Поезия

14,2 резултата

Биволите

От детски викове подгонени,
поемат биволите чернооки
престъпят в глината от спомени
пръхтят в надеждата на вирове дълбоки.
До портата набръчкана от старост ...
181 10

Боли ме

Боли ме съществото, нямото,
във ямата
на моето - Огромното,
което има волята
над мускули и крайници, ...
132

За щедрите съвети

Понякога искам гласните струни
да бъдат покрити
със ципа,
ципа с много кръвоносни съдове
и нервни окончания, ...
87

Гмуркане

Блудкави пръсти стиснаха вътрешностите ми. Премаля ми. Не можех да го понасям. До преди се излизаше с него. Беше обятелен, остроумен, знаеше вицове и къде да ме заведе преди да съм се досетила, че желая. Имаше присъствие, често коленете ми омекваха и се задушавах преди да ме е доближил. Умееше и да ...
85

Играчките на големите деца!

Като малки деца
чупим свойте играчки,
и обидено плачем…
Не раздава закачки
онзи смешен палячо. ...
152 6

Старецът край морето

Старецът край морето Лазурни небеса усмихват се лениво и с песен на гларуси срещат деня. Под тях се буди морето-оловносиво, за да пие жадно утринната ведрина. На пристанището лодките в редица строени, потайни, сякаш още спят. Не се чува смях на малки дечица дори вълноломите гузно мълчат. А приседнал ...
152 10

Рибарска орисия

Рибарска орисия
Усмихваш ми се, гледам, ведро,
въздишаш с плясък на вълните.
Предлагаш ми наглед тъй щедро
в песен да ми превърнеш дните. ...
123 6

Прощално

Прощално
На Него
Прости ми, страннико, за мойто дръзновение.
За онез лирични римички, написани в нощта.
Те всички са цветя на любовно вдъхновение, ...
173 10

Дали?

Дали да си щастлив е толкоз трудно?
Нима не зависи единствено от теб?
Макар дните ти да преминават мудно
какви ще бъдат зависи единствено от теб.
Да се подлъжеш най е лесно ...
146 6

ЖИВЕЕШЕ В ЕДНА МАНСАРДНА

ЖИВЕЕШЕ В ЕДНА МАНСАРДНА
Живееше в една мансардна
поет със име на светец.
Той имаше съдба коварна,
да бъде винаги беглец. ...
148 6

ОЙ-ЛА-ЛА-ЛА-ЛА

ОЙ-ЛА-ЛА-ЛА-ЛА
Ой-ла-ла-ла-ла, ти се превъзбуди,
щом повторих: "Мъртвите очи
търсят след смъртта печални пеперуди!"
Ти подай ръка! И замълчи! ...
114 8

Мълчанието на мига

Обичаш ме. Обичай ме
до последния ми дъх!
Не си отивай още, остани,
чуй първите петли!
Неповторима нощ е. ...
156 12

Влюбена

Душата ми е струна на китара,
тъй нежно зазвъняла във нощта,
сърцето ми във огън все изгаря
с най-светлата и искрена мечта.
И всяка нощ долавям странен екот, ...
181 8

А утре...

Разбити окови, шаблони,
мечти и условности.
Хаос от думи
разпръснати в стих.
Отново превръщам канони ...
636 16

Със червени очи-светофара

Със червени очи-светофара
гледа изкъсо колите.
А те са няколко пияни таксита.
Нощ е, а часовникът пита
утре, кой-каква работа има... ...
161 16

Вечно

Черен облак се задава,
небето навъсено ехти.
Чува се в далечината
женски глас крещи,
вижда ясно тъмнината, ...
153 6

ПРИВЕЧЕР

Като буболечки навъсени, плъзнаха хората
от трамваи, от спирки, от сергии и дупки.
Мъкнат картофи жените, мъжете-навъсени,
бързат да пият, ако не заспят-ще се къпят.
Въздъхна от сладост, опожарена земята. ...
209 26

Не познавам

Не познавам очите си,
ако във тях
не съществува образа ти.
Не познавам и ръцете си,
ако във тях ...
100 4

Пред път

Джапанките,
банския
и стих
написан върху пясъка за теб
съм сложила в торбичката ...
106 4

Часовете са мъниста

Часовете са мъниста,
разхвърляни над хребета на планините -
капчици от кехлибарено мастило
изтичащо през пръстите на дните,
а ти си лист, на който се изписвам ...
96 4

Изтъняла душа

Изтъняла е душата ми
от минали любови,
от дъждовни бури,
от пяната на бесните вълни.
Избелял е даже и цвета й, ...
159 10

Градът

Нощта трепери
като боса циганка.
Луната пие локвите
със посинели устни.
Във подлеза ...
117 10

В сандъчето

Една сутрин в тъмното мазе, сред купчината инструменти стари попадна малко кафяво мишле- с жилетка и кожени сандали. В доскорошния мирен сандък изведнъж настъпи страшна врява. Скочиха един инструмент след друг- всички срещу мишката кафява. Застана свъсен младият трион с цената на всичко да брани, да ...
163 8

Малка кутийка

Малка кутийка – фин порцелан,
стари бижута, скрити мечти.
Един небрежно хвърлен гердан,
стара снимка- това ли си ти?
Малка кутийка- слонова кост. ...
233 26

Звездно вино

В пълнолунен полуздрач,
със ръце умели,
удря нощният берач
по звезди узрели.
В коша плетен от роса, ...
199 4

Утро и кафе

Време мъгливо, влажно и сиво,
денят се събужда студен.
В спомени ясни, слънчеви, страстни
останал е юнският ден.
Пия кафето и там край морето ...
468 14

Творецът

И ето, пише той-
някъде, върху кутия от цигари.
Защо ли няма, просто няма кой
да усети болката му стара.
Той мрази изрази-клишета, ...
128 8

На кръстопът

Искаш ме в леглото си,
бариерите със трясък да строшим
и да потънем в аромата от Любов.
Ще мога ли...
Искаш ме в ръцете си, ...
158 14

Оплаках се от тишината

Oплаках се от тишината
сега тя страда,
а бушува в мене за отплата
глъч от звуци на непознати.
Които идват и си тръгват, ...
158 6

Сърцето, милото

Ех животе, проклетнико
и ти съдба несправедлива!
Какво ви сторих кажете,
че оставихте сърцето да изстива!
Сърцето е чисто, невинно- ...
186 16

Залепен на скалата-отсреща...

Залепен на скалата-отсреща
сив гущер неподвижно ме гледа.
Само той се радва на дивата жега.
Причерня ми...а и облаче няма.
Къде ли съм тръгнал?...С това напукано тяло ...
176 22

Договор с палача

Когато умориш се
от взаимност
и слънцето в очите ти
помръкне,
когато розите цъфтят ...
239 24

Дъжд заваля, зачервиха покриви къщите...

Дъжд заваля, зачервиха покриви къщите.
И снегът се прибра, на завет горе по билото.
Блеснаха сребърни локви, кална е селската улица.
Мина измокрено псе, и галоши провлачила бабата
крета превита надве, на бастунче подпряла годините. ...
118 6

В съня

Натежават уморените клепачи
сломени от дълбока самота,
притихват лекичко във тишината,
отнасяйки душата ми в съня.
И ето пак сънувам тебе ...
167 10

Шосетата

Шосетата, подобно на изплезени езици
във жаждата за среща се топят...
Подобно заклияния на жрици
дърветата край пътят ни шептят.
Там дето се разделят сетивата ...
107 8

Всички пътища

Всички пътища водят натам
на където ни тегли сърцето,
а в далечното - губим се знам,
в него нищо не ни е отнето...
И понеже пътувам натам ...
121 6

Когато

Когато
утрото се бори с мрака,
готово отново да умре
и вечер никой не те чака,
а ти протегнал си напред ръце. ...
122 2

Моля те

Стоя самичка и си мисля пак за теб.
Искам да те видя, но ти си толкова далеч.
Очите ми се затварят бавно и аз си
спомням всички онези целувки,
прегръдки и ласки. Вече ги няма, а как ми липсват. ...
196 14

КАКВО Е ЛЮБОВТА?

Какво за нас е любовта?
Изобщо някой знае ли?
Дали е светлината в края на
тунел или е сянката на нощта?
Всеки има свое определение за любовта. ...
149

Болка

Търсили сме се със тебе - зная.
Търсили сме се. Нали?
Но погледни ме във очите и кажи ми,
защо днес толкова ни боли?
Какво изгубихме по пътя? ...
136 2