче няма.
Къде ли съм тръгнал?...С това напукано тяло ...

Когато умориш се
от взаимност
и слънцето в очите ти
помръкне,
когато розите цъфтят ...

Дъжд заваля, зачервиха покриви къщите.
И снегът се прибра, на завет горе по билото.
Блеснаха сребърни локви, кална е селската улица.
Мина измокрено псе, и галоши провлачила бабата
крета превита надве, на бастунче подпряла годините. ...

Натежават уморените клепачи
сломени от дълбока самота,
притихват лекичко във тишината,
отнасяйки душата ми в съня.
И ето пак сънувам тебе ...