Завиждам на слънцето,
което сутрин милва лицето ти,
завиждам на хората около теб,
ревнувам дори!
Завиждам на въздуха, и на водата, ...

Не мога аз да те забравя,
без теб не искам да живея.
Прости ми ти за мойта дързост,
сърцето ми за теб копнее.
Защо обикнах твоя нежен глас, ...

Отпуснал се беше на шезлонга провисен в таванската стая на старото училищно здание. Около него бяха лицата. Стотиците лица, по стените, виснали от гредите, подпряни по ъглите, разпилени по земята. Някои напълно неуспешни, други некрасиви, някои не изглеждаха естествени, други го дразнеха с изписания ...

Тъщата-5
Влизам в кухнята тази сутрин.Тъмно е.Но в полумрака долавям някакво хрупкане.Ослушвам се.Хрупкането продължава, този път малко по-бавно и по тихо.Чува се някъде в района около готварската печка, която се намира в ляво от полезрението ми.Извивам бавно глава,като пулсът ми се ускорява,защото ...

Независим.
Незаконен.
Непостоянен.
Искам да те отпия,
в желание се убивам! ...

Природата е бедна, често търсиш
сред мебели човешки- диамант,
но столовете ти са много тъжни,
когато се усмихваш във сълза.
Нима не те привлича планината ...

Очите ми са като две реки,
които моя дом с любов опасват,
ръцете ми са мощни планини-
от злите ветрове да го опазват.
Устата ми е меден извор, благ- ...

ОЧИ, КОИТО ПЛАЧАТ
Очите ти, тъгата приютили,
ме трогват с две напиращи сълзи.
Не знаят те, че пак са победили
и лошият, отстъпвайки – пълзи. ...

Стрели отвсякъде
към мен летят,
отровни се забиват
в мойта плът
и аз крещя без звук, ...

защото това не си ти
Отново ме докосваш в нощта.....,
но това не си ти
и отново се чувствам сама...
Отдавам се в мрака и не усещам от теб следи... ...

Приседнал съм на улицата : куче!
Булевардът... Пълно е с коли и хора.
Понякога се питам-как ли,
се чувстват тези хора в лимузини?
...Когато подминават и клошаря, ...

Един e-mail – дългоочакван миг,
едно телефонно обаждане – жадувано удоволствие,
една снимка – усмивка, докосваща сърцето,
една on-line среща – бленуван контакт,
една далечна любов... ...

Не искам да живея този живот,
който ми даде,
изпълнен с любов и коварство,
не умея от зли погледи да се крия,
от ударите на съдбата ...

Живей Живот, във който
във всеки миг да има вяра.
Вярвай във това което правиш,
за да може някога, след време
сам за стореното да не съжаляваш. ...

Стоиш безмълвен в тишината,
протягаш хладно своята ръка
обичаните устни сбогом шепнат,
оставяш ме изтръпнала от самота...
Студът прониква бавно във душата, ...

Изгаряш ме с твоя буен плам,
стоиш в тишината тъй небрежен...
Ръка протягам да докосна този блян,
а колко обич обещава погледа ти нежен.
Пристъпвам тихо с мамеща походка... ...

Защо хората, които
най-много обичам
най-силно ме нараняват,
защо не мога с лекота
да им простя? ...

Когато вечер те напускам, когато наближи раздяла и аз тогава те поискам, ти поглеждаш занемяла. Няма нужда да говориш мога сам да разбера твоята огромна радост, ако си тръгна заранта. Знаеш,че това е невъзможно и смръщена отвръщаш на шегата. Тогаз сърцето ми се къса и немога да прекрача през вратата ...

Една надежда ме крепи - да спре дъжда. Но той вали. За челото косите ми лепи. Така затворила очи, поглеждам в себе си - не виждам нищо. И че съм тъжна не личи.

Когато ти мълчиш,
забравена усмивка топли тишината.
Когато ти мълчиш,
ме гали вопъл на щурец самотен.
Когато ти мълчиш, ...

БЕЗНАДЕЖНОСТ
Няма време.
Просто се съмва
и стъмва.
Няма дати, месеци ...

На дънера стои умислен. С Нощта смутено се загърнал. Играта на светулки влюбени в очите му Дъжда пренася. Гората тихичко запява. Със нея вятъра флиртува За миг…- разрошва и косите Преди да отлети - целува я. Въздишка тежка – устремена! Звезди се сипят по тревата. На дънера Сърце самотно не знае,че… ...

КАТО ОБЕТ
Аз навлизам в Христовата възраст,
не добър. Не дотам поумнял.
Май нарочно годините бързат –
всяка миг е, край мен прелетял. ...

ЕСЕН
Застудя и се спуснаха бели мъгли,
за да скрият срама на съблечени клони.
Плаче синия свод... Всъщност – просто вали.
Вихър свири на флейта ужасни шансони. ...

Видя я в един магазин. Бяла, с меки, заоблени форми, чиста като капка роса…Инстинктивно поиска да я докосне, да усети гладкостта й под пръстите си, да я обходи цялата, отгоре до долу. Остави въображението му да го отведе до най-невероятни кътчета, с нея. Вода, бистра, светлосиня, нежна. Той плува, а ...

Отдавна замислям една пълна чистка на паметта си. Както правя с РС-то – първо отварям файла, виждам какво има в него, и чак тогава трия. Та, сега , в разгара на кризата на средната възраст, решавам да разчистя всичко старо и ненужно, белким се отвори място за нещо свежо. И така, в хронологичен поряд ...

Из мемоарите на един пенсиониран оркестрант – детски му работи
Като малък най-дълбоко вярвах, че красивите жените са различни същества, имащи неограничена власт над мъжете. Боготворях майка си, сестра си, но най-вече ….една съседка. Беше по-голяма с няколко години, но това нямаше значение. Щом я вид ...

Вървя сама и се усмихвам. Обичам всичко покрай мен. Със мислите по теб улисана живея в омагьосан плен. Как влюбих се за миг дълбоко, за първи и последен път. Дори да се раняваме жестоко гладувам пак по твойта плът. По теб,по крехката ти същност копнея всеки ден дарен. Но не,не ми е тежко а искам те, ...

Като сива котка се прокрадна
през прозорецът ми- утро.
Не съм усетил...Много глухо,
през стаята ми крачеше нощта...
И си отишла-без да каже нищо. ...