Харесвай се такъв, какъвто си,
не се оплаквай, не завиждай!
Красив дори и да не си,
красивото във облика си виждай!
Обичай се такъв, какъвто си- ...

Светът кърви,не виждаш ли?
Хората,лицата забрави.
Тя пак крещи!Защо я наскърби?
В ъгала на стаята момиченце стои,
С ръце очите си тя крие, а нозете ...

Ритай ме,
отново и отново.
Не ме боли!
Да викам вече нямам сили,
отново ми го причини. ...

Отново се събуждам посред нощ,
отчаяна, безсилна и сама.
Горчи в устата, душата ми тежи
от спомени, обиди и лъжи...
Запалвам лампата,надявам се, ...

Ще си отида.
И този път ще бъде последен.
Ще се раздирам от болка, знам.
Но ще открия извор целебен
и ще се потопя в него. ...

Обикнах го. От първия път.
Беше много добър.
И толкова нежен!...
Обеща ми слънчев дом и деца,
обеща ми обич и вярност... ...

Загубих и този път.
А беше толкова безславна битка...
Загубих. И се разплаках.
Увенчах победата ти със сълзи...
Те ти дават сили, знам. ...

Блъскам със крила въздушни
по невидими решетки,
макар че всъщност е безумно,
душата ми - е моя клетка.
Страх ме е и искам да избягам, ...

"Сватбата на най-добрия ми приятел"
Истина ли е, не е ли!? Времето ще покаже! Но едно е сигурно! И в четири сутринта, след известно количество алкохол, и в девет сутринта на трезва глава, думите му са факт, вече два пъти. Ако всичко вървяло добре, на пролет щяло да има сватба!
Дали точно тя е Жената ...

Изглежда, като реши, че не може да лети, птичката се отчайва от живота.
У.Уортън, "Пилето"
На Галя, която чете
Един ден, към 10 часа сутринта, по-големият ми брат влезе в нашата стая, а на лицето му се четеше ентусиазъм, присъщ само на децата. Докато се опитвах да осъзная причината за това, видях в ...

Бисече
Бисерче малко блести
във очите ти,
игриво ми казва,
че ти си щастлив! ...

В царица на греха ме короняса съдбата като срещна ни с теб... Тя твойто име произнесе, душата моя беше само лед... Царица станах и на твойта болка, причината за нея бях отново аз... обичах те и мразех те жестоко, различно беше всеки ден и час... Царувах над сърцето ти туптящо, изпивах тялото ти с оч ...

Нима виждал си и ти...
Блясъкът на Чистата душа
като звездата Сирус -
там някъде във небесата.
Да... сякаш е красиво цвете ...

На един непризнат Гений Таванска стая за ателие... И празните бутилки по земята... Прозорче малко към звездното небе... Безброй очи крещящи от платната... Едно легло със вехто одеало... На него той във свят от чудеса... Отново губещ се из вечното начало... Където болката превръща се на красота Недов ...

Тъмнината в мен e нeпрогледна
лъч дори един не съхрани
но пред завесата e друго
погледът си там меним
с грим и черни сенки под очите ...

Цинично, логично и някак практично
две чужди тела правят секс,
а после - лъжа прозаична
едното се връща без чест.
А другото моли за още, ...

Безкрайна празнина, жалки души,
безлюдно е пътуването в мрака,
за кръв, зловещо блеснали очи...
А светлина?...Напразно чакаш....
Не, няма никой във безкрая, ...

Сбогом... и нека не питаме
кой от двама ни има вина?
Няма виновни...всичко опитахме,
ала трудно се гради от руина.
Щом изгуби се някъде тръпката ...

We are coming from so far Ние идваме от толкова далеч But wherever we are Но където и да сме Our souls belong to the stars Душите ни принадлежат на звездите The Truth will tear us apart... Истината ще ни разкъса...

Поисках да убия любовта, нахлула в мен нахална и излишна!... Опитах да удавя в кал страстта и спомена за теб да задуша... Но...уви...Не умират толкоз лесно тези чувства в теб и мен! Като проклятие зловещо се прокрадват мислите,които ни държат във плен... Ще се лъжем подло,че не ни боли, а дяволът ще ...

ЧИСТА И БЯЛА
Има една малка бръснарница
с табела –“ФРИЗЬОРСКИ САЛОН” над вратата.
До нея се слиза по няколко стълби
и се стига направо в мазето. ...

В растящото си себе- презрение,
намирам повече причини да обичам.
Пътувайки в метрото сутрин,
/ с последното вагонче, както винаги.../
под трясъка на релсите, в тунелите ...

Проникна студът
през незашитите, зеещи рани...
Колко удари в гръб...
Колко много ножове са носили всички...
И ето, че мраз ...

Нима съм грешна ,че те искам,
нима е грях,че те обичам,
нима живота ми суров
подминал е последния ми зов.
Но нека и така да бъде, ...

Добър ден, моя съдба!
Моя орисница мила,
дето ме галиш в просъница
даваш ми бели нови крила.
За да литна аз в синевата, ...

Докосване до нещо дивно
Главата ми като фуния,
очите ми - фенери във нощта,
завъртам се като в стихия,
сърцето тупка, аз не спя... ...

ИМАМ ПИТАНЕ...
Трябва ли да почитам гъсеницата,
че ще се превърне в пеперуда?
Трябва ли да презирам пеперудата,
предвид това, че била е гъсеница? ...

Обичам те Слънце
Обичам те Слънце във майски зори.
Обичам те зиме и лете дори.
Обичам лъчите ти топли на морския бряг.
Обичам те горе сред планинския сняг. ...

Събуждане...
Събуждане...
Разправя тя, че много смял съм се на сън...
Съня си помня, змии само някакви...
Висяха по клоните в гора безлистна... ...

Снежинка
на Румен Ченков – “кумеца”, със благодарност!
На разходка в гората, снежна и бяла,
душата ми тъжна, от красота е замряла,
вървях сред дървета, голи и сиви, ...

Среща с дете
Знаеш ли що е КАРАС? Ако си чел Вонегът, ще знаеш...
Ако не, тогава знай, че с всички хора, с които си се срещал сте от един ТАКЪВ!
Думи, думи, думи...
Какво ли разбира и усеща детето малко, незнаещо, търсещо, искащо, плачещо? Инстинкта ли го води, що ли? Кога се опорочава човек? Кога с ...

Размисли за живота на живите мъртъвци,
голата истина за човешкото нехание...
Бучки замръзнала пръст...
Дойде зимата.
Гарванът кацна ...

Телефонен звън.
Глас познат.
Нещо трепва.
Беше "Ти"...
Неочаквано се решил. ...