Поезия
14.2K резултата
Игричка
Съдбата все играе безкрайната игричка, какво ще стане знае със всекиго... и всичко. За миг събира двама, а после прави вечност с комедии и драма, с престорена човечност. Усмихва ни се мило, с раздяла ни удари и трябва много сила това да се забрави. Но червейче в душата се смее иронично, в очите на с ...
137
6
Устни нестинарки /CefuleStev&JoannaVas/
А твоите устни са нестинарки,
нестинарки
заиграни по дъха ти,
по разголеният дъх
и смисъла, ...
нестинарки
заиграни по дъха ти,
по разголеният дъх
и смисъла, ...
103
Видях ловците!
Видях ловците! Без гости от града., -в ръката пушката, на рамото торбите, през синори къпинови вървят. Самотен изстрел за разтуха бразда отваря в спечената тишина и капки кръв отекват глухо във шипката –не криеща сърна… Сено в хранилките щом сложат, в полузабравен ритуал, небето свъсено ще разтревож ...
166
10
На теб
Таз вечер почукай,почукай и след моето “влез” отвори, приседни ето тук, ето тук и своята мъка със мен сподели. Път ли изгуби и търсиш наслука слънчеви зайчета в прашните дни, или без повод дошла си ,от скука , просто защото сме двама сами. Моля те само почукай!Почукай, но омагьосано мрака мълчи. Как ...
227
6
От есента е …
Буден бе квартала и отвън се чуваха звуците почукали за подслон при нас. Някъде се смееха,някъде танцуваха, радиото шепнеше със сладникав джаз. Своите светкавици пускаха трамваите, облаци цигарени пъплеха над нас и мълчахме дълго сам сами във стаята, в този късен, хладен , полунощен час. .... Есента ...
143
6
Желая те, желая те...
Във моята стая, във спалнята, кухнята, хола, килера, в антрето, в мазето, в тавана, погледнал небето през спукана тухла подобно воайор, желая те, всякъде, там и където не стига ни мисъл, ни взор, във дупка, в морето, под лавата земна, под геена от огън, в самото ядро... под твойто ядро и преди експл ...
174
2
Еротисимо
В клони бавно се превръщаш, а есента ти е сестра, съблича роклята ти пъстра, очите ти превързва във мъгла. Притискаш се във ветровете, притискат те, почти трошат и чак до корена усети устите по избухващата гръд. И цялата земя вибрира, настръхва мъх, горяща в скреж, и в кръг от ласки ти примираш, и т ...
149
6
Отчаяние
Бяхме толкова щастливи с теб до вчера.
И мислехме,че нама да се свършат тези дни.
Че по-голямо щастие никой не може да намери.
До вчера,но уви днес не е така.
А бяхме неразделни с теб до скоро. ...
И мислехме,че нама да се свършат тези дни.
Че по-голямо щастие никой не може да намери.
До вчера,но уви днес не е така.
А бяхме неразделни с теб до скоро. ...
143
4
Не отлитай!
Лястовицо, Не отлитай! Моли те едно врабче. Ето от трохата ми опитай, давам ти я от сърце. Ето локвичката чиста няма да размътя със крилце и “чирик” като мънисто ще вплета във твоето перце… Не отлитай! Не отлитай! Своето гнездо ти давам… В чуждото небе не скитай, топла зима тук ти обещавам… Не отлитай!
159
10
Хипотеза
Една вселена бавно се свива почти в ембрионална поза. Ето коленете обвива, ето цвета й е грозен… Студеното й безпространство събира разпилени клетки като скъперник със богатство от неплатени сметки! Една вселена бавно си отива, отваря точица - врата към Нищо и само глас - вълна креслива неприливно п ...
148
8
Глупава постъпка
Колко глупаво постъпих! Чувствата си споделих. Обещаното престъпих и приятелството нараних. И сега едно и също чувам, твойте думи и на сън крещя: “Ти живееш с друга, ти живееш с друга, няма да ти го простя!” Всеки ден вина се трупа, истината трябваше да премълча. “Ти живееш с друга, ти живееш с друг ...
140
10
