Поезия
Пътища
ненамерила вярна посока.
Помъдрях или само без дъх
просто тихо умирах от болка?
Утаени в душата тежат ...
Блага вест
врата широка.
Очите са прозорец -
към света.
Слухът е заглушен ...
В находките на стар археолог
в разгърдени пра-стари светове...
И по челото ... уж небрежно ме целува
преди към тебе да ме поведе!
Като рисунък фин върху стената бледа ...
Пълзящи светлинки
разливат се,
разливат...
по клепки на очи -
отворени ...
Желая те
земята – синия небесен свод.
По хоризонта ласки времето чертае,
а щрихите са като тайнствен код...
Целувката е запечатана в пространство, ...
За българите
Червено
нова среща
те срещнах отновo?
Защо дълбоката рана
да се отвори е готова?
Защо, когато пред мен беше, ...