Мечти, живот... Какво е това? Какво означават тези думи? За мен те се определят само с
простичката дума "баскетбол"... Може би ви звучи много наивно и глупаво, но за мен това е всичко...Това е всичко, за което мечтая, за което живея... Когато се влюбите, изпитвате една необикновена тръпка,или просто ...

Сласт багрена и снежна,
разлъка всепосочна,
във тяло на смъртта
ти тялото ми вграждаш,
разпнато от простора. ...

Пред витрината стоеше дребно момченце и по луничавата му муцунка личеше, че е от онези деца, които винаги питат нещо, а, ако се вгледаш внимателно в очите му, ще видиш, че зениците му приличат на въпросителни. След като си тръгна, на стъклото остана отпечатъкът на изцапаната му с шоколад длан. Вече ...

Клети
поети
и поетеси,
любови
засаждате ...

Стъклено в диагонал поглеждаш,
с устни те изпивам.
В чашата ми поглед свеждаш,
щастлива с мен се сливаш.
Тялото с блясък на реклама ...

КИЛОМЕТРИ СЕГА НИ ДЕЛЯТ,
НО ГЛАСЪТ ТИ ПО ЖИЦАТА МЕ СГРЯВА...
..КОЛКО ПЪТ ИЗВЪРВЯХМЕ СЪС ТЕБЕ ДО ДНЕС,
КОЛКО СЪЛЗИ ИЗПЛАКАХ НА ТВОЕТО РАМО?..
НО ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧЕ, ВРЕМЕТО МИНАВА, ...

Водки две
за теб,
екс и думи
две за мен,
и смях. ...

Някой някога ми беше казал, че мечтаейки човек всъщност живее. И така разделил се веднъж с мечтите си, той губи живота - остава му само едно празно съществуване. Оттогава нататък аз не спирам да живея всеки ден!
Опитай и ти! Затвори очи... Кажи ми какво виждаш. Нищо? Само черно? Хм...не ги отваряй, ...

Вървим и с поглед се прекъснахме,
и нещо трепетно се появи,
магия с шепот се прoмъкна -
дори и ти я долови.
И с очите си обгърнах те, ...

Слушай песента
Вървя,
мисля,
съществувам.
Вярвам навярно в доброто. ...

Знам, животът ни е толкоз кратък
и за красивите неща не ще остане време,
дори да викам със молба към Бога,
не ще се върне онзи миг на първата целувка...,
първи трепет и погледът щом станах твоя. ...

Писнало ни е да сме човеци явно
Писнало ни е да сме човеци явно!
Дърветата ни пречат само.
Да чупим крилата – харесва ни
и да меним същността и лицата си. ...

Годините минават със сезоните,
разделят ни все повече във времето...
И спомена за тебе избледнява,
отдалечава ни в пространството.
Защо така се разделихме ? ...

Ти не'азбираш
мойто със'ояние.
От мъка аз не пия
и от радос'.
Ш'ме пунтираш... ...

Заспиваш ли...?
Нали не те събуждам...?
Дори да е така, не ме гони...
Ще съм тиха...Обещавам!
На пръсти ще пристъпвам ...

СЪНУВАХ СЕБЕ СИ млада, красива, жестока, измъчена, нещастна и малко щастлива. Всъщност не бях аз. Беше моята сянка. Бледо подобие на реалния образ. Събудих се с вик. Погледнах в нощта черна, гъста, призрачна, убийствена като същността ми. Това не съм аз. Мразя ли се? Не! Мразя това, в което се превъ ...

Отпивам последната глътка кафе. С надежда поглеждам утайката. Обръщам чашата върху салфетка и започвам да градя дворец от илюзии. Представям си, че ме очаква щастие, усмихвам се - ще срещна любовта. И после чувам в мене глас да казва: "Хей, страннице, та тя е в тебе любовта!" Гласът руши двореца от ...

Пристъпвам бавно в цветната градина,
красиви са уханните цветя.
Съзирам роза сякаш от коприна
по нея - малки капчици роса.
Навеждам се да я докосна. ...

Аз трябваше да измина много пътища. Аз трябваше да прекося океани, гори и да стана владетелка на всички морета...Но вместо това ме спъваше всяко камъче на пътя и всяка вълничка ме давеше. Не ми поникнаха и криле, и не можех да полетя. Останах си май с наполовина изживян живот и с неизвървени стъпки. ...

(от цикъла „Кръчма „Зелената котка” - 9)
Една сутрин, още преди да съм седнал пред камината, за да изпуша първата си лула за деня на вратата ми се почука. В името на Мрака, как мразех да ме безпокоят по това време! В крайна сметка всеки има право на своите малки радости в живота... Мърморейки ядосан ...

През тих следобед- в длани празни
несподелената неделя се топи.
Признавам само този празник:
ТИ!
Във цялата пластмасова нетрайност ...

Не отминава нищо, нищо не пристига.
Застинала в зловеща постоянност,
душата ми е сивият гранит на вечността,
душата ми - кръгът порочен на всемира.
Не отминава нищо, нищо не пристига. ...

Сините й очи в мен се впиха.
Бяха студени като лед.
Всяка радост и болка в мен убиха...
А косите й..златисти като мед
Тя беше моята кралица - ...

Щях да те сънувам.
До мен щеше да лежиш.
Щях нежно да те целувам,
а ти ръката ми да държиш.
Ако знаех, че ще си тръгнеш ...

Няколко думи за мен: Никога не съм можела да описвам себе си с няколко думи, защото смятам, че дори аз самата не се познавам достатъчно добре, за да го направя...Така че ще ви оставя да прочетете това, което един напълно непознат написа за мен!
Едно момиче със зелени очи,
едно момиче неземно красиво ...

Искам да си истинска жена - любовница!
През всичко да прекрачиш!
През ехидността на съдбата ни - сводница,
през условности, които ще те влачат
във леглото на предопределения... ...

Поетът се разхождаше
по пясъка.
Над него
рееше се чайка,
която сякаш плачеше. ...

ДИЗАЙНЕРСКО
Вълкът навлече модна овча кожа,
огледа се доволен и си рече:
“Кусур не може никой да ми сложи,
понеже по Версаче съм облечен!” ...

Когато щастието си отива,
не винаги вали проливен дъжд,
не винаги е есен - пуста,сива,
не винаги от мъка ставаш луд.
Когато щастието си отива, ...

Когато се губят мечти и копнежи,
загубваш се бавно полека и ти.
Загубват смисъл твоите стремежи,
загубват блясък твоите очи...
Хоризонти пред теб безвъзвратно изчезват, ...

Моето сърце шепти.
Моята душа крещи.
Ръцете ми те търсят в тъмнината
и тихо устните нашепват в тишината!
Ти си цвете, което откъснах от луната, ...

Пиша ти това сега, когато съм сама! Когато си далеч от мен! Знам ти нямаш вина, но е толкова тъжно! Тази тъма... всичко в мен гори само при мисълта една за твоята целувка нежна! Тъгувам по прегръдките ти, желая те само за мен, за никоя друга! Сърцето ми крещи. Пита - "Обичаш ли ме и ти?" Знай, твоя ...

Шепнеш ми в нощта.
Събyждам се и виждам,
отишъл си си с мисълта.
Във спомена се вслушвам,
а той отвръща с глухота. ...

Ако знам,че ще си вечно жив,
бих дарила красотата си.
Ако знам,че ще си все щастлив,
продала бих душата си.
Не моля да ми даваш във замяна, ...

Преследвахме мечтите си,
но отказахме да си повярваме.
Все гонехме и невъзможното,
но не погледнахме и в себе си,
а там бе скрит светът ни. ...

Нима възможно е да кажеш "Аз те мразя"
на човека, в който си се клел до гроб?
Нима възможно е бледен спомен
да не пазя за отминала любов?
Нима на улицата днес ме непознати? ...

Влача се
между буквите и гъвкаво се извивам.
Прескачам ги, търсейки вярната.
Опитвам се да ги подредя смислено,
за да кажа какво мисля, ...

Временно няма да бъда обичана вчера разбрах от съдбата, макар че аз все още обичам безвременно. От днес ще съществувам някак си временно - сутрин рано ще ставам, ще пия кафе, ще изпушвам набързо една - две цигари, ще излизам от вкъщи, ще вървя бавно към офиса, вдишвайки автомобилните газове. Всичко ...

Ти си много странно човече, знаеш ли?...Откачено, парадоксално, извънземно, почитател на Лотреамон и Фройд. Убеден, че да вършиш всичко наопаки всъщност си е върховното изживяване и удоволствието от което трудно би се лишил...
Ти никога не си сам. Научил си се странно да общуваш с всичко наоколо – о ...

ТИ БЕШЕ ТУК
Ти беше тук – дойде самичка.
Дъга неземна засия в нощта.
Добиха смисъл вечните неща.
Ти беше тук. Това е всичко. ...