Мечтата,блянът мой угасна,
като пламък крехък от внезапен вятър угасен.
Съмнение и тъжни мисли,
вместо него лутат се във мен.
По пътя нищичко не виждам, ...
Виновна ли съм аз ,че те обичам,
И давам мило и драго за теб?
Виновна ли съм, че себе си даже отричам,
Само да бъдеш за минута до мен?
Виновен ли си, че и ти ме обикна, ...
Измих си косите с отвара от билки.
Вода от полето събра ми дъжда.
На вишната руйнаха младите жилки
и пролетна клонка си вкичих сама.
Божура запали страните ми галено. ...
Часовника тик-така, А времето лети, Душата ми се пита, Къде си ти, къде си ти? Денят е вече нощ, Сърцето ми безцелно скита, Сънувам ли – или си лош, Това душата ми се пита?! Събуждам се с крясък, Студена пот по тялото ми мина, Къде е онзи блясък, Къде е той, къде замина?... Очи затварям - става мрач ...
Бяла приказка. Бяли снежинки
шепнат мълком последни слова,
преди да намерят своята гибел,
преди да замлъкнат и срещнат смъртта.
Бяла приказка. Хиляди истини ...
Кажи ми ти, защо така реши,
защо каза, че не ме обичаш вече ти,
любов не заслужавам ли аз?
искам с теб да бъда в този час.
Не мога aз сега без теб, ...
Тъй безсилна съм,когато ме погледнеш
с твоя поглед- мил, неустоим
и потъвам в очите ти така дълбоки,
наслаждавайки се на този миг незабравим.
Обичам те! ...
Върнах ти аз сърцето това сърце,
което аз мислих че за мен гори.
Но излъган бях аз че моя ще бъдеш ти.
Празно е в моето сърце сега има само тъга
и една малка искра искра на миговете между нас. ...
Невинна с поглед топъл аз се взирам в теб, чакам отзив нежен вопъл да ме призовеш. Обичам да ме гледаш тъй влюбено и глупаво като малко дете, разкаяно, смутено от свойте грехове. А щом прегърнеш ме със силните си нежни ръце разбирам, че си вече мъж със влюбено сърце.
Защо се върна?Моля те,върви си!
Питаш простих ли?-Не,не ти простих!
Отдавна те задрасках от живота си,
а мостовете помежду ни изгорих.
Любовта се счупи.Много пъти я лепихме, ...
Живот в кутийка
Не искам животът ми в кутийка да премине!
Между панел, тухли и тежки миризми...
В съседство с хлебарки и тъжни съдби.
Като милиони други между четири стени. ...
Една душа, разпъната на кръст изстена
умираше по малко всеки ден!
Неразбрана, нежелана, заклеймена,
позорен стълб и беше отреден!
Словесни камъни валят по нея, ...
Лятото ли вече свърши или само заваля от плод лозата се прекърши към нас ли се запъти есента. Дали ще бъде топла като лани за щедра знам,че си е тя листата пак блещукат като златни и пак е в жълто цялата земя. Отдавна жълтото обичам, но днеска носими тъга с "красиво" още малко ще наричам обагрената ...
С дъх на свежест, горските цветя,
с аромат вълшебен ме плени.
С пъстроцветната изгряваща дъга,
със сините простори, чудни планини...
Със хоризонта розов сутрин - блед опал, ...
Не ме спирайте! Бързам. За среща. И мислите ми тичат. Нямам време да ги запомня.. А как исках в ред да бъдат. Когато пред него застана и звук няма да остане. само с очи ще говорим, с устни ще мълвим, с ръце вплетени, ще слеем душите си, а телата ни жадни - няма да молят за взаимност
Не спах добре,за мама мислих.
Ще ида днес до село да я видя.
Ще сложа грим тревогата да скрия,
дано не и се видя тъжна.
Усмихна ми се,щом я поздравих, ...
Мина много време празно в твоите прегръдки не трептя и ми стана всичко тъй омразно живота не мога да търпя. С нож в ръка любими търся път към теб сега да останем неделими завинаги, във вечността. Леко острието преминава през доскоро щастливите очи и на устните застава, които целуваше само ти. Още ми ...
Омърлушени тихи листа срещат утро с ухание на есен над реката пълзеше мъгла аз съм там сред покоя унесен Нежен вятър припалва във мен чиста, горска, магическа клада и потънал в приридния ден дишам въздух спокойна наслада Да се завърна не желая направих избор-самота потънал сред душевната омая забрав ...
Обличам гръмотевичния удар
върху плещите на ранената земя.
Целувам Огънят - божествен, мъдър . . .
и тръгвам млада, тъжна и сама.
Аз бях обичана и само тази вечер ...
Не ме питай какво се промени, не ме питай просто приеми, че така реших и си отивам... Не питай - замълчи, от истината повече ще те боли, просто замених любовта ти с друг, от който сърцето кърви... С теб бях безумно щастлива, нямаше в очите сълзи, но и любовта е променлива, и други днес са моите мечт ...
В началото с целувки ме обсипваше. В началото леко по леко те обиквах. В началото бяха само думи сладки, но дните бяха прекалено кратки. Бавно минаваха минутите, започнах да усещам секундите. Всичко отминаваше бавно, страшното с нашта раздяла дойде, не бях се чуствала по – зле. Сега от мене мече ням ...
Не ме питай дали те забравих.
Недей! Не разбираш колко боли!
Знам, че с всичко, което направих
аз разпилях нашите прекрасни мечти.
Може би не умея да воювам ...