Poetry

14.2 results

На Александър 🇧🇬

Ще сложиш ли думи в устата ми?
Аз нямам и мъничко глас,
а ти - ти си от близкото минало.
Помниш ли? Вярно - и аз.
Дай ми ръцете си - пак. ...
132 8

Магично 🇧🇬

Металният диск на луната
изгрява над мойто лице.
Небето, блестящо в позлата,
докосвам със плахи ръце.
Потъвам в море от въздишки. ...
118 14

Двама сме 🇧🇬

Двама сме и аз говоря.
Двама сме, а ти мълчиш.
Вече писна ми да споря,
без вина да ме виниш.
В тази пуста, празна стая, ...
111 10

Хайку 🇧🇬

Сега е още вчера, а утрешните вестници са вече в настоящето...
135 6

Пъстър свят 🇧🇬

Как да те обичам? Ти ме мразиш.
Как да поговорим? Ти мълчиш.
Щом докосна те, от мен се пазиш.
Пусна ли те, ще ме нараниш!
Ти приятелство не заслужаваш ...
82 6

За кафето и реката.. 🇧🇬

Кафето сутрин е някаква безвкусица
горчива, но пък е навик за отрязана ръка,
хващаща дръжката, когато пиеха устните
течността и усещаха вкуса му и сладостта...
Водата пък е особена горчилка ...
104 2

Кръпки 🇧🇬

Закърпвах части от себе си, кръпка по кръпка,
да стана цялата идеална за тебе, реална жена,
но ти не ме разбра и такава не ме пожела...
А имахме мнима връзка, илюзия моя бе това...
Обичам те, борих се, че дори и сега... ...
130 14

Към Дениз 🇧🇬

С душа ефирна е Дениз,
готова за игра, дори каприз,
но ролята й на любима,
превръща се в позиция мнима...
Животът й навлиза в мъка, ...
123 12

Завръщане 🇧🇬

Аз идвам в твоя дом след толкоз много дни, пълнят се очите ми с сълзи и мъката в душата ми пълзи. Тук е всичко тъй познато, всяка вещ за мен е нещо свято. Тук е всичко както и преди, но от мене няма никакви следи. Искам толкова неща да ти разкажа, искам толкоз много да ти кажа, но във гърлото ми зву ...
122 12

БЕЗ ГЛАС 🇧🇬

От днес аз искам да съм няма -
заравям своят глас отровен.
Луната от небето си избяга
и любовта предаде доброволно.
Наведени звездите стават бледи - ...
180 40

На брега на морето 🇧🇬

Ето, скрит от мъглите,
вятърът вече затихна.
Сърцето мълчи във гърдите,
мълчи и тихия пристан.
Вятърът отнесе любовта ...
248 46

Глас 🇧🇬

Сам отново, по тъмна пътека вървя,
отстрани, зловещ ме гледа света -
дървета с погледи празни,
вълци, черни, омразни!
Те на пътя пред мен стоят ...
91 2

НЕ СИ ВИНОВЕН 🇧🇬

Кръвта във тялото ми е като вода,
в която бавно плува унизената ми същност.
Пред теб усмихвам се и крия своята тъга.
Не си виновен, че срещнахме се твърде късно.
Душата ми захвърлена върху паважа, ...
141 18

писмо до татко капитан 🇧🇬

Къде си, татко капитан, върни се бързичко при мене!
Аз искам да си тука за рождения ми ден.
Побързай, татко, няма вече време.
Нима обичаш ти вълните повече от мен?
Не се бави, не искам да ми носиш и играчки. ...
92 6

Дали си ти, когото чакам 🇧🇬

Дали си ти,когото чаках
през всички дни на самота
или съдбата те изпрати
да утешаваш моята тъга?
Дали очите ти са тези, ...
167 34

Мрак 🇧🇬

По-тъмно от нощта,
по-страстно от страстта.
по-сладко от захарта,
по-реално от реалността,
по-тъжно от тъга, ...
98 8

Една измислена звезда 🇧🇬

Нищо недей говори,
не искам да чувам пак лъжи.
Ако не казваш думи искрени,
по-добре мълчи.
Мразя да слушам как, ...
129 8

Моята гора 🇧🇬

Тополата, която е висока
и стига ширни небеса,
пак бурята до нея лесно стига
и я поваля начаса.
Брезата най-красива! ...
132 14

Колко залези изпратих... 🇧🇬

Koлко залези изпратих,
колко изгреви посрещнах...
От себе си се отрекох,
а теб те обичах.
Тази вечер със залеза розов ...
170 22

* 🇧🇬

*
Така красив си, свят нетраен,
и така прекрасно заблестяваш
с пламък и изгарящ, и незнаен,
и така прекрасно заблуждаваш. ...
103 6

НЕ СИ СПОСОБНА ОЩЕ... 🇧🇬

НЕ СИ СПОСОБНА...
Ще си отидеш и ще ме забравиш?
Не си способна още на това.
В сърцето си не може да не пазиш
минутите ни, нежните слова. ...
248 52

ВСЯКА ЛЮБОВ Е ПРEДПОСЛЕДНА 🇧🇬

Премръзнала от зимните окови,
душата й копнееше за южни ветрове и дъжд.
Така сезонa бял набързо тя прогони,
а пролетта дойде при нея, като следващ мъж.
Разцъфна малка пъпка - новия живот, ...
165 26

Моето нищо 🇧🇬

Нека да потъна в нищото,
за да забравя бъдещ ден.
Нека да потърся мнимото,
което е заровено във мен.
Ако пак те срещна в болката, ...
129 4

Той просто спи 🇧🇬

Ще чувам смеха ти и ще рисувам върху снимката ти,
ще виждам как вятъра гори!
Ще продължавам да вярвам,
че той просто спи!
Ще търся образа ти зад мъгла от горящи души, ...
129 6

Лека нощ 🇧🇬

"Лека нощ", единствен смисъл,
ти бе пазителя на моята душа!
"Лека нощ", във моето сърце написал,
но не оставил сили да заспя!
Спотаени мисли, думи във невидим край, ...
122 2

В миналия живот 🇧🇬

(в памет на баща ми)
Помниш ли оназ самотната градина,
ей там, край стария измислен път,
покрай която яздехме с години,
и бягахме от житейската агония и смут. ...
121 6

На баща ми 🇧🇬

(посветено на баща ми,който почина на 30.05.2006)
Стихотворения написах много,
съжалявам- ни едно не бе за теб.
Болките лекувах ги със слово,
но никога не ме боля от теб. ...
149 12

Не, няма да се примиря 🇧🇬

Не, няма да се примиря
(в памет на баща ми)
Падна здрач.
Сенки в стволове се впиха.
Сълза порасна във мъртвешки плач. ...
165 10

Смъртта 🇧🇬

Тихо бродя във нощта,
и съм толкова сама...
От далече идва тя,
тъмната сянка на смъртта.
Болката гори, ...
132 8

Изповед 🇧🇬

Лутам се, останала без път,
не различавам кое е лошо и добро,
опитвам се да заглуша гневът,
питам се защо е тъй, защо?
Хората ли станаха различни ...
144 10

говори ми 🇧🇬

Никога не ме докосвай, само нежно говори със страст в тишината. Не спирай, никога не спирай да броиш звездите, дето са над нас. И само искай, искай да ме имаш цялата, със жар ме искай. Моли ме, не, не ме докосвай, само говори, недей да спираш. А аз ще бъда близо, ще те гледам, ти само ще ме искаш.
121 12

КАКВО ТИ СТОРИХ...ЖИВОТЕ 🇧🇬

Какво ти сторих, Животе,
че си ме хванал за гърлото?
Я пускай!... Искам да дишам.
Не ти ли стигна...
Изнасили душата ми. ...
172 36

Моето небе 🇧🇬

Познавам те,
каквото и да си...
високо, синьо, огнено и черно,
прекланям се пред твоите висини
и с надежда погледа си свеждам. ...
142 8

ЛОГИЧНО 🇧🇬

ЛОГИЧНО
Когато стъпваш по ръба на ямата,
опасността да паднеш натежава.
Когато се здрависваш със измяната,
любовна границата избледнява. ...
142 20

мълчиш 🇧🇬

Мълчиш.
А аз осъдена от теб съм -
да не питам.
От мълчанието ти ще търся отговори
на всички незададени въпроси. ...
181 32

безпътица 🇧🇬

През лабиринти от пясъчни бури вървя,
без да мога да питам за пътя назад,
а напред път вече няма,
като в стара детска игра
на сляпа баба и мълчанка играя, ...
124 14

Крещи, отрича! 🇧🇬

"Сърцето и мозъкът са съседи, но никога няма да бъдат приятели!"
Сън прекрасен,
или блян ужасен.
Защо сърцето те обича,
когато мозъкът отрича? ...
102 4

Обич 🇧🇬

Ще търся обич, докато я срещна, не ме е страх, в дома си да я приютя, с отворени врати ще я посрещна, аз просто имам нужда от това... Ще ставам сутрин и ще я изпращам, при мен ще искам да я задържа, от самота не искам да се плаша, ще вярвам сляпо в любовта... Ще вярвам и ще се кълна в нея, и тя с ме ...
173 20

Заблуда 🇧🇬

Така студено е в стаята тъмна,
и исках теб, а леглото ме прегърна.
Ти ме остави със самотата
и не попита как ще бъда аз, горката.
Защо ли се учудвам - такъв си си ти, ...
100 4

Спомен 🇧🇬

Спомен
--------------------------------------------------------
Прекалено много не успях да кажа, мислех...
Но никога не чу, така и не разбра, че исках...
Макар и мъничко, но от сърце да дам опитах... ...
166 10