Поезия

14,2 резултата

* * *

Винаги гоним дъгата
и облаците покрай нас летят!
Винаги молим съдбата
да ни помогне за последен път!
Но моментите хубави, ...
94 2

Да се помолим

Да се помолим сега, когато жегата спича лицата ни, когато сухият вятър като с брадва насича телата ни. Да поискаме влага, да поискаме тежка мъгла, да трептим и да чакаме, капки конденз да изцедим от себе си. И да пием, да пием за нас, за силата на думите, за смелостта и търпението, за любовта към жи ...
105 8

Не искам да живея...

Не искам да отварям очи,
не ми се живее вече.
Трупам болка,там където най-много ме боли,
от където мина само преча.
... ...
113 8

Искам да знам...

Иска ми се да знам,
когато затвориш очи,какво виждаш?
Иска ми се да съм там,
когато пак до нея се спираш и от всички се криеш...
Иска ми се да съм наясно ...
104 14

Имам всичко,а нямам нищо...

Имам хляб сега,
а все гладна си лягам...
Заспивам в нощтта,
но за кой ли път сама оставам?
... ...
101 10

На едно момиче

Дали те обичах
не зная,
но за мен значеше много
и исках да си с мен до края
С теб плачех и се смеех ...
102 2

Писна ми

Вместо "ЗДРАВЕЙТЕ" на всички от сайта!
този стих подарявам на Ели Господинова / Принцеса /
На далечно плаване
заникъде,
за да достигнеш ...
356 56

Просто много ми се плаче!!!

...А просто много ми се плаче... Нуждая се от теб сега... Нима не виждаш?Сърцето ми се къса... А ти ми казваш-"утре ще се върна..." Разбери...Не искам да отричам, че в мене болката и страха живеят... Сякаш самотата ме обрича щом не си до мене... Така не бях се чувствала от доста време... Като пясък ...
141 12

Чувството, даряващо крила

И ето пак стои сама, загледана в звездите тя, момиче малко с ангелска душа в очакване на любовта - чувството, даряващо крила. И макар, наранена за пореден път, искра надежда в сърцето й гори, че ще срещне принца следващият път и няма повече да я боли. Сълзи в очите й блестят като малки капчици роса ...
105 4

Очакване

Много далече има няколко хълма
окъпани от залеза на уморено слънце,
една поляна с виолетови отенъци
и спрял жребец до синьо черен.
И млада мексиканка, поседнала ...
192 18

* * *

Днес било модерно да се чака, независимо къде и за какво и аз, за да не остана по назад, наредих се на опашката с най-много хора. Заседнах да чакам за „щастие”. „Луда ли си” – ми казваха – „За теб няма да стигне.” Какво като съм луда, защо да не почакам, та нали е за „идеята”... Дъжд валя...слънце п ...
116 10

Обичам те!

Като птица погалена от топъл лъч,
аз скъсах зимните окови
и политнах, разперила крила
уверено към неизвестността.
Мислех, че от съдбата съм обречена ...
210 6

Знам,че те има

Лети си времето. Безжалостно затрупва
всяка неизживяна от нас минута.
Препуска с огромни стъпки.
Дали защото самотните ни мигове са тъжни
или пък желанието му да ни събере ...
177 10

С ТЕЗИ НЯКОЛКО ДУМИ

С тези няколко думи
искам да благодаря
на очи и усмивка, които
всеки ще покорят.
Не бих могъл да опиша ...
211 8

ПО БУЛЕВАРДА НА ЖИВОТА...

По булеварда на живота
вървим всички ние.
И никой не може
от себе си да се скрие.
Едни от нас пътуват в платното локално ...
115 6

ЗНАЧИ ЛИ НЕЩО ЗА...

Значи ли нещо за мен,
ако мога слова да редя без умора
и както аз го желая?
Откровенно казвам:
- Не зная! ...
122

няколко реда....

Дали някога ще разбереш какво съм аз?.... Дали някога ще разбера , какво си ти?... Дали някога ще намерим себе си?.... Не е толкова сложен живота,не... ... ние сами си го правим такъв.
98

OГЪН

Тръпнеща целувам слънцето
без дори да изгоря.
От ръцете ти отпивам
жива, жареща вода.
Паля свещи срещу вятъра. ...
226 34

ВЯТЪР

Ти си млад и красив
и смущаващо сам.
Като гръм си свенлив,
като изгрева прям.
Живи, светли вълни. ...
181 24

В НОЩТА

В НОЩТА
Светкавица разкъса небосвода ,
разнесе се разтърсващ гръм ,
заглъхна на щурците съпровода ,
започна леко да ръми навън. ...
195 18

В гроба

От две години тук лежа си
в студения си вече гроб.
Не спомням си дори смъртта си,
а само този влажен ров.
Каменни колони ...
124 6

Болно съзнание

Болно съзнание в мен твори,
разяжда кръвта и моята душа.
Понякога ражда странни творби,
чувствам, че пак в нещо греша.
Болно съзнание в мен живее, ...
125 4

Болката искам да изтръгна и в замяна самочуствие аз да си върна!

Как искам да изтръгна болката... Да я хвърля някаде, където никого не ще рани! Самочуствие за трима в ръцете си да взема, което ще помогне моя лик пред мнозина лесно да се мени! О, искам днес да съм суетна. По-красива от другите дори, а не под черупка глупава да се затварям и да крия своите мечти...
167 20

КОЛКО?

Колко ли жени си имал? Колко ли?
Аз тяхната бройка не знам!
Колко от тях си обичал? Колко ли?
Аз това също не знам!
Аз знам колко те обичам, ...
156 4

ДЪЖД

Бог ли ни наказва с това? Дъждове и само дъждове...
Вече забравих допира до сухата земя.
Какво сме съгрешили?
Твърде много ли станаха убийствата, кражбите, смъртта?
Твърде бързо човешкият род ще потъне и загине - ...
120 6

За една прегръдка плаче моята душа!

Къде си,слънце... Прегърни ме... Нуждая от теб сега... Една прегръдка твоя ще ми стигне, за да пресуши безброй сълзи изплакани в нощта. Къде си,слънце... Тъжна съм и просто много искам в този миг очите ти да видя! Да си до мен... Да хвана твоята ръка... До теб единствен аз съм силна и много по-добра ...
188 32

Свидетел

Ту горчива, ту много сладка - за теб сърце, си отава загадка любовта, от която по капчица пием, свято чустваме и раздаваме ние. Ту забързана, ту толкова бавна, изживяна някога, сега пък си славна, ти не бързаш от нас да се скриеш и поднасяш нектар да ни опиеш. Ту явна, ту твърде прикрита, но винаги ...
107 6

МОЖЕ БИ РЕДЯ...

Може би редя
недодялано слова,
но не съм учил
аз никога за това.
Правя го понеже не мога ...
158 14

БE НАПИСАЛ...

(епиграма)
Бе написал нявга един човек:
“Глупавият се смее над онова,
което сам не разбира!”
По причината тази ...
118 8

НА ЕДНА “ЕНЦИКЛОПЕДИЧНА” ЛИЧНОСТ

(епиграма)
Беше умен и това му личеше -
отново се прояви.
"Ясна" мисъл в думи редеше,
но от такива мен, Боже, пази!
161 14

Аз искам да съм по-ДОБРА!

Аз искам да съм повече - признавам...
Да съм по-добра и мила...
Тъй силно ми тежат онези мигове,
в които сякаш злоба в мен се е пропила...
Аз искам да не мразя без пощада, ...
144 32

Няма Те

Няма те и мен ме няма също,
коя съм? - вече не съм твоя.
Рея се, а тъмнината ме обгръща,
и вечна нощ покри душата моя.
Теб те няма, има друг обаче, ...
199 16

Зад маската...

Аз се промених,
научих се да мразя.
Много хора нараних,
а сега доверието им не мога да опазя.
Аз се превърнах в звяр, ...
123 16

Всичко можеш да ми вземеш...

Всичко можеш да ми вземеш...
Уважението, късмета, приятелите...
Всичко можеш да ми отнемеш,
и то без проблеми...
Всичко можеш да ми причиниш, ...
161 10

Белият лист

Сядам отново пред белият лист в късен час...
Сядам, но вече сякаш всичко казах...
Изчерпах до основи темата "нас"...
На света радостта и болките свои показах...
Нямам какво ново да напиша... ...
100 4

* * *

Притиснала ме е стена
от грехове и грешки.
Като объркана сърна
се лутам сред насмешки.
Да се разделя не мога ...
169 18

Опит

С тебе вече опитах - нещо не беше във ред. Сигурно нейде залитнах – не получих ни мляко, ни мед. Нека почакаме... Имаме време – цял свят дори да протакаме, листът е бял – няма цвят. Няма червено, нито черно, нито бяло. С мен ти вече пробва - вкуси ме, вдиша ме, спря. Дали се оказах отровна, или ти д ...
136 10

Дъждовно

Вали порой,
небето се разтърсва.
А аз стоя на спирка зад един завой
и чакам да поспре, а малко и ми втръсва.
Дъждът се излива, ...
166 6

* * *

Обичах те по начин свой,
наивен може би и детски!
Наричах те приятел мои,
в живота си лудешки!
Теб търсех често през деня, ...
124 12

Ако можех

Ако можех да плача,
щях да сътворя водопади
от приказни кристали
от моите сълзи.
Ако можех само да ...
198 32