Примами ме в морето ти да плувам,
защото ме хареса и избра -
показваше ми, че си влюбен,
но аз не те желаех.
Вълните правеше по-меки, ...

В копринената тишина, докосваш ласкаво ръката ми.
Поглеждам със пресъхнали очи към теб,
за пореден път ще ме прегърнеш ти – приятелски
нима сърцето твое е от кубче лед?
Страдащо сърцето ще прескочи удар... не за първи път. ...

В тъмен ъгъл на твоето съзнание
лежат погребани надежди.
Едни - студени и изстинали,
други - тлеещи, все още искрят.
Припламват в тихия мрак ...

Тихата нощ е хубава -
мнозина я харесват.
Аз предпочитам шумната
с весела компания,
с нови познати, ...

Тъжното момче вървеше
стиснало зъби.
Крачеше уверено напред -
отзад бе миналото.
Не го желаеше. ...

Сгреших
Луната отново си отива,
и отнася поредния вълшебен миг,
който, макар за малко, прави ме щастлива,
светът на сънищата превръща се във мит. ...

Тъжен е септември...
Той донесе само листопад,
празни думи, непотребни
и неочакван лош обрат.
Небето винаги е мрачно, ...

Обичах те - през огън, през вода,
опряла гръб на пропастта безбрежна.
Обичах те - до болка, в самота,
и бранех се от всяка чужда нежност.
Заспивам. Пак сама, за кой ли път... ...

Безбройни упреци и множество терзания
изпълват сивия ни скучен делник.
На глупави подробности обръщаме внимание
в отчаян опит да прикрием колко сме безцелни.
Кое ни водеше? Какво ни спира днес? ...

Душите ни се запознаха
в един далечен летен ден.
И още в този час съзряха
мига, отдавна предопределен.
Невинни погледи, смутени, ...

11.04.96 г
На сина ми І
Нарекохме те с име Лъчезар,
за мене ти си скъп, небесен дар.
Най-искан, чакан и мечтан, ...

13.01.96 г
Много ли искам аз от живота
много ли искам от тебе сега
По малко нежност, любов, топлина
да покажеш, че и аз съм любима жена ...

Не ме рисувай с четка и бои!
Рисувай ме във мислите си само.
Във пясък морски косите оцвети
да ги пилее вятърът... разпускай ги!
По кожата ми с цвят на лято, ...

Забрави, не ме търси!
Забрави, просто си иди!
Забрави усмивката дори!
Забрави, иди си и ме остави!
Забрави ме даже и да страдам! ...

Тънка, нежна линия в безкрайното,
Връзка между знайно и незнайното...
Допир между явното и тайното...
Сблъсъкът на трайното с нетрайното
Праг между мечтите и реалното ...

Как минават дните ми невзрачни,
ден след ден нещо ми тежи.
Очите ми затихват... защо са мрачни? -
Удавени безволно в куб лъжи.
Ден след ден - дълбока рана в мен кърви, ...

Когато някой ден почувстваш се самотен -
без любов, приятели дори,
от предателство и болка смутен -
на клада вечна сърцето ми зе тебе ще гори.
Морета и реки ще прекося, ...

Ни шъ са ровя
повечи у нето.
Ша са шастисам
(сам си проговорих).
Фанал плъха, ...

ЖЕГА
Не се издържа.
Кипи кръвта
и течности отровни
изпаряват се във тази атмосфера. ...

Едно сърце - безпомощно и сляпо,
безсилно и до болка свято.
Оставено само да скита,
вечна самота е в него скрита.
Рухна и последната надежда - ...

Нова струна открих във сърцето си,
тя е с приказен сребърен звук.
Аз не знаех, че имам я в себе си,
днес за първи път тихо я чух.
Всички чувства прикрити и явни, ...

Към Никола Георгиев -
С уважение!
Невинен се взирам в твоето слово,
прониквам до дъно и търся тук свян:
чета, препрочитам и търся отново ...

Отново раэделени са сърцата ни,
отново эа пореден път,
ту събират се, ту раэделят се,
но сега е эа последен път!
"Сбогом" каэахме си вече много пъти, ...

Говориш с поглед нежен,
минавайки край мене всеки ден,
тихо твоите думи ми нашепват:
"Обичам те, бъди със мен."
Копнееш ти да бъдем двама, ...

Как ли аз да кажа "Сбогом"? Как ли тази дума аз да изрека?
Боли ме от фалшива обич, а сълзите ми се стичат пак като река.
Как ли аз да кажа "Сбогом"? Как ли с любовта си да се разделя?
Обичала съм чак до лудост и тази лудост пак над мене надделя.
Как ли аз да кажа "Сбогом"? Как ли очите ти прекрасни ...

Познаваш ти
дъха на тези вери,
които се укриват
зад железни двери
и със самочувствие ...

Всякя твоя дума бе за мен една добре обмислена лъжа.
Не мога да простя, боли ме, а ти съсипа и последната моя мечта.
Казваш нежни думи - пак лъжи.
Казваш ти прости ми - но боли.
Извиняваш се, но знаеш ли поне защо? ...

В днешния забързан и динамичен, материален свят, Земята се върти около един единствен идеал - парите. Много хора са тотално заслепени от блясъла им, че забравят за духовното си осъвършенстване и издигане. Аз искам да видя един свят без лъжи и измами, но найвече искам да зърна истинската същност на х ...

Предателството е едно ужасно нещо, което за съжаление сме принудени да преживеем много често. Предателството има много и различни аспекти, кои от кои по-ужасни. Човек предава приятел, принципите си, семейството, любовта на своя живот, подведен от лъжливи изкушения, които ни биват предлагани. Да бъде ...

- Господи! – успя да изрече и се свлече до едно дърво на студената земя. – Това не е възможно… когато вчера те видях…
Той вдигна ръка и я прекъсна:
- Вчера ти ме гледаше с твоите очи…
- Ти не изглеждаше така…
- Изглеждах така, както винаги съм изглеждал. Опитай се да си спомниш. Вчера не беше толков ...

Събуди мъ пителя ногу рану.
На курника съ качил и не мига,
намазал дрезгаву супрану,
кат улав са разпял и кукурига.
Крещи гадта, подлуди махалата, ...

За невъзможните неща в живота
ще ти напиша много стихове.
Как пламъкът угасва кротко,
в очите на умиращо сърце.
Как устремени към звездите, ...

Посрещнах утрото във парка.
Исках да събудя птиците.
Да бъда първия, докоснал,
със длан корите на дърветата.
Миришеше на влага и мъгла. ...

Докосвам те със длан...
Полека - с крайчеца на пръсти.
На гръдта ти има малка бенка
като семчица на круша...
Кожата ти бяла ...

Над тополите се носят птици.
Гълъби навярно... Слънцето е жълто,
а небето е прозрачно синьо... Лято.
Утрото е топло-влажно. Устни на жена,
поразтворени от стон... Милувка ...

Познавам ти
нюансите
на тишината,
с които
пазим красотата ...

Аз не зная дали е любов!
Само знам, че когато те няма
всяка дума превръща се в зов,
всеки поглед към друг, във измяна.
И единствено с теб се усещам най-жива, ...

Сякаш съм сестра на вятъра,
все се стряскам от тишината.
Заслушвам се да чуя неочаквано
тихи стъпки - твоите в тъмнината.
Сякаш съм само сянка на някого... ...

Обичам те както обича
падащ пролетен цвят -
убиван от дъжда,
от животворната ръка.
Аз пръскам аромат ...