ОСТАВАНЕ
В мидата
на времето съм.
Привечер
мидата на времето ...

Ти си ми кръстът.
Аз твоето –тежко разпятие.
Притискам те.После ти ме
отхвърляш...Трудно понасям
смисъла,че трябва да съм със ...

Отново стих за тебе пиша,
изливам чувства върху листа бял.
За сетен път ще ти разкрия,
как съм обичал и за теб копнял.
Ръце протягам в тъмното студени ...

Ще получиш помощ, ако знаеш какво искаш
Стремежът към получаване на възможно най-голямо количество знания е глупав (особено при липса на умения за прилагането им). Това става ясно, когато с резерв от измамно голямо количество информация човек знае, че има въпроси, чиито отговори не е в състояние да ...

(На моята приятелка Р., която напълно загуби зрението си)
Събуждаш се на “двадеет и пет”,
просто утро, като всяко друго.
Очи отваряш – тъмнина пред теб,
дори и днес не става чудо. ...

***
Като прашинки паднали сме аз и ти,
полепнали по пръстите на вятъра.
Далечни сме и бродещи, сами,
и сякаш непознати, и приятели. ...

МОЛИТВА ЗА ОБИЧ
Признавам си – искам да бъда молитва…
Така си представям себе си. Душата ми мечтае да е нежна и тиха молитва, идваща от дълбините на сърцето – молитва за обич, за тиха, но дълбока радост на човешкото сърце... Молитва за пламъчета в детските очи...
МОЛИТВА ЗА ОБИЧ...
Аз си признавам – ...

Всеки ден
подреждам
мислите си,
защото те са моят инструмент -
с тях постигам целите си, ...

/преработено/
Не питам вятъра, той сам ми шепне!
Разказва ми за своите тайни.
В косите ми светулка малка сплете,
докосвайки ме със нежни длани! ...

Когато обещават синева Когато обещават синева очите са безкрайно земни. Не се преструват на вода, в която слънцето да се оглежда, защото те самите са слънца – тревисти, пръстени. Когато обещават синева…

* * * Такава съм – разпиляна! Започвам сто и безброй неща. Едно недовършила – друго захвана - като планинска река придошла. По пътя си всичко повличам и го влача, макар не докрай, А то все разсъблича, ме, разсъблича – оголях съвсем - по душа.

* * * Не съм светицата, наранена, отвергната. И светът, който плюят поетите, за мен не е черен. Ако все пак някога дните ми трудно свършват се, а пък нощите идат черни и дълги, то и в мене невинаги светло е – устните пепелни, а очите ми мътни са. Ако все пак някога ми се сърди слънцето, то е защото ...

Ходя по ръба, по ръба на пропаста.
Пропаста, която ти създаде за моята душа.
Ходя по ръба, по ръба на пропаста,
която ти изкопа с гадната лъжа.
Искам да се хвърля, но не смея. ...

Тъжно е без тебе всеки ден.
Проклинам те, че не си до мен.
Тъжно е без теб,
но ще продължа напред!
Сама си - ти постъпи с мен жестоко. ...

Взимащите се на сериозно, твърде често са ужасно смешни!
Понягога и най – вежливите стигат до крайности!
Независимо дали пита или отговаря, но глупака винаги си личи!
Боклуците винаги правят боклуци! Управляващите боклуци – държавата си бунище!
Парите обикновенно са оправданието за безбройните прест ...

Затворен в клетка от лъжи и самота,
стени корави, наслоени с мъка,
тъга просмуква се във моята душа,
затворен съм... без никаква пролука.
Затвор студен, без лъч от светлина, ...

Някой май каза любов?
А какво е това?
Да не би гореща сълза,
или мъка една?
Това не е ли онова, ...

Накой знае ли как се спира болка голяма,
някой знае ли как се лекува рана?
Сърцето ми разбито е на части,
то иска да крещи,
то иска да избяга. ...

Писна ми от тъпите проблеми,
писна ми от незначителният ми живот.
Нямат ли край тези вечни дилеми?
Омръзна ми от несподелена любов.
Едни и същи въпроси всеки път, ...

Не ще те чакам
Аз няма да остана в мрака,
да гледам твоите очи.
Душата ми не ще те чака
от мен ако си тръгнеш ти. ...

***
Оранжево сред сребърно изплува.
Зелено в розово цъфти.
Сред черно жълтото рисува
червено - лилави черти. ...

За Теб
Направи ми душа
от сълзите си;
зазидай в нея любов.
Създай ми сърце ...

Алекс & Бети "Каква съм? Не ви трябва да знаете. Чия съм? Ничия. Само на себе си. Коя съм? Никоя..." Нямам нужда от ласки лъжовни, до болка познат ми е вашия(мъжки) манталитет. Не вярвам на думите греховни, мъж ли е,значи велик е поет... Толкова думи съм чула и толкова пъти повярвах... Но вече порас ...

Толкова много хора отвън,
а аз предпочитам сама да стоя.
Нищо не правя, нямам време за сън,
нямам ключ, а съм зад една врата...
Толкова много летни дни се изминаха ...

като отчупено
парче от лятото
изпусната монета
в обувката ми
топло свети ...