В тишината разцепена, стене нощта.
Тъмни сенки разхвърлила, скрила съня,
там във мислите плаче наранена душа,
самотата бездънна я покрих с пустота.
Клони плачещи вият и прегръщат стъкла, ...
Във твоите ръце - единственни, съм жива!
И дишаща и бавничко умираща!
Ръцете ти превръщат ме във самодива
за теб магийно думите изричаща!
Извайваш моите черти със тънка четка, ...
За песни време е, запей!
Издигай глас, мечтите си люлей!
На люлка от надежди, нежна песен!
Душата си издигай и живей!
Ще дойде болка, ще бъде есен, ...
По тихите вълни на времето се нося
понесла върху себе си онази светлина,
която още от небето синьо прося
и търся за двама остров без вина.
Разпръснала съм сълзите по вятъра, ...
Не искам да гледаш морето при буря,
как стене, издига високи вълни!
Как страда брегът разбивайки
водите на пръски прииждащи!
Как вие среднощнно, прорязващо ...
Пак утринна и тиха стъпвам плахо,
и идвам в твоят ден, при теб.
Навярно за да ти се усмихна само
или за малко да остана...
Виж капчиците бели на росата, ...
На дланите си шепнах тази сутрин,
как времето изтича през мъгла
в която чувствата по-силни стават,
окъпани във синьо-синкави слова.
Как думите понякога не стигат ...
Ako ти дотегне някога от обичта ми
и нямаш смелост, за да сложиш край,
кажи, че като ад тежи ти любовта ми,
макар сега да е вълшебен рай!
Кажи, че аз съм ти небето, ...
Търсиш ме в среднощни спомени,
където съм безсънна и будувам.
Заспиваш с мислите за мен, но късни,
защото в моите отдавна друг сънувам.
Желаеш моите среднощни страсти ...
Вечните проблеми за решаване,
няма глътка свобода за пиене...
Пак със теб съпруже се усмихваме
и остатъка от нежност препокриваме.
И до болка взират се очите ни ...
Красиво е лятото в щастливо преляло,
в очите пробляснала със светлина.
В душите онази омая богата разляла
със пурпора в залеза и рози във изгрева.
Със дъх на обичане шепти във полята, ...
Прости ми, не дойдох при теб!
Прости ми, че така се случи!
Очите си отворих във зори
и бях със теб, но в мислите си.
Ти щеше да ми се зарадваш, зная! ...
Прегръщам луната, потъва в очите ми.
Преглъщам болката, потекла в сълзите ми,
по шията - стичайки се - светят лунно,
като огърлица, разкъсана безшумно.
Те капят, като онази тъжна песен, ...
Желая те любов, заплела мойте мисли!
Отскубнала от мен греховността,
освободила заключената нежност
и дала ми крила към теб да полетя!
Догаря свещ, дочувам шепот, ...
Събуди се денят след сън... и аз.
Цветята ми в саксиите се прозяват
и тихичко ми шепнат...и аз им шепна
и утрото усмихва се с лъчите.
Сънувах те с протегнатата длан ...
Протягам длан, докосвам те!
С лъчите си се слял, със светлината!
Сияйна е милувката ти, като звън
на зрелите жита в полята!
Целувката ти топъл летен бриз, ...
Днес живея и се вглеждам във себе си,
и през пръсти виждам живота си.
Днес копнея, обичам, целувам!
Утре е късно, ще изпусна трамвая си.
Хора качете се на този трамвай ...
Преди години, много лета...
сън сънувах, който помня до днес.
Изгубена се лутах в тишината,
превивах се и плаках в тъмният лес.
В пропаст пропаднах, наранена, сломена ...
