Поезия

14,2 резултата

* * *

Загубих тялото си някъде по пътя,
взирайки се в нощната тъма
с едничка цел - да мога да намеря
едната истина за теб и любовта.
По чужди пътища се лутах, ...
181

Играта на живота

Пак се започва,
както всяка връзка.
Но не, ти си убедена,
че това е тя.
Този път ще е последната, ...
188

китайска ваза

първа фурма тя е като китайска ваза (не знам от коя династия) по вероятно от Мин с хода на времето парченца са се отчупили (почти невидимо) можеш да разбереш само ако прокараш пръст по устието по шията по но само ако е гол без ръкавица (кадифена или от тюл) не зная дали го правя но понякога в утрини ...
125 4

Празнично

Няма място за омраза.
Ние сме над нея.
Оня горе ще те пази,
аз ще оживея…
Сигурно ще ми е трудно, ...
155 4

Мълнии от обич

Мълнии се сипят от небето...
Дъждът
плющи в нощта като порой,
изливащ се
по пясъка на времето, ...
168 8

Притча за терзания

И гордост, алчност, гняв и воля,
и дързост, болка и мечта,
и огън, дъжд, земята и праха,
и пепел, дим в устата на врага.
И злоба, злоба, злоба и тревога, ...
128 2

Мемоарите на една просякиня

Стоя, а спомените стари ме обземат.
СТОЯ, а чувствата предишни пак морят.
Умри! - прошепвам аз трагично,
гори във старата вълна!
И детски плач в очите на палача ...
125 4

* * *

Нощ.Небе.Звезди.
Две тела и две души.
Мълчание.Тъга и власт.
Една любов пламтяща в страст.
Сладка болка.Плач.Вина. ...
160 4

Нощ

Нощта размахва своите крила полека,
инкрустирани с луна и милион звезди...
Океанът кротко диша с въздишка мека,
нежен бриз лунната пътека набразди...
Вълшебни пръсти галят в тъмнината: ...
137

Защо?

Отива си, отива добротата,
изчезва някъде от нас...
Злоба носим във душата
до онзи, сетния си час.
Защо? Защо? Нима е нужно ...
181 4

Променям се

Със писък приключи тоз тежък двубой.
Да скитам по пътища чужди аз спирам,
безпомощен поглед отправила-КОЙ
с горчивата глътка от вино изтривам.
В прахта ще заровя робско имане ...
131

Дали

Чудя се дали сега съм само аз сама.
Къде си?С кой ли си?
На коя ли сваляш пак звезди?
Дали си някъде далеч от тук,
сам самичък на света напук. ...
167

Като един безкрайно дълъг блус

И ти,
като един безкрайно дълъг блус,
се мъчиш да се преведеш.
Дано те разбере
поне едно себеподобно. ...
178 6

Защо

Защо не си отидеш?
Защо не си вървиш?
Навсякъде те виждам,
ти редом с мен стоиш.
В училище, във къщи - ...
206 10

* * *

Една самотна вечер ме повика,
поех към правилния кът.
Слях се с мрака без да питам
-Грешка ли е този път?
Бродех, търсех и намирах. ...
147

Сред пролетните ми възторзи

Сред пролетните ми възторзи
и цъфналите храсти в парка,
в алеята, с кордон от празни пейки
се спусна черна птица. Врана.
Погледна ме намръщено и кимна. ...
123 6

Здрачаваш се

Здрачаваш се полека,
но си знаеш,
че още има време да обичаш,
че не е задължително, обаче,
когато се разтваряш в тази пролет, ...
169 6

Пред сън

Над притворени очи
с букли лунни светлини,
вити сребърни лъчи
сме рисунък по стени.
До леглото ми седни, ...
153 2

Вълчица

Вълчица в глутницата
вие.
Луната с поглед
жадно
пие. ...
127 2

* * * * *

Хей, момичета с нощи по тетрадките
и училища завършили с копнеж,
защо съня и времето отлагате,
какво ви дава всеки нов куплет?
Не спирате да пишете във рими ...
181 4

Вредно кафе?

Не искам и трохичка да остане
върху трапезата, която ще ти сложа.
До дъно ще изпием пълната със вино кана,
със залъци ще обереме соса.
Когато глад и жажда утолиме ...
159 4

Имаш ли мечти?

Имаш ли мечти? Изкарай ръцете си от джобовете и легни с мен в тревата! Ще погледаме небето и посланията на облаците. Виж мен- как мечтая. Имаш ли мечти? Хвани моята ръка за момент, за да се изправим пак. Ще се насладим ли на хорския смях в парка? Виж ги- как мечтаят! Имаш ли мечти? Усмихни ми се как ...
189 6

Аз вече си простих,а ти прости ли?..

Още пазя спомените живи,
за морето и за нощите красиви.
Очите ми рисуват приказни картини
за залези - мечти недостижими.
Още пазя в сърцето си печата ...
231 8

Искаме ли много...

Има много подредени дни
и такива с хаос истеричен.
Има дни, в които не върви
и се чудим на късмета си себичен.
Нагласени газим във вода ...
207 4

И сам си знаеш

Сам си знаеш, че така се остарява,
докато се редиш на някаква опашка
да купиш през април пет-шест предчувствия.
Издирваш се по пролетните улици,
защото някъде в очите си си знаеш, ...
171 8

Писмо

Ако някой ден те намеря обесен
на далечно сиво безплодно дърво,
с въжета овързан от болка и плесен,
със зъби да стискаш последно писмо -
ще знам, че сънувам – така не е редно ...
335 22

Жива пепел

Как тихо въглените греят,
как лудо огън в нас гори.
И как искаме телата да изтлеят
във вихрен танц безумно, до зори. В прегръдките ми кротко си стаена,
целувам нежно крехките ти рамене. ...
703 20

Нощта се разсъблича

Тъй тихо е...
Нощта се разсъблича.
Воали нежност рони -
пласт
след ...
150 6

Изгреви и залези

Изгреви и залези –
черно - бели сенки,
преливащи се мигове,
впили
корен ...
136 2

Млечен път

Млечен път –
снежно-бяло шалче
за луната,
изплетено
от нощни светлини ...
119 2

Слънчев лъч

Слънчев лъч -
утринна златиста нишка,
промушена
в ухото на иглата,
с която ...
123

Вятърко

По миниатюрата
“Вятър усмихнат през рамо”
на Стефан Кръстев
През рамото си те поглеждам Вятърко.
Виж, струни са косите разпилени. ...
123 4

Нощна мъгла

Вкопчила се лепкава мъглата в теб зловещо
гъста като плътта ти студена. Кажи защо ти е горещо?
Бяла, тъмна сивота обвива те, много време има до зори.
Виждаш силуети, друг свят, само туй. Почакай какво там гори?
Жълти, хладно бляскави очи зловещо заговарят. ...
125

Хлъзгав лед

В хлъзгав лед обгърнат е светът и думите ти още чуваш
любовта на живота и да не докосваш.
Усмивка тиха, очи дълбоки гледат нежно.
Тръгваш вече, целуваш я за сбогом - уж небрежно,
като студен пламък гаснеш - надежда. ...
129

Течност

Безизразно студена, кристална чаша обществото е,
пълна с течност - човеци или...А знаят ли, че всеки трябва да умре
на дъното? Калта - черна, гъста, лепкава утайка живее
на повърхността. Боклуците изплуват, а твоят труп не пее.
Средата - тук, бистра като планински ручей е водата чиста, ...
114

Изгубено Време

Време, изгубено време в очакване
или греша. Ако не губиш, понасяйки нечие чуждо оплакване,
твое е то, а от друг управлявано
ти чакаш на пейка с приятел и сам с чувство едно...
Изтощен, осъзнаваш, че не си като другите. ...
132

Уморен Съм

Уморен е светът, уморен съм и аз.
Широка, черна, безмълвна бездната зее пред нас.
Щракват челюстите и после...нищо
или сгрешил съм - пада главата отсечена, тупва зловещо.
В конвулсии жив съм още. За малко ...
129

Пълнолуние

Небе, нощ, капки, луна,
красотата на слаба и в зенит светлина,
прорязана през средата от жицата на лудостта,
бял пух, не, коприна или просто мъдростта
на вековете през взора й - съвършенство. ...
138

Красива

Красива си в очите на дете,
дете в очите ти съм аз
без грях един.
Във твоя поглед незабравим
изгубвам се, мечтая... ...
161

Капки

Капки безброй, падат,
разбиват се, блестяща, черна, светеща земя
безкрайност. Носят те тъга, отмиват я и пак падат,
разбиват се в безкрая на единството. Крещя в
транс, коварно стопля ме страстта. Те лягат, ...
117