Помни ме все усмихната и дива!
Помни ме с поглед прикован към теб в захлас!
Помни ме безумно влюбена и жива!
Помни ме чак до сетния си час!
Помни ме ти такава, ...
Ад е всичко в мен,
но аз не представлявам ад за другите,
макар че другите вселиха в мене ада.
Объркаха живота ми, а душата ми
накараха да се съмнява във всичко. ...
Карма Вятър носи душата ми насред небето Виждам луната и стотици звезди Вятър промени нещо вътре в сърцето И душата вече не ме боли Само вятъра може да ме спаси от мен Само той може да загаси болката Само вятъра може да изясни моята карма Огън гори някъде в моето сърце От малка искрица започна това ...
Ти спинкай мъничко детенце,
а аз ще ти разкажа:
В дън горите тилилейски и омайни,
ехото шептеше приказка една...
във дълбоки дебри се спотайват тайни ...
Тушираме мъката си с алкохол, вярваме в поличби, в пророци. Мечтите ни малки, разпиляни на сол, от хората, роби на милиони пороци. Надеждите, скрити за по-добри времена, ръждясват и се забравят полека. Сърцата скърбят за нелепи неща, уморени ходим по незнайна пътека. Душите ни празни, от незнайно ко ...
Безброй съдби среща и разделя този свят,
безброй души погубват се в безкрая, замират в пъкления ад...
И ето - днес и нашият ред дойде,
да кажем "Сбогом!" с безразлична усмивка на лице...
Ти тръгваш - преследваш своите мечти, ...
Категоричните въпроси на небето
ме карат да се чувствам много малък.
Не извървях ли пътя си напразно,
след себе си какво ще завещая?...
Дори и майка ми съм лъгал, ...
Когато сълзите обливаха мойто лице,
когато студ беше сковал мойто сърце.
Когато ден и нощ за мене дъжд валеше,
когато като тъмна сянка зад мене споменът стоеше.
Когато не вярвах,че радост има, ...
Ще бъда острия куршум в главата ти,
притискащ мозъка ти със горещи пръсти.
Желанието за въздух във душата ти,
ще бъда слънчев лъч, сред клони гъсти.
Ще бъда рана без възможност за съсирване, ...
Не съм идеална, знаеш ли?
Ти може би затуй не искаш да си с мене?!
Греша ли? Не, така стоят нещата,
не мога да съм като всички други!
Това съм аз, така ме приеми, ...
Нямам сили да говоря. Нямам сили да мълча. Нямам сили за да споря. Нямам сили да крещя. Нямам сили и да плача. Нямам сили и да спра. Нямам сили да те гледам. Нямам сили да те милвам. Нямам сили да обичам. Нямам сили да обичам теб. Нямам сили да поискам, с тебе да вървим напред
Докоснах залеза с душата си.
А тя жадувала за светлина,
окъпа се във кървави отблясъци,
от болка огнена в мен запищя.
Защо не завали пороен летен дъжд... ...
Знаеш ли какво е да обичаш мълчаливо -
измъчваш се и много те боли,
подтискаш любовта умело,
но сърцето в теб боли.
Знаеш ли колко е трудно да виждаш любимия с друга, ...
Аз се крия от теб, но ти ме намираш -
аз бягам от теб, но ти ме настигаш.
Ти ми подаваш ръка - искаш пак да сме двама,
но не е ли късно за това - в сърцето ми вече те няма.
Смисъл в думите ти не намирам. ...
Промених живота си многократно...
само и само да свикна с мисълта, че теб те няма.
Но заминаването ти за мен остана непонятно.
Отвори се в душата зеещата рана...
Сега нямам право аз да плача, ...
Дойде при мен след толкова много време,
не искаш прошка, искал си да поговорим.
Толкова много си казахме тогава,
а сега на заинтересовани трябва да се престорим.
Длъжна съм да те изслушам, на себе си това дължа. ...
Във синьото небе се носят птици.
Не виждам вече... Премрежени очите
се люшкат... Облаци ли бели
над мене плуват... Ангели навярно.
А аз летя, отлитам надалеко. ...
Сред копринената нежност на тревата
пристъпвам плахо... Тук, на тази пейка
седяхме някога. И гледахме небето,
което гаснеше над нас... Червено злато
преливаше в оттенъци в косата, ...
Като лястовички в есен - по леглото,
накацаха във черна броеница
отминалите дни, разлъки, болки...
И стаята помръкна.
Очите ми трептят и пърхат като птици ...
КАКВО Е ЩАСТИЕ? ЛЪЧИТЕ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ, И УСМИВКА В УТРИННАТА ТИШИНА ИЛИ БЛЯСЪКА МУ,ОТРАЗИЛ СЕ В ОЧИТЕ, ПРЕВРЪЩАЙКИ ГИ В НЕЖНИ ЦВЕТЯ? ИЛИ ПЪК ЛУННА ПЪТЕКА - ОЗАРЕНА ОТ ЗВЕЗДЕН ШПАЛИР И МИСЛЕНО ПРЕЗ НЕЯ ПРЕМИНАЛ ЧОВЕК, И СВОИТЕ КОПНЕЖИ И ЛЮБОВ ДОВЕРИЛ? ИЛИ ПЪК ПЕСЪЧЛИВИЯ БРЯГ И МОРЕТО, КОИТО ЗА ...