-Искам, да те прегърна невъзможно мое -
дива голота,
вакханка,
нестинарка върху устните-жарави,
жътварке на страстта, ...

Блести като сън тишината,
бар, чаша, дим, полумрак.
Зад него в реда на нещата
барманка сипва коняк.
Оглеждам ръцете и скришом. ...

Загърбил делника някак си,
празник на егото търся.
Не ме ли харесваш,... глупак си,
дебил, непонятно задръстен.
Аз мога да плюя, да скачам, ...

И един слънчев ден се събуждаш някъде в небитието, за да откриеш, че всичко, което си бил, всъщност не си бил ти. Опитваш да заспиш отново, за да се събудиш какъвто преди, но явно това е съдбата ти и тя те следва.
А сега, когато си друг, как да убедиш и себе си и другите, че си същия, който познават ...

Пердето-като бяла птица,
- завързана се мъчи да отлитне.
Пироните са здрави и железни
А вън е вятър, облаците дишат,
целуват се сред клоните гугутки ...

На светофарът, до пощата...живея във “Люлин”,
видях отсреща, едно полегнало куче.
Красиво такова, кафяво, на точки.
И докато чаках да мине потока
от разсърдени, псуващи хора, ...

ПАДЕНИЕ!
Падение!
И свобода!
Изящна крива
разделя кривите, изящни ...

“Това е както да набереш планински цветя”
”Това е както да набереш планински цветя”
Марин Лазаров: Колко красиви нощи помниш в своя, все още кратък, живот? С какво те се отличават от себеподобните си лунни сестри?
Теодосий Спасов: Нямам такива романтични спомени. Може би всички тези преживяни мигове ...

АКО МОЖЕХ
Ако можех бих се изненадал от сянката ти, прокрадваща се с невероятни подскоци към мен. (бих й дал път само ако ме помоли за това на френски език)
Ако можех бих се измъкнал от най-готиното шоу, без да имам право да се върна в него. (само за да чуя как дишаш жежко в слушалката на вечерта)
А ...

Имам те, макар за кратко.
Минути бягащи в галоп.
Мигове откраднати от нея.
Да, аз съм другата,
а тя дори не подозира, ...

Tи, нощ, раздрала своята дреха -
самотна ,тъжна ,уморена.
Защо сега не спиш, защо не си починеш?
Защо от болка стенеш наскърбена?
Махни от себе си тъгата ...

БЕЗ ТЕБ
Безрадостно,
безмилостно,
зловещо
се нижат безутешни дни и нощи, ...

В покрайнините на поредна империя, малък човек от малък пести, плащайки чужда мизерия, имайки чужди мечти. Живеейки на тъмно в светлеещото утро, той все хитрее умно, той все умува хитро. Ще минат рицари и трубадури покрай мечтата му стандартна. Ще търсят врагове за своите кусури, или пък жената си н ...

Скитникът лежи на пейката.
Две торби, количка, кучето
плези се, умислено на слънцето.
Изгревът красив във парка е.
Сребърни са клоните, валяло е. ...

М ислите ми към теб летят
и любовта с всеки изминал ден расте.
Т ежко е, пламъци в сърцето ми горят.
К ъсно е, едва ли някой ще ни разбере.
О бичам те, искам да ти прошепна ...

Обикнах те аз.
Любовта си крих от дълго време.
Върнах се, бях до теб до последния час,
когато разбра, че и ти си влюбен в мене.
Но беше твърде късно, ЗАМИНАВАМ, ...

Обичаме се, но не можем да бъдем заедно-
игра такава има в любовта.
Един от другия избяга,
но не по своя воля и мечта.
Дните бавно се топят, ...

Защо съм сама?
Защо в очите ми изплуват сълзи
от разбити мечти
и несподелена любов.
Кой, кой ще чуе моя зов! ...

Бургаското лято с морето красиво,
всичко наоколо е живо.
Пеят весело птички
и на пясъка горещ сме всички.
Слънцето жарко с лъчите горещи, ...

По всяко време на деня мисля за теб!
Ти си моето вдъхновение-красиво и свежо!
Където и да отида, каквото и да правя-
мисля за теб!
Ти си се вселил в ума и тялото ми, ...

“Напукан беше тротуара”...
Тук трябва да римувам
“на уличката стара”
или
“ от нашата поквара”, ...

Някога видя ли такава красива нощ
кога аз можех почти да целуна звездите
те заблестяха така ярко
Когато аз те виждам да се усмихваш
продължавам напред ...

И хладна нощ над слънцето потече,
угасна то, притихна, замълча.
Смирено чакаше да разбере
какво по дяволите е тъма?
И тъмно синьо или черно беше ...

Недолюбена,
заспива пак
душата ми без лик,
огради я с непристъпни
многословия. ...

Отлитам...Като птица,
нагоре в бялото небе.
А там ме чакат музика и нежност.
Където ще съм ангел аз.
И когато се превърна в същност ...

Ще пребродим небето,
да прелистваме истини,
а очите ни - слепите,
ще превърнем в мъниста.
Ще поим стари спомени - ...

Дъждът се стича по прозорците на моята душа самотна, по стъклото студено като моето сърце. Превръща се той в сълзи сиротни, бавно пълзящи по моето лице. Събирах ги в шепа капка по капка и нарисувах с тях аз своята тъга. Нарисувах себе си, нарисувах и тебе, нарисувах...но пак съм сама.

Защо ми е толкова важно ти да ме обичаш, когато аз тебе не те? Защо ми е тъжно, когато не ме поглеждаш? Нали не те обичам?! Не те! И плача като дете. Не те обичам...не те..

Морето нека да пресъхне! Земята в огън да гори! А Слънцето и Луната да угаснат, защото влюбено гледаш в нейните очи. Страдам аз,не гледай,че съм горда и нищо,че не виждаш ти сълзи. Моите сълзи са твоите усмивки и целувките,които ти и подари.

- Не искам да се обличаш в дрехите от бледи лунни отражения, да се превъртат часовниците полудели. - Не искам реките да текът неукротими и да чертаят необятната безпътност. - Не искам думите ни никога да спират и аромата на телата ни да се прелива с този на отлитащото. - Не искам, не искам да ни има ...

Всяко нещо си идва на мястото.
без да може да бъде
планувано.
Не робува
на нормите скрити, ...

Музата ми - прелестно момиче,
днес е Вяра, вчера Жени, утре Ана.
Весела, комична и трагична...
Мечта за мен, за графомана.
Поглежда днес с маслинени очи, ...

Събличам мислите.
Душ, благоухания...
В легло от рози
ги полагам нежно.
Повил с цветята ...