Nadya (Надя Вълканова)

Спомен за лятото 🇧🇬

Лятото,лятото отиде си забързано със онзи шумен влак на отлива прибрало във веселия куфар шарения карнавал на плажовете. Изтече през очите на едно момиче останало единствено със гарата и тътена на изстиналите релси, вплело в думи аромата на очакването. Лятото-нахална,млада блудница дошла да влюби ня ...

Nadya

Poesía

2006-01-11T21:08:13+02:00 132 4

Брегът на спокойствието 🇧🇬

Вървя под дъжда на времето- разбит метеор разпръснал посоките на галактиката изтекъл през млечния път. Дълго пресичал пространството се завръщам в прашинки докоснали дланта ти за да се събудя в съня. Нося ти дар от звезден аромат заплел се в косите под нощния покрив на дъжда. Ти си брегът на спокойс ...

Nadya

Poesía

2005-11-15T18:06:58+02:00 122 6

Рамката на битието 🇧🇬

Пречупена в квадрати светлина изостря обонянието. Затворено в клетката пространството издишва остатъка от време през оцеляващата сигма на живота. Джунглата наднича през прозорците и зелените пътеки скриват в шепота си побеляващия страх на единака. Във тясната си рамка се свива битието цивилизовано в ...

Nadya

Poesía

2005-10-04T11:49:21+03:00 112 2

Жажда 🇧🇬

През пръските пяна прелива мигът докоснал ръцете, само движение обвило контура на времето в изящна хармония. През пустинята път не минава и от тишина оглушават миражите,удавени в жажда песъчинки сладникаво лепнат по устните. Духът е сянката на мисълта, пясъчна пяна призрачно обвила телата ни в мига ...

Nadya

Poesía

2005-10-02T20:06:37+03:00 137 2

Каво е лятото,какво е? 🇧🇬

Любов,оставила
песъчинки в следите,
с аромата на жасмин
размила се в очите.
Целувка,бягаща ...

Nadya

Poesía

2005-06-27T01:08:49+03:00 157 8

Нарисувай ме с любов! 🇧🇬

Нарисувай ми небе!
Под което да не мога да се скрия,
ефирно, нежно да ме люби в синьо.
Под което да не мога да избягам,
като дихание над пресъхнала пустиня. ...

Nadya

Poesía

2005-06-10T23:50:09+03:00 159 6

Като приказна фея 🇧🇬

Докоснах цвета
на червената роза,
сега съм само
ухание, слято
в лъча светлина ...

Nadya

Poesía

2005-06-03T13:40:00+03:00 170 10

Вечност 🇧🇬

Очите ми
бездънни кладенци
попили влагата
на оставащите истини,
сухи са-като пустиня. ...

Nadya

Poesía

2005-06-01T09:30:07+03:00 132 4

Ако някой ден... 🇧🇬

Ако някой ден
сваля обвивката
на бляскавото лустро
и без слова
обсебя мисълта ти, ...

Nadya

Poesía

2005-05-28T12:37:26+03:00 220 16

Хей,пътнико! 🇧🇬

Хей,пътнико,
не бързай!
Натежа ти връзката
от ключове
и търсене на златния, ...

Nadya

Poesía

2005-05-22T01:44:29+03:00 130 14

Портала на утрото 🇧🇬

Отваря портала си
утрото
в тишината на мислите
докоснали истински
бъдното. ...

Nadya

Poesía

2005-04-24T00:37:25+03:00 132 12

На мама 🇧🇬

Река се вие, извива
в душа ми болка налива.
Под нозе ми трева линее,
сърце ми пусто пустее,
че ми е майчица болна, ...

Nadya

Poesía

2005-04-22T13:41:57+03:00 132 6

Птица огромна... 🇧🇬

До фара
потънал в мрак
в последен полет поела
разтваря криле
птицата бяла ...

Nadya

Poesía

2005-04-21T07:10:26+03:00 146 16

За истината 🇧🇬

Търся истина
в пътя
прорязан от остри завои.
Толкова пъти
ме загубваше ...

Nadya

Poesía

2005-04-15T20:24:33+03:00 140 8

Последната любов 🇧🇬

Знам, че те има -
някъде, там, в късната есен
притихнал в очакване,
незачертал докрай
в кръстчета стъпалата ...

Nadya

Poesía

2005-04-08T08:02:32+03:00 217 16

Скитник 🇧🇬

Пръст във пръста,
кой маже да каже
откъде се започва
и изобщо има ли край?
Скитник - ...

Nadya

Poesía

2005-04-02T22:42:09+03:00 155 12

Ще струи... 🇧🇬

Само камбанен звън ще остане
зад спомени във думите скрит.
Един миг и след него вечност,
а по пътя след мен друг ще върви.
Ще струи тишината във бяло, ...

Nadya

Poesía

2005-03-29T12:35:59+03:00 132 6

За последен вик 🇧🇬

Завръщам се днес у дома!
Спирам на осиротялата гара.
От тук тръгнаха моите влакове.
и на перона самотна сълза
ме посреща в последно очакване. ...

Nadya

Poesía

2005-03-28T08:10:15+03:00 161 12

Плитка разплитам... 🇧🇬

Плитка се сплита,черни мисли втъкава,
дума във дума зла орисия вещае.
Черна магия на сърце ми е легнала-
мир и добра дума у дома да няма.
Тъмен ми облак над душа се извива, ...

Nadya

Poesía

2005-03-25T22:14:48+02:00 136 18

Може би още си струва... 🇧🇬

Здравей, живот!
Къде ли се срещнахме?
Дали не беше
в ония кривите улички,
капани на завоите сложил? ...

Nadya

Poesía

2005-03-21T15:16:31+02:00 186 12

* * * 🇧🇬

Усещали ли сте как понякога сърцето се задъхва и прави опит да ви задуши някъде в гърлото? Пред погледа светът избледнява и се превръща в сянка на страха... Гледам на страха си откъм веселата страна, за да не ми поставят диагноза - страхова невроза. Не знам дали е наследствен, но откакто се помня то ...

Nadya

Prosa

2005-03-19T13:11:05+02:00 139 4

* * * 🇧🇬

Протягам длани - разцъфтели вишни,
извайвам тяло - пролетна дъга.
Усмивка - слънце неразлистено,
очи омайни - дъжд от синева.
Извивам се в пътеки неоткрити ...

Nadya

Poesía

2005-03-19T08:06:38+02:00 110

Реката 🇧🇬

Изворът игриво търси
път сред скалите.
Дете се усмихва
в бистрите води.
Босите крачета бягат ...

Nadya

Poesía

2005-03-16T15:10:25+02:00 104

Бяла съм,мамо... 🇧🇬

Бяла съм, мамо, бяла и червена,
бяла премяна нагиздена.
Отрано станах, биле любовно
покрай река игрива да търся,
че мъка любовна сърце ми ...

Nadya

Poesía

2005-03-14T15:12:44+02:00 171 14

Той и тя 🇧🇬

В старото бистро
на една и съща маса,
срещу мен седяха
момиче и момче.
Тя - нежна, мила, тиха, ...

Nadya

Poesía

2005-03-14T15:08:54+02:00 149 4

На мама 🇧🇬

Прости ми майчице любима,
че не бях добрата дъщеря.
Просто минаха години
и повтарям твоята съдба.
Неусетно някак остарявам ...

Nadya

Poesía

2005-03-13T08:28:56+02:00 175 8

* * * 🇧🇬

Сглобявам тишина
от песъчинки преобърнати
в пясъчен часовник.
Сглобявам спокойствие,
привидно в оставащите чувства, ...

Nadya

Poesía

2005-03-12T23:30:41+02:00 115

* * * 🇧🇬

Животът просто се случва.
Не пита защо,как и къде?
Не е никога просто скучен
и от никого не е научен.
Той просто се случва...

Nadya

Poesía

2005-03-12T23:28:49+02:00 127

Воля 🇧🇬

В моментите на тиха лудост,
когато всичко тръгва на обратно,
когато нощен писък раздърпва
на късчета неуморно душата ,
когато влаковете са отминали ...

Nadya

Poesía

2005-03-12T23:23:37+02:00 123 4

Малко тристишия 🇧🇬

Светът се възроди
в четири посоки,
остана окото на храма,
гледаше навътре в душата.
Той се влюби ...

Nadya

Poesía

2005-03-12T08:24:25+02:00 141 8

Мълчание 🇧🇬

Опустя театърът затворен,
белее само старият афиш
от ветрове подгонен,
от дъждове облян в сълзи.
Мълчи и сцената му прашна, ...

Nadya

Poesía

2005-03-11T22:42:39+02:00 183 14

Мисля,че се промених 🇧🇬

Смених обвивката,
а може би поставих втора.
Паролата е "влез" или "иди си".
По трудно ще докоснеш
чувствената същност, ...

Nadya

Poesía

2005-03-11T07:14:23+02:00 166 12

Сън 🇧🇬

Притихнала нежно в своите сънища,
пътувам в каляска от зведни мечти.
водят ме към тебе всичките пътища,
аз съм принцесата,а принцът си ти.
В люлка изтъкана от сребърни нишки, ...

Nadya

Poesía

2005-03-08T19:00:58+02:00 128 4

Надежда 🇧🇬

След тази нощ, безлунна тиха
когато тишината броди вън
и прозорците безлико гаснат
заспивайки в поредния си сън.
Една надежда истинска поглежда, ...

Nadya

Poesía

2005-03-07T07:42:17+02:00 159 6

За теб 🇧🇬

Една България, една родина
във мен заспива всяка вечер,
а понякога си толкова далечна
сънувам те и си оставаш вечна.
Прекрасни родните балкани ...

Nadya

Poesía

2005-03-04T22:44:29+02:00 254 10

Почакай любов 🇧🇬

Разминахме се с теб любов
остарях, а и ти не си същата.
Извървях всичките пътища,
а била си тъй близо до мене.
Моля те, не ме подминавай! ...

Nadya

Poesía

2005-03-04T09:40:59+02:00 208 14

Пробуждане 🇧🇬

Живот, илюзия, съдба човешка
преплитат се във моята душа.
Останала в безвремието на
фалшиви и безлични грешки
днес бягам аз от свойта самота. ...

Nadya

Poesía

2005-02-28T19:39:36+02:00 148

* * * 🇧🇬

Самотна и недостигната заспива
бавно болката в душата ми.
Времето е нейният лечител.
В мрака се прокрадват сенките
на сбъднатите сънища ...

Nadya

Poesía

2005-02-26T13:07:13+02:00 127

Оцеляване 🇧🇬

Оцелявам
не в тихите слова,
не в нежни цветове,
не в любовните копнежи.
Оцелявам ...

Nadya

Poesía

2005-02-21T14:01:21+02:00 147

Очакване 🇧🇬

Тихо на пръсти се вмъквам... Нежно докосвам деня. Сънят недоспал се завръща недолюбил нощта... Заключвам зад обвивката своя чувствително нежна душа, на устните слагам усмивка, на очите-пастелният цвят, обличам втората кожа.. тихо на пръсти се вмъквам. Мога все още да слушам, мога дори да мълча... В ...

Nadya

Poesía

2005-02-18T22:54:51+02:00 142 2