Градът навява мрачни спомени, морето уморено ми шепти: изгубиха и пяната вълните ми, успокоени, стигнаха брега с надеждата да бъдат разпенени.. Не кацат даже чайките с пречупени крила от тежестта на слънцето, погледнато през призмата на изкривени цветни очила. Прохладни вечери закриват залеза, показ ...

Попитах аз очите си
защо са натъжени?
Отвърнаха ми те - от взиране.
Ще дойдеш ли при мене?
Попитах аз ръцете си ...

Отивай си, Любов. Лъжлива кучка!
Ще се изсмея ( с обич) във лицето ти.
Разкарай се! На другите се случвай.
Не си за мен, порочна непотребнице!
Най-евтината. Куца проститутка ...

Мъжете крият своите сълзи.
И тихо. И наум безшумно плачат.
Ти придружаваш думите с лъжи.
Лъжите – с безпокойството на палача.
Поглеждаш ме, разстрелвайки откосно. ...

да разтворя коленете
само за да я докосна с ръка
и очите ти да ги затворя
за да няма светлина
и всичко в тебе да се концентрира ...

Материя, тайфун
в гърдите нежна кръв
обичах те без думи,
без плът – обсебен дух.
Фантазии изграждах ...

На остров сега
безмълвна лежа,
зад мен светлина,
вълна... Пак една
от лодка дъска - ...

Във мрак мълвя
сред тежък дим,
под мен земя
от сив килим -
„надежда стой” ...

Сякаш си толкова близо, а всъщност безкрайно далеч. Денем слънцето жарко напича, а душата сковава във лед. Светлините наоколо греят, а всичко тъне във мрак. И нека всяка мисъл за теб да потъне, но непосилно е ... Жадувам те пак!!! Надявам се всичко по-бързо да свърши спомени, мисли, любов - все към ...

Мъка е изпълнила душата ми- искам да умра! Невъзможна любов изпълнила сърцето ми да мисля за теб не мога да спра! Знам надеждата умирала последна, но надежда има ли - незнам!

Гореща сълза се стича по бузата ми студена. чувствам се предадена,някак променена! Може би е заради това,че съм така жестоко наранена или пък за,това че се чувствам изтощена! Изтощена от,това че по тебе аз тичах и любовта си аз към теб отричах, и че на глупачка заприличах, защото те обичах!!!!!

*Когато Двама Се Разделят...*
Виждам по очите ти следи от сълзи,
Отронват се и болезнено парят.
Оставил си настрани копнежа за мечти,
А спомените още повече те нараняват… ...

Разруши с гневен вик оковите на самотата, превърни всеки миг в миг на красотата, а нашата обич сложи в кристално кълбо да я предпазим от всичко нечисто и зло.

По прашните петолиния на деня слънчевите лъчи разтягат като дъвка ноти сластни. Всяка нота е умираща от жажда светлина, в прегръдките на горди залези властни. На крачка преди тъмното откровение на нощта, лятото съблича мократа си бяла риза. Кожата му ухае на пот и на дива трева. Уморено през полуотв ...

Вървиш бавно по брега на морето. Босите ти крака с вълните хладни флиртуват... Гларусите, високо горе в небето крещят на глас това, което в тебе тъгува. Недоспали очи - цяла нощ пак си мислил за нея. Уморени сълзи.Неприкрити...Това не умееш. Като на кинолента спомени, съхранили фея, която нежно прег ...

Живея.От време на време потъвам в безмълвие, с очите си гледам,но сякаш не виждам света, дочувам,че нещо говорят, подвикват и питам се, къде си забравих слуха?! А мисълта ми сякаш не бърза, но нищо от нея не мога да спра, дъхът ми остави си тялото, остана ми само плътта. В сърцето ми шири се пустош ...

Когато насаме остана в свойте мисли потопена, сред безброй мечти се лутам, в черни съм вглъбена. В сърцето ми бушуват бури и стичат се в душата отровни сълзи, и хиляди мъки споделени дълбаят в душата тунели,бразди. А душата - самата е толкова стара, през толкова мъки,животи е минала тя, една стара д ...

Искам да отпия глътка свеж въздух,
да се впусна в свят - неизследван, непознат,
да се хвърля надолу без страх,
че нямам опит в този занаят.
Искам да вървя без да гледам къде стъпвам, ...

Къде е смисълът на всичко? Каква е моята съдба? Защо когато те погледна ме пленява любовта? Във очите ти съзирам пламък на един вековен дух, а в гласа ти ,тъй небрежен, мелодия на арфа чух. Гордият ти мъжки поглед, благородното лице, имаш чар неустоим и пълно с обич сърчице. Накъдето аз погледна, на ...

Пътят на приятелството – ярък,
лети в простор – добър и волен:
интелект поднасям за подарък
по начин смел, не и произволен.
Всеки миг създавам нещо ново- ...

Идвам при теб в края на разрушеното време, отломки от сън се стичат а сълзите капят да опарят моето сърце. Идвам при теб с болка да си спомням езика на отсъствието. Ще издълбая самотата с твоята усмивка и сте прегърна с теб умората... Всеки път,когато лицето ти се появи пред мен от цветовете на свещ ...

Татенце, защо? Татенце, защо звездите светят само нощем? - ръце протягам, но не ги достигам. Татенце, защо ли птиците летят в небето? - със две ръце замахвам, но така и не политам. Татенце, защо снегът е като облак бял? - с шепи го загребвам, а той бавно се топи. Татенце, защо са полицаите сърдити? ...

Ни ден, ни миг, съмнение дори – войник е всеки мъж и всякоя жена. Окопна е животът ни война. И аз съм фронтовак, един от вас – самолет, свален над собствена земя, изгарящ танк, изпразнен автомат, и групов гроб на ничия земя, и цвете, поникнало до празния окоп. Ни ден, ни миг съмнение дори – Свободат ...

От човешката душа се изтръгна една дълбока въздишка. Беше отворила голямата врата и пред нея се яви гледката на всичко онова, за което някога беше мечтала. На разстояние от само една единствена крачка. Една крачка, за да има всичко. И все пак тя не се решаваше. Как е възможно, разсъждаваше, да имаш ...

П ъ т и щ а (хайку) Бели пъртини и следи разпилени, звъни тишина... * * * Пътеки събра и във сноп ги завърза високият връх. * * * Клони превити сбогуват се с вятъра - за тях няма път... * * * Пази водата потъмняла монета - ето, върнах се...

ЗАБРАВИ МОЛБИТЕ И МЕчТИТЕ СПОМЕНИТЕ РАЗПИЛЕИ НА ПРАХ ЗАБРАВИ ЛЪЖИТЕ И СЪЛЗИТЕ ЗАБРАВИ чЕ ТВОЯ БЯХ! ЗАБРАВИ МИНАЛОТО БЛЕДО ПОГЛЕДНИ НАПРЕД ВЕДНЪЖ ПРИЕМИ УТРЕшНОТО БЪДЕщЕТО И НЕ СЕ ПРАВИ НА МЪЖ! ЗАБРАВИ чЕ ТЕ ОБИчАХ чЕ ВСЕ СЛЕД ТЕБ ВЪРВЯХ чЕ ПРЕЗ АДА БОСА МИНАХ чЕ ЗА ТЕБЕ ВСЕ ГОРЯХ!!!

> Летен зной -
> клоните са замряли
> върху покрива .

ЕДНА ТРОХА ЛЮБОВ ВЗЕТА ОТ ХЛЯБА НА РАЗДОРА Е КАТО ЗАГУБЕНА ОТРОВА ТОВА ЛИ Е НАшЕТО СПАСЕНИЕ В СВЕТА? В ТЕЗИ СКЪПИ ВРЕМЕНА ДОРИ И ЛЮБОВТА НЕ СТРУВА А НИЕ ХРОРА СМЕ-И ХЕЙ ТАКА ПРЕВРЪщАМЕ ЖИВОТА СИ В РАЗРУХА. ЕДНИ ОчИ ГЛЕДАщИ НАГОРЕ ВЕДНЪЖ ЗАТВОРЕНИ НЕ МОГАТ ДА СТОЯТ ВСЕ ТОЗИ ГЛАД ВСЕ ТАЗИ УМОРА ЗА ОБИ ...

Преди ден-два ми беше много тягостно ,ей така - такова настроение.не мислих за нищо ,но като се оправих реших да напиша нещичко,та нали тук е за лично творчество и- ако искате четете.
Събудих се и видях,че стаята вече е осветена от утринните слънчеви лъчи.Събудих се и мислите веднага обзеха главата ...

Животът е цел.Животът трябва да е цел на всеки индивид,без тази цел всяко земно благо не би имало смисъл.И тук в този ред на мисли ще се запитаме:Какво е смисълът на самия живот? Защо трябва да има смисъл?Поглеждайки към етическите доктрини,преценявайки през призмата "смисъл на човешкия живот" ,ще р ...

Има ли те?Там ли си в безкрая,
ще се срещнат ли очите ни ..кажи?
Аз не мога да спра да мечтая,
Пожелай ме за малко и ти!

То времето безмилостно препуска
между минути, часове и дни
и няма как в ръцете да го стиснем-
от нас безмилостно ще отлети.
Секунди, мигове, минути ...

Звездице моя
На коя планета си, за да те видя,
над коя галактика летиш,
защо при теб не мога да отида,
защо към мен ти не вървиш? ...

> Лятна мараня -
> птиците в небето,
> едва се виждат..