Поезия
Две стъпки и съм твоя
булевардът,
изглежда неестествено красив...
По него
утрото чертае ...
Воини
Първата любов
а от нея толкова се страхувах,
но виждам аз сега,
че животът без нея не струва.
Ти си този, който аз обичам, ...
За Любо
но днес е различен, защото появи се ти.
Дните са пълни с мигове красиви и сърцето лудо бие в мен,
ти ме правиш щастлива, не мога без теб и ден.
Имам нужда вече само от твоите ласки и милувки, ...
С целувка се разписвам
без време да тежи.
Земята в земетръси,
не ще ни удържи.
Върти се с нас ...
Тази лодка на брега...
и ни кани с вдигнати докрай платна.
Виж луната щедроока грее цяла
и ни маха с отразена светлина.
Върху мачтата стаена в тишината ...
Заричай се
подкрепа, за да можеш сам да оцелееш
и за своето добро да вдигнеш знамето на
радостта пред песимиста сивообразен.
Заричай се да ходиш по ръба на ножа, ...
Ще дойда
ще виждаш само сянка,
но аз ще бъда там,
силует ще бъде моята осанка!!!
Ще дойда аз тогава, ...
През сън очи не спят
времето
се стича,
съня ти
разсъблича... ...
За теб и в теб живея
не пазят клонките от бури и от дъжд.
Гласът ти тихо ... много тихо ми говори,
потрепват звуци над покълналата ръж.
От капки обич натежали думи в листи ...