Стихове и поезия - любовна лирика, бели стихове, хайку и стихотворения за деца

Радуга/Дъга

Радуга Весела Кънчева (това е руският вариант на стихотварението "Дъга". Мисля, че по-добре звучи на руски, затова си позволявам да го публикувам на сайта) Я наконец-то встретила ТЕБЯ и с первым взглядом поняла, что искала и ждала всю жизнь ТЕБЯ... Хочу быть для ТЕБЯ единственной, неповторимой. Ну к ...

Веси

Поезия

85 4

Слепец

Пишеш за мен. Рисуваш ме с думи. Гледаш ме, Виждаш само моя грим. Отворена книга, Отпред параван. Какъв цвят ще сложиш сега? Това съм аз без всички тези мои лица. Погледни внимателно всичко написано е на тази стена…. Слепец! Това си ти, Подигра се с мен, с любовта дори. Няма да има повече сълзи. Дос ...

Димана

Поезия

116 18

Принц на ноща

Кръв се стича от сърцето и рисува с блясък твоите устни.
Усмивка бегла пробягва по лицето и сякаш всичко е наред.
Очи безмълвни гледат те с блясък.
Очи без страст със страх и трепет.
Душа прекрасна свита от болезнен страх. ...

Димана

Поезия

102 8

Твоят свят

Строиш, строиш, После рушиш, рушиш, Намираш, обичаш, А после боли… Не така! Моля те, спри! Искаш щастлив да си, нали? Тогава изтрий тези скрити сълзи. Не търси страх и излишна вина, Болка без обич и плач без тъга. Из тази бездна от самота и празнота виж себе си и преоткрий света. Слез от трона си от ...

Димана

Поезия

158 38

Прости

Любовта ти имах я - не крия.
Сякаш беше тя една прекрасна магия.
Но настапи новият ден, когато без да искам
Те отдалечих от мен.
Заплака ти с пронизващи сълзи ...

Тедито

Поезия

90 6

Не ме и обичай

Знам, че ти си с друга, знам.
Знам, нежността си даваш, знам.
Тя преграща те, но ти си леко студен.
Знаеш, че тя не може да е като мен!
Ти започваш да балнуваш ...

Тедито

Поезия

87 2

Грях ли!?

Грехът е всъщност само измислица
на развенчаните светци от любовта,
внушили в ума ни нелепата мисъл
за Страшния съд на ада в смъртта.
Няма грях! Няма смърт- всичко тече... ...

Бисерче

Поезия

173 24

Мелодия

Мелодия Скъп спомен, отдавна забравен стих, Започвам наново, дано този път се подобри. Началните акорди на пианото леко звучат, Сякаш тишината пак взема връх. Препрокривам се с тази мелодия. Леко, игриво върви песента. Отпечатвам тук на пианото, Тихия звук на любовта. Тъжна песен, но с много по-добъ ...

Kristo

Поезия

97 4

Една седмица горя свещта

Една седмица горя свещта
Преди да ме напусне
Без причина
Извинения
Просто пръсна ...

dexter_walrus

Поезия

85 6

Лъчите Образуват Дъга

Лъчите образуват дъга Всяка паднала капка вода, Всяка частица от този дъжд, Лъчите образуват дъга, Която се вижда веднъж. Всяка усмивка на скъп човек, Всички нови светлинни лъчи, Сякаш небето се докосва до теб, Давайки живот на твойте мечти. Всяка утринно-тиха роса, Сякаш втечнен е твоя нов сън, Сяк ...

Kristo

Поезия

81 4

Незабравка

НЕЗАБРАВКА
Изгубена съм като незабравка
във този буренясал, кален свят.
Като нищожна малка мравка
в огромен, негостоприемен град. ...

Regina_Hierro

Поезия

102 16

По магистралата

По магистралата
Се движат различни цветове и ухания
Няма пешеходци
С които да се състезаваме
Аз съм с мама ...

dexter_walrus

Поезия

82 4

На П.

Познато ли ти е чувството, когато
протягаш във въздуха трепереща ръка.
И вместо другата да срещне там,
остава си протегната в пространството, самa?
И чувстваш ли съдбата досегаема ...

Julia_Says

Поезия

117 12

За една неизбежна раздяла

Сълзите ми се смесиха с дъжда -
и в мрака на душата ми препускат,
открадват радостта на младостта
и в камък моето сърце превръщат.
Студена буца в гърлото стои, ...

Julia_Says

Поезия

119 4

Реторичният въпрос

Стената пак около мен е и пак със четири прегради ме обгражда. Ограничена съм – навън и не поглеждам – изчезна в мене вече всякаква надежда. Във кръг пак мисли с чувства се въртят. Ръцете от умора ме болят. И в огледалната стена с усмивка се поглеждам. И как отново себе си не разпознавам, И как позн ...

Julia_Says

Поезия

89 8

По вертикалата

По вертикалата Разпъвам в тъмното ръце, заплетен в мрежата от звуци, и слушам в нощното небе как пъплят хорските каруци. Затънали в словесен мрак, пресяват думи сред простора (кога не зная, нито как) загубили крилете хора. Препускат шумно по ръба, подмамени от хоровода. Но все така пълзят в калта, н ...

Вестин

Поезия

153 24

Аз - предишния ден

Залез настъпил и мъничко блед
докосва за последно земята,
целувка изпраща към теб -
страмежливо попива тъгата.
В красиво небе спокойна луната ...

anito.sl

Поезия

88 12

Живот без болка

Злато във коса от злато -
груба дума, казана на сън.
Гонен спомен в непознато лято.
Бял, венчален звън.
От малък криеш себе си ...

see_more

Поезия

108 6

След края

Заших сърцето си с кървави конци,
замазах кръпките със сълзи.
Душата си от пепелта аз възкресих,
надеждите отново,пак събудих.
Поемам въздух с гърди, ...

Иванина

Поезия

99 4

Тъгата на гълъбите

Къде изчезна вечерта ни пролетна?
Къде отлитна ароматът на нощта?
Във сянката под стряхата два гълъба
със шепот търсят своите гнезда.
Те сламчица по сламчица са носили, ...

megamax

Поезия

93 16

ДЯВОЛСКА ЖЕНА

Бог обича хората такива, каквито трябва да бъдат, а дявола такива, каквито са! Ти нарече ме богиня. Дяволски ме облада. Водиш ме към храм-светиня. Аз се дърпам.До кога? Казваше, че съм добра. Мисля пак е дяволска шега. Приеми ме ти такава, дяволска и то жена! Не, не искай, че ми прилошава от мисълта ...

gera

Поезия

148 12

Лято

Лято е. През градините
с праскови
две деца се гонеха лудо.
Лято е.
Във очите им бляскави ...

megamax

Поезия

74

Самотно цвете

Понякога бих искала да бъда
самотно цвете нейде в планината.
Росата сутрин първа аз да срещам,
ветрецът - нежен пълъх в равнината.
Всред тъмни канари там да вирея, ...

megamax

Поезия

82 10

Пророчеството... (...на едно несбъднато поколение)

Пророчеството... (...на едно несбъднато поколение) Спи дете на гроб народен, под глава подпъхнало ръчица. Сън вълнува - див, злокобен - неживяла в зло душица. Спи - сънува ги коне, гриви ширнали в небето. Ето, сред праха и вятъра - дете, слънчево пристъпя, леко. Бие черна пръст копито. Облаци изсуле ...

Вестин

Поезия

122 10

Буря

В знойната жега се сякаш топяхме,
цял ден се морихме и никак не смяхме
навън да излезем, защото бе ясно
цели, че щяхме да изгорим ний нещастно.
Помолих за буря, за вятър и дъжд ...

Anoq

Поезия

65

Есен

Сега е есен!
Гората пее тъжна песен,
листата се люлеят,
а птичките не пеят! :(
Вече няма я тревата ...

*SuZi*

Поезия

70

На улицата

С боси крака бавно пристъпва,
рокличка дрипава срамежливо придърпва.
Малка принцеца тя би могла да бъде,
а на улицата учи се да краде и лъже.
Черните очи с копнеж са винаги изпълнени - ...

Anoq

Поезия

69

Прощално

Има друг вече в мойта съдба,
преизпълнил с любов дните, сивите, теб очаквах, но него съзрях
и живота си свързах завинаги.
Аз те чаках в самотните нощи,
денем твоето име зовях, ...

Дора

Поезия

127 22

Уморих се да се страхувам!

Уморих се да се страхувам!
Стига толкова!
Уморено сърцето препуска
сред неравности от лъжи!
От страхът се ражда лъжата, ...

Djein_Ear

Поезия

161 24

* * *

Дали си спомнят
сините вълни
за смуглото ми тяло
и косата тежка,
а водораслите ...

ches

Поезия

159 24

Чакам те

Чакам те
VIK
Чакам те, утро сънливо наднича,
вече е ден, а е тъмно навън.
Часовете лениво потичат. ...

Moira

Поезия

162 20

^ ^ ^

В очите ти яд огнен аз виждам,
Когато заговори той;
Стига с тая ревност неразбрана,
Баща от приятел не се безпокой!
Обичам аз теб, обичам и него, ...

stephanova

Поезия

113 16

* * *

И ний те молим да не тръгваш,
Да се спреш,
Да ни прегръщаш ден след ден,
С очи прекрасни да ни галиш,
Да не виждаме нивга в тях ...

stephanova

Поезия

102 16

Приземих се

ПРИЗЕМИХ СЕ, ЗА ДА БЪДА ДО ТЕБЕ:
простих се
с най-слънчевото на този свят небе,
подарих му
крилете си, да не жали за мене ...

Албиция

Поезия

150 18

Можем да обичаме

Изгаря върху бялата стена червеното око на карамфила. Като една умираща звезда денят сломен в ръцете ми се спира: Аз нямам сили за да задържа мига след който вече ще сме други и търся своя път върху жарта- докато свети, няма да се губя. И цялата превръщам се във болка- зад мен е само пепел и безпъти ...

Албиция

Поезия

123 22

Приижда есен

Повея вятър, падат листи.
Приижда есен златокоса,
а лятото си тръгва. Нека си отива...
Сеячът семената ще посее!
Вятърът до късно ще се скита, ...

Djein_Ear

Поезия

104 18

Пак ще вали

Пак ще вали
като болен крясък
мълния ще падне
Пак ще боли
дъждът ще раздрънчава ...

kaziyka

Поезия

181 8

Всичко свърши

Кога и как ме остави
и за моята обич забрави.
Аз сякаш потънах в мрак
и любовта беше ми враг.
Ти така ме наказа, ...

_TWEETY_

Поезия

135

Любовта изчезна

Как искаш аз да те забравя,
след като лъжата ти диря оставя.
Очите ти по-мили от тези на дете
заплениха тъй подло моето сърце.
То бие за теб и се кълне, ...

_TWEETY_

Поезия

107 4

Станах поет...

Реших да пиша за любов,
Но Слънцето залезе...
Някой сложи апостроф....
И в облаците боядисани
Сърцето своя пристан пак видя и им показа... ...

Vanil

Поезия

127 10

Поезия

Радуга/Дъга

Слепец

Принц на ноща

Твоят свят

Прости

Не ме и обичай

Грях ли!?

Мелодия

Една седмица горя свещта

Лъчите Образуват Дъга

Незабравка

По магистралата

На П.

За една неизбежна раздяла

Реторичният въпрос

По вертикалата

Аз - предишния ден

Живот без болка

След края

Тъгата на гълъбите

ДЯВОЛСКА ЖЕНА

Лято

Самотно цвете

Пророчеството... (...на едно несбъднато поколение)

Буря

Есен

На улицата

Прощално

Уморих се да се страхувам!

* * *

Чакам те

^ ^ ^

* * *

Приземих се

Можем да обичаме

Приижда есен

Пак ще вали

Всичко свърши

Любовта изчезна

Станах поет...

Опашка