Стихове и поезия - любовна лирика, бели стихове, хайку и стихотворения за деца

Къде си, любов?

Къде се криеш, любов? Кърви раната. Хайде ела да я затвориш сега! Какво ще кажеш за другата, старата? Колко рани отвори в нощта? Как да ти вярвам, любов? Лъга ме толкова пъти! Как да преглъщам сълзите, като страшно боли? Как да забравя отново смеха ти? Как като страта рана още гори! Името ти колко л ...

samira

Поезия

282 10

Развалена храна

В лабиринта на своите дни ние се лутаме, търсим храна за нашите тела и души, в параграф “отчаяние” на опашки се бутаме и човешко докосване в нас съществата руши. В пещери от веселие крием свойте сенки уморени. В реката най-чистата вяра умира за нас. В огледалата ни гледат очи свечерени и живеем под ...

okcuTokcuH

Поезия

103 6

[Без име 3]

Тя е облечена винаги както трябва,
от минал блясък
Толкова елегантна, да, толкова лъскава,
промъкна се с трясък.
Чисто като сълза е нейното сърце. ...

Insect-

Поезия

129

Каква е твоята лъжа?

Топли устни,дъх на мечо -
умовете си играят,къде е твоят дечо?
А играта ни заслепява - харесва ти така.
Очакваш да плениш дете.
Мислиш си, че съм невинен, не с диво сърце, ...

Insect-

Поезия

185

Извърни поглед

Всеки ден Омраза в живота -
промъква се и похапва от мен.
Не е толкова приятно нали -
страховете ти да те хващат в плен.
Знаеш,различен си в живота, ...

Insect-

Поезия

128 2

За теб

Смисъла в съществуването ми го има,
а животът ми - това си ти,
с тебе сенките изчезнаха и няма зима...
За мене ти си всичко - копнежи, огън и мечти.
Дълго чаках те да дойдеш ... и да ме спасиш. ...

devil_eyes

Поезия

177

Вената на Сил

Човеци напускащи себе си в убийствено стар ритуал. Един не отрича ,че ключът е изтъркан до гроб мадригал. Твоите гърди отворили всички съществуващи врати. Единствено целта е цар- срамът не може да твори. До красиви морфейски величия, изморената вена на Сил ще рисуват с песничка устните с красиво чер ...

okcuTokcuH

Поезия

111 6

Пред края

Разгледай себеси през моите очи, и меланхолията няма вече да горчи. Докосни през мен светът на свойта суета и той ще изгори ненужната лъжа. Червеният рубин на твоите желания загубен е във ямата на твоите страдания. Затворен в свойта клетка спи срамът, единствен той не следва твоя път. Момичето краси ...

okcuTokcuH

Поезия

125

Какво

Какво е момичето-нещо прекрасно? Какво е прекрасното-нещо ужасно? Какво е ужасното-нещо реално? Какво е реалното-нещо фатално? Какво е фаталното-нещо красиво? Какво е красивото-нещо във сиво? Какво пък е сивото-като усмивка? Какво е усмивката-като почивка? Какво е почивката-като безкрая? Какво е без ...

okcuTokcuH

Поезия

131 12

Хората

Беззвучно устните си мърдат и хванали ги със ръце над ниската потребна твърдост ги лепят на свояето лице. Единствено в тълпата дишат те на воля и търсят в греховете своя апогей обичат да грешат и да се молят луната на богатството да грей. Дъждът, когато ги намокри със страдание и пепелта в душите им ...

okcuTokcuH

Поезия

120 2

ДЕН

Тъжен ден-с гнила усмивка засечена кален ден-с радост сива обречена ден в мрак-стряскан в съня си от тикове озъбен и благ-дишащ на воля с хрипове. Ден като другите-питам защо таз орисия -заслужих с какво, празен билет все се пада на мен в ден отминал-поредния ден.

FLIGHT_505

Поезия

118 4

Последната глътка кафе

последната
глътка
кафе
ще свърши
и ще престана да се събуждам ...

galentina

Поезия

149 10

Надежда

Тъжно,тъмно и самотно,
сякаш съм на края на света
със присъда доживотна.
Зад прозореца-мъгла.
Само бледи сенки вънка ...

zara

Поезия

153 6

Вирус

Заболях жестоко,но лечимо.
Заразих се с вирусна любов.
И сега я чакам да премине
като ехо от прошепнат зов
Твърде дълго тичах подир тебе, ...

zara

Поезия

132 6

Присъединителни

Пътят към Европа е трънлив,
а сме още само на аперитив.
Историческата европейска граница
е до... халва, боза и баница.
Социално сме осигурени. ...

hixxtam

Поезия

133 4

Вземи ме

Не разравяй с думи душата ми!
Не докосвай с устни ръцете ми!
Не събирай в шепи мечтите ми!
Не изтривай с пръсти сълзите ми!
Прегърни ме! Вземи ме на своята длан, ...

Fabiana

Поезия

228 12

Време ли е

Време ли е вече
змийската отрова
да изпия,
с крехкото си тяло
греховете да покрия? ...

Fabiana

Поезия

160 10

морска елегия

Капитанът, гордо облегнат на кея, замислен стои и пуши лула. Замислен е той навярно за нея, умна, чаровна и горда жена. Безбройни пътувания-опасни и дълги! Самоотвержен е той, не познава страха, поглежда писмата-с огорчение пълни, но той не пролива тъй просто сълза. Той гледа звездите, но не е роман ...

samira

Поезия

147 4

За Насилието и Принудата

Лед.Безкраен сънувам се вие
Път сред пустиня от сняг.
Облизвам си пръстите
сини са измръзнали в кристалния ден.
Белотата безмилостно блести ...

KillaBee

Поезия

139 16

Отражения

Подстрига косите си -
уж друга те гледа отсреща.
А гнездят за кой ли път мислите
в хралупа от вятър насрещен.
На лист запокити мечтите си, ...

hixxtam

Поезия

121 2

Солени предчувствия

Между пръстите-
топлите пясъци.
Часовникът,отброяващ вечност.
По вълните играят отблясъци
и рисуват акварелни портрети. ...

zara

Поезия

121 4

Есенен катарзис

Дърветата се разсъбличат бавно
върху отворената шепа на Земята.
Небрежно вятърът ухажва
листа с ожулена позлата.
Събличам мнимите приятелства, ...

zara

Поезия

122 16

"В деня на моята смърт..."

Ръцете ми треперят непрестанно,
не мога да заспя...
Дори да кажа колко те обичам
не мога аз да изрека.
И по-добре да не узнаеш, ...

Winter_Snake

Поезия

189 10

"Залез"

Залез..нима сърцето ми залязва?
Нима без страх приемам този час?
Очите ми започват да угасват,
не ще продумам вече аз.
Как искам теб да бях видял последно, ...

Winter_Snake

Поезия

166 10

Берлин

Берлин Стоиш сега, голям, невъзмутим, прострял снага в сърцето на Европа; от едни мразен, за други любим, за трети спомен за живота в окопа. Отдавна са заглъхнали гърмежите, и грохота на танкови вериги. Кръвта бе отмита от валежите, но за скръбта думите не стигат. Ти видя как твоите деца протегнаха ...

Vintersorg

Поезия

136 6

ПРАВЕДНА

С живота тежък и жесток
аз всеки ден се боря,
научих си житейският урок
на никой лошо да не сторя.
Дори когато много са ме наранили ...

valia_26

Поезия

164 4

Странна връзка

След като щателно огледа всяка подробност от външния вид на момчето пред себе си, тя нямаше друг избор освен да признае, макар и с известно нежелание, че той изглежда невероятно добре. Определено знаеше как да направи впечатление на едно момиче... Винаги бе център на внимание, всички му се възхищава ...

smile_lady

Поезия

155 4

Господи, прегърни ме

Господи, прегърни ме!
Този свят се руши и загива
без мечти,
без любов
и без теб ...

joanna_vas

Поезия

167 16

Времена

Времена на войни и грях.
Времена,които няма да свършат.
Времена,в които живеем със страх,
а злодеите своите ръце ще избършат.
Пак допуснахме роби да бъдем, ...

Winter_Snake

Поезия

143 8

Негледащия заднешком

В гърлото заседналата кост
раздира гласовите струни,
но пак сме ехо на мълчание
в отмала
на завързани езици ...

joanna_vas

Поезия

95 2

Горещи капки

Восъчната свещ бавно догаря в пламъци от огнена стихия. Горещи капки плъзват по ръката ми и тръпчиво парят плътта. Гъделичкат нежно сетивата ми и жигосват душата със огън. Разплискват мека топлина и се сливат буйно с кръвта. А на ръката ми остава само спомен пареща страст, бледа обвивка на огъня, из ...

Just_A_Soul

Поезия

110

Пролет

В море зелена безграничност се къпе пролетна роса и рее се във цветна лудост глухарчената красота. В тихия баезкрай се смее нюанс на лъчисто жълтурче, а лудият синчец мечтае, разнежен от топлото слънце. В поляни тревисто безумство растат клонисти великани, целувката на вятъра лениво листата им люлее ...

Just_A_Soul

Поезия

99 2

Заразявам те с любов(JoannaVas&Cefules)

Пускам ти вирусче,
вирусче с целувка,
вирусче изтребител на приличието,
вирусче изтребител на всички житейски програми,
то убива ежедневието, то се храни с придобитото ...

joanna_vas

Поезия

145 8

Този трънен венец

Този трънен венец
не притиска,
не раздира плътта
на сърцето -
не тежи ...

joanna_vas

Поезия

101 6

ДАЛИ РАЗБРАХ

Дали разбрах за какво живея?!
Едва ли!
Душата ми изпраща тях -
думите -
да оцелея. ...

niram

Поезия

192 12

след залеза

Смърт във булченски воал,
трагедия, облечена във бяло!
С един човек ти цял живот живял,
а той ти казва, че захвърля всичко старо.
Но защо не те боли ...

samira

Поезия

162 6

Дланите ти като сал

Дланите ти се разтварят като сал
на който се понасям по вълните
Пътуваме...
Къде?
И аз не зная, ...

joanna_vas

Поезия

107 4

В черупката

В черупката, побрала гнилочта
на лятото ме няма.
Далече съм от нея,
а ти забивай ножа си до дъно...
Недосегаемия дух ще оцеле ...

joanna_vas

Поезия

102

Побелял си...

Побелял си.
За мен да не говорим,
умело прикривам
белите коси с боя.
Помъдрял ли... ...

Fabiana

Поезия

168 6

Ако някога решиш

Ако някога решиш
да се завърнеш,
ще съм на прага, отмаляла
от дългото очакване.
Наметната със шала, ...

Fabiana

Поезия

175 8

Поезия

Къде си, любов?

Развалена храна

[Без име 3]

Каква е твоята лъжа?

Извърни поглед

За теб

Вената на Сил

Пред края

Какво

Хората

ДЕН

Последната глътка кафе

Надежда

Вирус

Присъединителни

Вземи ме

Време ли е

морска елегия

За Насилието и Принудата

Отражения

Солени предчувствия

Есенен катарзис

"В деня на моята смърт..."

"Залез"

Берлин

ПРАВЕДНА

Странна връзка

Господи, прегърни ме

Времена

Негледащия заднешком

Горещи капки

Пролет

Заразявам те с любов(JoannaVas&Cefules)

Този трънен венец

ДАЛИ РАЗБРАХ

след залеза

Дланите ти като сал

В черупката

Побелял си...

Ако някога решиш

Опашка