Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
20,6 резултата

С последната сълза

С последната сълза отиде си завинаги
и всичко стихна като дъжд отминал
и неразбрани разделихме се, неискрени
с преструвки и с усмивките насилени.
Погребахме с венец от есенни листа ...
107 14

Зима

Зима
Колко бързо мина лятото. Сякаш беше вчера, когато ме събуждаше песента на птиците.
Стана студено. Лястовичките отлетяха на юг, в търсене на по-топли земи. Есента неусетно премина в зима. Празни са детските площадки -децата са на училище. Пусти са плажовете, които бяха изпълнени с глъч и смях пр ...
106

Една приказка с (не)щастлив край

Отначало беше уверена,защото
знаеше,че ще бъде щастлива...
беше убедена в това...
знаеше, че сегашната самота
след време щеше да се се ...
161

Щом можеш...

Щом можеш да взривяваш нежност настръхнала от шеметно докосване, и вечността в минута да събираш, щом слънцето в гърдите ти намира узрял покой, щом в пристан омагьосан обвит в мъгла сред страстната безбрежност платна отпуска кораб, то тогава щастлив е онзи, който ще дариш на дива сласт с вълшебната ...
151 30

Рибката Туби

Рибката Туби Живее в красив аквариум – със синьо покривче, но без сини камъчета, защото боята изпуска. Получава си дажбата – вкусен прашец, два пъти дневно. И водата и сменят, както си трябва. Но по цял ден е тихо - сама у дома е... Когато, обаче, в ключалката ключът изщрака и се втурнат бързи краче ...
107 16

С тъгата ...съм самотна

Дими тъгата,
времето променя -
във гърлото
въздишката
засяда, ...
167 36

Може би не е късно

Подритваме мечтите си.
Настъпвамe ги,
крачейки в реалността.
От страх или от малодушие
съществуваме монотонно ...
116 20

Тази вечер

Тази вечер дълго те мислих
всяка форма пред мен избледня
Освен теб друго не виждах
ни чувах,ни друго желах
Всяка дума сто пъти премислих ...
108 8

* * *

Заспиваш в лято,
събуждаш се във есен,
прозореца отваряш,
от улицата чуваш песен.
104 8

Ще те прегърна

Ще те прегърна
без да мисля за това
колко пъти
изоставена се будя...
Ще те целуна ...
96 12

Посвещение

Посвещение Широки думи - побирате немисли, незаключени... И тесни сте думите - от смисли преливате. * * * Моите думи - сами ме намирахте, благодарна съм. И диви думи търсех - за опитомяване. * * * Лека нощ, думи – подредени и тъжни, и добри, уморени... Има време, поспете, утолих ви със нежност.
111 24

Забравена и вечна

Забравена и вечна
Вместо в моите прегръдки
Ти да се отпуснеш – блян
И душата ми от кръпки
(не! Не ме е срам) ...
117 12

Безнадеждно

Аз искам да говоря, но не мога. Аз искам да мълча, ала уви, надига се в душата ми тревога и глас, готов да закрещи. Но думите ми – вързани с окови, гласът ми – плачещ и измъчен стон. В душата си с мълчание говоря, а иначе говоря мълчешком.
138 34

Пътищата ни се разделят

Казваш, че ме обичаш, че си влюбен за пръв път в живота си. Вярвам ти, само че... не мога да ти отвърна със същото. Това не е като да обичаш сладолед или да си падаш по разходки в парка. Най-лесно е да ти кажа: "И аз те обичам". И да се оставя да ме въвлечеш в онова нещо, наречено "връзка". Да те ос ...
159

ТЯ УБИВА... ПЪРВА

За нея ли питаш?
Тя е... Ей там долу...
На камъка.
В тинята... Но
винаги в гръб. ...
189 36

Тихо синьо небе

Тихо синьо небе
Нежна артерия на мрачна самота докосва тънките стихийни потоци на съзнанието.
Празна градина. Кристалите са покрили тънките фини линии на крехките изящни клонки.
Гардениите замръзнало потръпват под кристалната светлина.
И въпреки това са умрели. ...
140 2

Писмо II

Още една екзистенциална безсмислица в епистоларен жанр, която искам да споделя с теб...
Държа да отбележа, че хиперболата е широко използван метод в
тая творба.
Здравей отново! Спомняш ли си най-лошите си моменти?
Не ги забравяй никога! Само те са си лично твои - онези ...
121 2

Писмо

Посветено на скъпия ми приятел Светослав Минев
Случвало ли ти се е да искаш нещо? Но само с отчаяното
разбиране, че не можеш да го имаш. Само с егоистичния
стремеж да придобиеш, да използваш, да притежаваш, дори
след известно време да захвърлиш, но само с целта да си го ...
123 2

Приказка за смъртта

Един свят обвит от злоба, една загубена пътека към света. Нечии плач разцепва светлината, нечи вик за помощ глухо губи се в мъглата, но през нея в дълечината се очертава детси сиует. Сред дъжда почти умряло лежи едно дете, а до него някаква спринцовка, ръцете му целите издрани с безброй дупки от игл ...
182 8

в ранни зори, спокойствие, чай и наслада от дивните изгреви...

в ранни зори, спокойствие, чай и наслада от дивните изгреви...
213 14

с птичите трели и прекрасна зора, Старият дънер посреща винаги утрото...

с птичите трели и прекрасна зора, Старият дънер посреща винаги утрото...
143 8

Тихо вали

Безтегловно мълчание
тихо вали, ритуално -
без посоки и планове,
падат на срички
разбити мечти във ...
149 34

Хаос

Тъмен облак надвисна над мен -
обгради ме от всички страни.
Като птица съм - паднала в плен,
в кафеза на сивите дни.
Някак тъжно, нелепо блести ...
131 24

Бяла нощ

Онази нощ валеше сняг кристален
и с леден дъх ни бузите гореше...
Снежинките валяха на парцали
и беше тихо... чудно... Парка спеше.
А ний, сами по белите алеи, ...
144 30

Сбогом с детството..

Сбогом,
с ДЕТСТВОТО си взех...
И с надежда в очите
към ЗРЕЛОСТТА на път поех,
а за другар ...
104 14