Поезия
Да се помолим
Не искам да живея...
не ми се живее вече.
Трупам болка,там където най-много ме боли,
от където мина само преча.
... ...
Искам да знам...
когато затвориш очи,какво виждаш?
Иска ми се да съм там,
когато пак до нея се спираш и от всички се криеш...
Иска ми се да съм наясно ...
Имам всичко,а нямам нищо...
а все гладна си лягам...
Заспивам в нощтта,
но за кой ли път сама оставам?
... ...
Просто много ми се плаче!!!
Чувството, даряващо крила
* * *
В гроба
в студения си вече гроб.
Не спомням си дори смъртта си,
а само този влажен ров.
Каменни колони ...
Болно съзнание
разяжда кръвта и моята душа.
Понякога ражда странни творби,
чувствам, че пак в нещо греша.
Болно съзнание в мен живее, ...
Болката искам да изтръгна и в замяна самочуствие аз да си върна!
За една прегръдка плаче моята душа!
Свидетел
Зад маската...
научих се да мразя.
Много хора нараних,
а сега доверието им не мога да опазя.
Аз се превърнах в звяр, ...
Всичко можеш да ми вземеш...
Уважението, късмета, приятелите...
Всичко можеш да ми отнемеш,
и то без проблеми...
Всичко можеш да ми причиниш, ...
Белият лист
Сядам, но вече сякаш всичко казах...
Изчерпах до основи темата "нас"...
На света радостта и болките свои показах...
Нямам какво ново да напиша... ...
* * *
от грехове и грешки.
Като объркана сърна
се лутам сред насмешки.
Да се разделя не мога ...
Опит
Дъждовно
небето се разтърсва.
А аз стоя на спирка зад един завой
и чакам да поспре, а малко и ми втръсва.
Дъждът се излива, ...