Poetry
Забраних си 🇧🇬
*** 🇧🇬
а някогашните бългаски герои
терзаят ме сред няма пустота.
Еничарски е този век!
Борбата в паметник изпята! ...
Четирисезонен олтар 🇧🇬
играе си вятърът с мъртвата плът.
Есен е.
***
Възроди се забравата ...
Неизказана 🇧🇬
опива ме руйно и тихо мълчи,
а шета из мене безплодна тъга -
горя като въглен захвърлен в нощта.
И търся за сбогом твоите морски мечти, ...
ЕЖЕДНЕВИЕ 🇧🇬
На сина ми 🇧🇬
Ти, малко, свидно, слънчево дете,
ела при мама, мъничко момче.
Ти радостна усмивка подари ми,
в прегръдка топла приюти се. ...
Непотребна 🇧🇬
в които въздуха не стига,
а погледът е във нозете
и вътре нещо се надига.
Кръвта застинала, студена ...
Моля те, недей! 🇧🇬
Полудявям
от черните ти огнени очи!
Недей да ми говориш! –
Оглупявам ...
Пепел 🇧🇬
но вече няма сълзи,
има само пепел,
от загубени мечти...
Усмивката вехне, ...
Уморени очи 🇧🇬
Сълзи и усмивски, дъжд и дъга,
любов и омраза, те всички
вървят ръка за ръка.
Пак гледаш ме тъжно, а песен сега, ...