Бъди какъвто си, дори когато те боли,
напук усмихвай се и не унивай
и нищо, че светът е пълен с лъжи,
дори когато няма смисъл ти намирай.
Бъди какъвто си дори във края ...

Търся те в луната жълта,
но тя бемислено мълчи,
дали не е отдавна мъртва
и там забравена да си стърчи.
Търся те в звездите бели, ...

Не ме питай за бурята в кръвта ми,
за суетата, що света руши,
не ме питай за слънца в душа ми
или за мълчанието, що във мен крещи.
Не питай ме за вярата къде е, ...

Есен е… Увиснали дюлите
са надули кореми като млади невести.
Пожълтяло полето и пълно с гущери
страшна напасти! Пропищяха скакалците от нея.
Дреме селцето… Само кокошки и дядовци. ...

Лицето ти е сякаш от икона,
светена със молитви и цветя.
И в погледа замислен на мадона
блести все още блясък от свещта..
И искам да припадна на колене ...

Не се страхувай ти…
Аз звън съм, стон на пролетна камбана,
на първо цвете, расло в снеговете.
Сред преспите и лед, аз пролетно и чисто -
Обичам те!… ...

Припадам на колене, душата ми молитва, ти -
икона.
Уморен съм от раздели…
Моля те, бъди до мене.
Ръката ми - студена…Парчета лед ли бяха ...

> УВОЛНЕНИЕТО
В първият момент не можах да разбера какво фъфлеше гласът слушалката. Понечих да затворя когато чух името си. И тогава изведнъж го познах.
Беше редник Грънчаров.
Не знаех откъде е намерил телефона ми, опитах се да го прекъсна-гласът продължаваше да фъфли в слушалката, сигурно бързаше м ...

Слънчевия дъжд се сипе в безпорядък,
в Елипсата на тихата Болка,
в капките кръв по синята Трева
и безличието на тайните в Числата,
и там сред черните Цветя. ...

Насити се на мойте ласки.
Омръзна ти да бъдеш с мен.
А моята любов защо не гасне?
Нима обичам повече от теб?
Кажи - аз дадох прекалено много ...

Аз мислех, че от тука ще е лесно,
нали обичам и съм вярна аз,
нали желаеш ме и ти горещо...
но как е трудно всичко между нас.
Аз мислех, че любов ми стига, ...

В деня, когато ме обикнеш до полуда,
в часа, когато пожелаеш ме безмер,
в минутата на страстната целувка,
в мига, когато си изцяло с мен.
Във мислите, когато закълнеш се в мене ...

Тази нощ на мойто рамо бяло ангелче се появи.
Лекичко целуна моите устни и прошепна -
"Моля те, не ме оставяй ти!"
Истински ли беше този ангел?
Кой го прати? ...

Когато всичко е сиво
и няма капка светлина.
Когато нещичко умира,
а едва ли някой знае за това.
Когато обичаш безкрайно ...

Виждам болката в очите, усещам я в думите.
Докосвам те и сякаш времето спира
и всичко лошо в мен умира.
Целувам те и забравям за всички малки неща.
Прегръщам те и усещам ...

Пропаста е тъй голяма,
а обърна ли се изход няма.
Блясъкът в очите спира.
Дъхът замира.
Тялото умира. ...

Фалшиво живеем,
във свят от лъжи..
Взаимно се мамим
и много боли.
Понякога плачем, ...

Кога съм остарял? Задъхах се по стълбите.
И спрях, облегнат на прозореца... Аритмия.
А вън е пролет, бухнали в зелено
дърветата ликуват неприлично весели.
Кога се уморих? В началото на стълбата... ...

Селско гробище, като кости са бели гробовете.
Натежали от влага, врани плъзгат криле над поляните.
Мина стара каручка, дигна прах, той се посипа над тръните
пълни с хлъзгави гущери и следи от кози, отишли под сенките.
Две стари жени махат с ръце към небето и вият прегракнало. ...

Л О В Ц И Н А Х О Р А
“ Вървете след Мене, каза Той на Петра и Андрея - и аз ще ви направя ловци на човеци “
Евангелието на Матея 4 глава.19 стих
В началото беше треската.Сега остана само болка. И умора…Гърдите се свиват в конвулсии, сякаш няма въздух. Дишам жадно,жадно, като от извор…Изворът е прес ...

Нека да започнем отначало...
Всичко в нас върти се без посока
и осиновени сме завинаги от Великата Безкрайност!
Тя е нашата мащеха.
Тя ще ни кърми, дори, когато се допираме с бели коси до гръдта й. ...

1.
Вратата е отворена.
Прозорците ни
нощем
се целуват, ...

По мидените устни на деня
се стичат
мигове от капчици солени,
а пък
кораловият остров от съня ...

Навсякъде е само една
безмълвна тишина,
а моята душа,
бавно отива си във самота.
А къде си ти, ...

Слънцето се скриваше зад големите черни облаци. Птици прелитаха на ята, духаше силен вятър. Навсякъде тичаха уплашени хора. По улиците се стичаха реки от кал. Писъци на ужас пронизваха натежалия въздух. В един миг небето притъмня, цялата светлина изчезна, сякаш бе нощ. Започна да вали леденостуден д ...

Денят се ражда в морска тишина
със позлатените отблясъци на плажа,
водата бърза в свойта самота
легендите си да разкаже.
Вълните идват и си тръгват пак ...

На сбогуване
Ако ми беше казала, че ме обичаш,
спокойно бъдещето бих дочакал
до оня миг, когато ще възкръсне
от пепелта нетленна, като феникс, ...

"Любовта ми е птица"
Вземи ми снимката, на хиляди я нарежи.
Върни ми спомена, макар и черно-бял.
Събери си в куфари всичките лъжи.
Сгъни одеалото, под което аз съм спял. ...

В тишината на нощта…
Когато ангелите в бели дрехи спят
и светят празнично самотни булеварди.
Аз протягам длан…И сякаш вятър пролетен и чист.
Те погалвам… ...

Отиде си…Отиваш
там някъде, при някой. Дано да го обичаш.
Дано да имате деца, цветя, дано да те обичат
и той да е красив, и млад…И нежен, както мене.
…Ще бъде хубаво, ще бъде страшно мило ...

Отново настъпва нощта, сърцето е само сега!
Хукват спомени пак, но в душата ми е мрак.
Отчаяна искам да те зърна - с ръце и очи да те прегърна,
за никого и нищо на света никога няма да те заменя!

Обичам те...Какво да правя?
Искам те и страстно те желая.
Любовта си ти ми дай
и бъди със мен докрай.
Прегърни ме силно ти, ...

Въпросът за любовта е деликатен,
но внася емоции в душата
и я кара да предчувства
ренесансови промени...

Нима си мислиш, че съм камък -
самотен, тъжен и студен
или пък изоставен замък -
безмълвен, празен, уморен?
И аз обичам да се смея, ...

Вчера: Нямаше крила, ни нищо.
Бях малка, зелена трева.
Очите вярваха на всичко,
дори на бистрата вода.
Днес: Сълзите от очите ще избърша, ...

И ето навън се стъмни...Тя прибяга до спирката, виждайки последния автобус, а в него беше човекът от когото се нуждаше...Болката не спираше..Измъчваше я..Тя падаше и ставаше..Бързаше, щеше да го изпусне...И ето той все повече и повече се приближаваше..щеше да спре....Само миг я делеше от спирката, н ...

След последната капка на пролетен дъжд
отново ще видим в небето дъгата
и с нея в ума ми нахлу неведнъж
споменът свиден, скрила в душата.
Две сълзи ще проронят и мойте очи - ...

Чувствам се така объркан
и далече от реалноста.
Чувствам, че ще се побъркам
и, че вечно нещо бъркам,
и безгрешен пак греша. ...

Дори и дяволът да се прекръсти,
дори със нежни пръсти гроба ми да риеш,
не ще ти нищо в него да откриеш!
А малкото детенце на съдбата,
момичето красиво със душата, ...

Тя се будеше всеки ден с ясно съзнание за това, което я очаква - отново тази тъпа, съсипваща болка… Дали заради есента, която бе настъпила като зловещ повей, носещ усещане за край, или заради наближаващата зима, която сякаш идваше да каже - “След мен нищо вече няма да е същото…“. Но то отдавна не бе ...