Поезия

14,2 резултата

Новият ден

Тръпно пробужда се новият ден – гол и бездомен сирак. От първи лъчи ослепен, нахлу в мъртво пустия град. Огледа се тихо и някак смутен, се закашля шумно в мотор на такси. Премигна в зелено росният ден и плъзна навред сред липи. Болно изсъска трудният ден – стотици врати автобусни дружно родиха и теб ...
150 22

Вечерно време,когато останеш сама...

Дни наред безсънни нощи,
изпълнени с мрак и тишина,
четейки писмата ти от стари пощи,
аз плача тихо все сама.
Думите безспирно в съзнанието тичат, ...
146 2

Събуждане

Събужда се денят в мене,
една усмивка и една искра
забравен бе от много време
зародиш на една мечта.
Събуждам се и аз с него, ...
101 2

* * *

Всички около мен
Си мислят, че живея
Но откакто те няма
Аз всъщност съм мъртва
Стоя навън ...
80 4

Утре значи без теб

Днес трябваше да сме заедно
Днес трябваше да празнуваме
Но днес ни делят океани
А утре едва ли ще съществуваме
Утре не е бъдеще светло ...
124 14

България

Тази земя,на която живея-
тази земя е свещенна.
Опръскана с кръв и търпяла мъчения-
тази земя все тъй верна.
Тази земя,тази майка-кърмилница ...
79 16

Към себе си

Присмехът в очите, страстно пак гори. Иронията облича думите жестоки в красиви дни. Устни безразлични, студено пак пламтят. Блясъкът в очите, прах от студ оказва се изведнъж. Зимата умело завладява духът, а сърцето ти смело жестоко сковава го студът. Грехът самотен преследва те с нищета. Любовта ост ...
104 4

Сиво

В стаята самотна обвита от мрак чакам теб любими да се завърнеш Облегнала глава на прашния матрак броя със сметало дните посивели мрачна и бледа стаята кънти от звуци далечни. Избледняла и жалка леко залязва стаята, която крие мечти за влюбени сълзи Тишината спуска своя сив воал Мракът разлива черно ...
72

Всичко в мен

Когато съм на пътя, обсипан от сълзи,
намирам си живота, а той не може да продължи.
Последен дъх поел съм,
докосвам пак деня,
за последно виждам светлината, ...
115 2

Обичам

Уханието на морното ти тяло обичам да изпивам с топли устни, обичам да усещам, как, узряли зърната ти превръщат се във вкусно, тръпчиво грозде, да изследвам с трепет извивките потайни на бедрата, трапчинките, където меко свети с отблясък лунен влага. Аромата на кожата обичам да попивам през всичките ...
212 38

Създаваш с мене Човека

Разгръщам онези години,
в които позна самота -
в тях се родиха светини,
дарили ти смях, доброта.
Познавам фаталната грешка, ...
137 26

НА 45

НА 45
Като зърна от тежка броеница
изнизаха се дните и годините
и всеки ден е мъничка частица
живот – незнайно где отминал. ...
243 76

Ще ме приемеш ли

Ако си тръгна ще ме приемеш ли отново?
С крила превити, наранена, с душа опустошена, готова да даде всичко що има.
Ще излекуваш ли онази болка, с прегръдка ще посипеш ли раната дълбока?
Аз гнездо ще свия тихо, уморена гнева да превия и вика свиреп да свия.
Ще ме погалиш ли с онази нежност тъй позната? ...
127 4

МАГДАЛЕНА

Животът ми - рисунка със контури.
Графична, неуверена пътека.
Изплаках и прежалих всички бури.
Обичах дявола, раних човека.
Положих цвят на времето болнаво ...
150 34

Тъжни стихове

Всеки стих, който напиша
е изпълнен с болка и тъга.
Искам нещо весело да напиша,
но как, като тъжна е моята душа.
Не искам вече за тъга да пиша, ...
160 4

Не спирай тука...

***
“ Свободата, Санчо…”
Сервантес
Не спирай тука, гладен скитнико.
Аз нямам нищо да ти дам. ...
191 10

Жената когато обикне мъжа

Жената, когато обикне мъжа
Весела Кънчева
Жената, когато обикне мъжа,
тогава животът се преобразява,
че нали в действителност ...
154 10

Oбичам те до смърт...

Свали черната лента от красивите си очи, от мене няма какво да скриеш... Погледни света и позволи им да блестят, не от самота,а от тъмнината днес умираш... Отвържи ръцете си от тези въжета, те не могат да те спрат да ме обичаш... Веднъж не ти е проработил късмета, недей истината да отричаш... Свали ...
128 10

Докосни ме...

Докосни ме, аз съм сутрешното ти кафе. С отварянето на очите си ме вкуваш... и на един дъх с вестинка си ме прочиташ... Докосни ме, аз съм запалената ти цигара. Това изкушение без което не можеш, в комплект с книгата ти прашна и стара... Докосни ме, аз съм сладката страст в гърдите ти. Толкова съм б ...
129 10

Лилит

Тя е смисьла на живота, който не си струва да се живее.
Тя живее за теб в нуждата ти да я няма.
Пази те от бьдещето, което иде жестоко и стремително,
да разбие кулите на мечтите ти.
Тя е твоето светилище на грях и заблуда, далеч от пьтя, истината и живота. ...
75

Ревност

Лош човек ли съм?
Не съм!
Мразя ли човек да е щастлив?
Не ,не съм такава!
Но ЗА БОГА!Нещо става... ...
95

Голямата любов е все несподелена

Дали, защото аз не те разбрах и пътя си към тебе не открих? Дали, защото ти не бе до мен в моментите, когато имах нужда? В ината си и двама прави бяхме. Решихме бързо, че един за друг не сме. И - теб те няма, аз съм наранена... Голямата любов е все несподелена. Отвън вали, аз гледам планината. Усеща ...
137 6

Известният непознат

Казваш, че той не може да обича,
че има дяволска душа,
че Сатана сам себе си нарича,
че те е наранил и
се гордее със това. ...
95 12

Върви

Вратата е отворена, очаквам да си тръгнеш. Завинаги оттук да отлетиш. Върви си, моля те, не спирай! Избрал си път, по който да вървиш. Снегът навява преспи тъжни. Отвън е мрачно, тук е пусто, И чакам скоро да напуснеш. Недей леда стопява - отиди си! Избрал си път, по който да вървиш. Не се обръщай и ...
104 8

Кажете ми...Къде?

Чувствам се празна - отвътре, отвън.
Искам на някой да кажа, искам, но не и на сън.
Искам да отмия болката, срама, страха дори.
Искам, но останаха ли сили за мечти?
Искам да повярвам, че не съм съвсем сама. ...
86 4

Под голямата луна

Под голямата луна
танцуват прилепи и кукумявки.
Полъхва вятър. Старата върба
поскръцва глухо. И летят светулки.
Някъде... от край света ...
166 32

Тъжният Палячо

Ето, че циркът започва!
Всяко дете държи памук и балон.
Любимецът излиза на сцената - веселият клоун.
Вглеждаш се над предния ред.
Вглеждаш се напред. ...
74 2

Тишина

Това ли беше всичко?
Ти просто си замина.
Не ти ли липсвам поне мъничко
или всичко беше само за година.
Като непознат ме подминаваш, ...
75

Овцете нямат нужда от...

Видях те, Боже. (Сигурно съм луда).
Измислях те, преди да те повярвам.
Изглеждаше спокоен. И ненужен.
Най-белият сред всичките ми гарвани.
Поисках много. Бях нахално-горда. ...
105 34

Фустата ми й с розава путплата!

/бабИшка Иротика! Да сА...чИте мекУ/
Уф, чи са напра'их на красотна!
Турих си чирвената забрадка.
Вчера бях и потна и работна.
'Неска съм идна красива патка. ...
106 16

Аз съм баба ви Мара

(а сега малко хумор! Стига сме тъгували.
Да се посмеем*)
/да сЪ чИте мекУ и диалектнУ/ :))
Малко дървен мат'риал съм струпала,
да ми е спукойно чак ду зимата. ...
100 18

СТРАХ МЕ Е

СТРАХ МЕ Е
Така и трябва -
да живееш с два-три спомена,
да населяваш кътчето
с най-лошите навици на приятелите, ...
98 4

ЗА ТВОРЧЕСКОТО ПИСАНЕ

ЗА ТВОРЧЕСКОТО ПИСАНЕ
Чертаем знаци
с нокът върху пясъка.
Но придошлият вятър
изменя идеята. ...
75 4

На паважа

Ти ме гледаш от плаката-
аз те гледам от паважа.
В тебе виждам не жената,
а…-не исках да го кажа,
но мастилени зеници ...
68

Сложи си мярка на устата, казваш (с уточнение, че това не е стихотворение, а поезия още по-малко)

Сложи си мярка на устата, казваш...
(Хм!)
А как се мери с тази мярка -
мерих, смятах не показа
колко е безмислено и жалко ...
165 28

МОРЕ- ВЪЛНИ И БРЯГ

МОРЕ- ВЪЛНИ И БРЯГ
Море, вълни и бряг-
самотен плаче кей,
за тебе плаче пак,
за теб сълзите лей. ...
168 28

Казах си:"Сбърках!"

Години те чаках
самотна и крачех
в живота
с надежда в душата,
и казвах си:"Нека! ...
155 36

Пътека за двама

В тъмните дебри на твоята нежна душа,
в гората от думи стаени и помисли чисти,
опитвам да видя и лъч светлина,
роден от твойта любов и чувства златисти.
Сред стари дървета и гъстата шума ...
162 30

Когато...

Когато нещо скъпо си отива
и разбираш че не можеш да го спреш.
Когато чувстваш как една любов умира
и искаш с нея да умреш.
Когато се чувстваш предаден ...
145 36

ИМИГРАНТСКО

Раздадоха ролите. И всичко се свърши. А за нас- каквото остава! Че открай време Господ все сред първите ни е давал. Все сред първите- език, държава, и слава, и сила, и ... робство! А после ни е забравил, защото когато душите раздавал е, нашата била като хляба ланшен корава, жилава като корен, като р ...
90 8