Шосетата, подобно на изплезени езици
във жаждата за среща се топят...
Подобно заклияния на жрици
дърветата край пътят ни шептят.
Там дето се разделят сетивата ...

Всички пътища водят натам
на където ни тегли сърцето,
а в далечното - губим се знам,
в него нищо не ни е отнето...
И понеже пътувам натам ...

Когато
утрото се бори с мрака,
готово отново да умре
и вечер никой не те чака,
а ти протегнал си напред ръце. ...

Стоя самичка и си мисля пак за теб.
Искам да те видя, но ти си толкова далеч.
Очите ми се затварят бавно и аз си
спомням всички онези целувки,
прегръдки и ласки. Вече ги няма, а как ми липсват. ...

Какво за нас е любовта?
Изобщо някой знае ли?
Дали е светлината в края на
тунел или е сянката на нощта?
Всеки има свое определение за любовта. ...

Търсили сме се със тебе - зная.
Търсили сме се. Нали?
Но погледни ме във очите и кажи ми,
защо днес толкова ни боли?
Какво изгубихме по пътя? ...

Една любов в мен гори и ме изгаря,
една любов ме кара нощем да не спя.
Една любов за тебе ми нашепва всеки миг,
една любов, която ти отхвърли.
Една любов ни чака двама с тебе, ...

Сълза гореща пада от очите ми,
но тя не може да разтопи леденото ти сърце.
Ти си тъй студен с мен, но защо?
С какво те нараних? Какво не ти дадох?
Защо ме оставяш сама в дъжда да ...

ПОСВЕТЕНО НА ВСИЧКИ ВЛЮБЕНИ
Какво направи ти със мен? Не зная.
Такава страст във тялото разпали.
Че кажи ми. На небето или на земята
да оставя във любовен гърч душата. ...

Сребристо утрото е разпростираше над селцето. Градинките и къщите блестяха като нови след изсипалия се краткотраен и освежаващ дъжд. Кристални капки се стичаха по клоните и листата на дъветата, отразявайки галещите лъчи на слънцето. Не само птичките се радваха на " девствената" утрин. Почувствах се ...

Помниш ли,че вчера те обичах,
точно преди да се смрачи,
мъничко преди да завали,
когато още
мечето на перваза беше сухо, ...

Тишината леко ме прегръща,
не отронвам стон във глухотата,
душата в скърби се обгръща
и гасне тихо в тъмнината.
Отблъсната от всичко живо, ...

По въртежа на страстите, достигането е различно, там където пространството се свива в точка и просмуква с цялост в тайнство и идея, надолу в подпространственото съществуващо по коридорите ратварящи пътеки извън това, което съществува, във пещерата на чистото познание извън понятията и извън правилно ...

Посветено на "моята половинка"!
Тръгвай си!
Аз няма да те спирам.
Забрави,че себе си ти бях раздала.
Сърцето ми ще страда,но не и да умира, ...

Раздумна е нощта
под козирка безлунна.
Звездица се изтля -
понечи да се сбъдна...
Изникна светлина, ...

Смъртта живот ли е
или забрава...
Животът ми е смърт,
и то една такава.
Без обич и наслада, ...

Безкрайно тежко е да виждаш,
как тихо си отива любовта,
а в очите и две сълзи кристални,
които галят твоята душа.
Как тъжно е да искаш ...

Когато мъката сърцето ти погълне.
Когато краят на пътеката се вижда.
Когато тъмнината душата ти изпълне.
Когато изход за напред невиждаш.
Когато животът те поставя пред проблеми, ...

Не казвай,че мъничка съм още.
Hима ще ти олекне от това?
Аз отдавна те сънувам нощем
и гасна за твойта топлина
Не казвай,че може би ти трябва време, ...

Сърцето е кристална чаша,
а вътре в нея плува любовта.
Тя гледа те с очи блестящи,
ненагледни на твойта красота.
Изпиват те със поглед всеотдаен, ...

Слънцето залязва
залезът блести.
От душата ми изплуват
две тъжни сълзи.
Сълзи родени ...

А днес, когато теб те няма, животът ми блести още по-силно. Защото не ти беше огледалото, което отразяваше лъчите ми, а аз! Но ми трябваше доста време да го разбера.
И днес, когато теб те няма, аз дишам все така, даже по-дълбоко, даже по-свободно. Защото ти си цигарата, която палех всеки път, необхо ...

На кръста сме разпънати
до зримост.
Лицата
са безкрайно непознати
понеже ...

С какви устни ще докоснеш извора си,
с какво сърце ще отпиеш?
Ще се преситиш ли в жаждата си
или ще се опиеш
до лудост в собствените си миражи? ...

Да прибутваш бавно вятъра със длан,
вълна достигнала
открехнатия ти прозорец,
през който полъха е като нежен трепет
на моето присъствие с Любов. ...

Падащ вятър,
ликуващо безумие
кръговрат вечерен, но
достатъчно недостоверен...
Кръжащи мисли ...

КОЙ Е СЛОЖИЛ АКО
И АКО ГО Е СЛОЖИЛ, ЗАЩО?
НЕ ЗНАЕ ЛИ, ЧЕ АКО НЯМА АКО,
ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ ПРОСТО ЕДНО.
А ЕДНО БЕЗ АКО Е САМО ...

Искам да можех да кажа съкровено на теб и сега, за тъгата скрита горчиво в мъртвата моя душа. Да ти кажа,че в мъка безпътна не чувствам, не мисля почти. Опустях в самота и разкъсвана изгорих и изплаках мечти. Да ти кажа- живея живота си без смисъл, без ред и без правилност. Казват- човек носел хомот ...

В християнската философия има нещо, което се нарича summum bonum, т.е. висше добро. За summum bonum се вярва, че не е просто най-доброто нещо, което човек може някога да притежава, но също така, че е добро само по себе си или че допринася заедно с други добри и желани неща да се задоволява напълно и ...

Събрали са зърната сухите лъчи
и размеква ми главата топлината,
слепя мислите и стапя.
Жега ми е.Зрее гроздето,
вкуса на слънцето е в него. ...

Няма да моля и викам
не ще ме чуеш ти
без любовта ти страдам,
оставам без мечти.
Без твоя глас сам сляпа, ...

Посвещавам това стихотворение
на дъщеря ми Силвия и синът ми Йордан
и на всички , който оставих в България
и не спирам да мисля за тях.
Тук съм вече толкова години и в душата ми ...

О, скъпа моя,
защо така ме нараняваш?
Защо на други даваш
горещите целувки
и топлите милувки? ...

Земята в илюминатора
Земята в илюминатора
Земята в илюминатора се вижда.
Както синът тъжи за майка си, както синът тъжи за майка си
тъжим ние за земята, а тя е сама. ...

Дразня се, ей така от живота-хубавия, прелестен живот, който винаги ти дава най-доброто, независимо закъсняло или не...все някога идвало,казват хората.
Какво идва? Всичко е разочарование, илюзии, химери, несбъднати мечти за живота! Пропилявам си времето във мечти,но те са единствения начин да се док ...

Съградени форми сме в един невидим свят,
съградени с промисъла Божи,
съградени в търсене на истини с Любов,
съградени без материя, а с Дух,
съградени във предначертаното, ...

Не боледувам със съдбата,
хубавото е в душата
досадни думите ми смяташ,
страдам.
Привикнал с болката на рани, ...

Когато котвата вдигнахме
и отделихме се от пристана,
уморени вълните стенеха,
чайка крещеше... отчаяно.
Вятър - крадливият спътник ...