писателче (Светослав Иванов) - Произведения

НАСТРОЕНИЕ 🇧🇬

Небето диша. Облаци
разнасят дъжд и цвят на люляци,
и пролет. И гълъбите се целуват.
Дори и пияният клошар се спря,
погледна ме и се усмихна. ...

писателче

Поэзия

2005-04-30T18:10:59+03:00 152 10

Сред пролетните ми възторзи 🇧🇬

Сред пролетните ми възторзи
и цъфналите храсти в парка,
в алеята, с кордон от празни пейки
се спусна черна птица. Врана.
Погледна ме намръщено и кимна. ...

писателче

Поэзия

2005-04-13T20:20:52+03:00 119 6

Бял дъжд вали като бисер се сипе ... 🇧🇬

Бял дъжд вали, като бисер се сипе по зелените синори.
Кални биволи дишат, пара се къдри под ноздрите.
Те рият с копита, миришат земята-набъбнала, бременна
и мечтаят за жълто зърно, за хора, за трапези и селски сборове.
Ах, тази земя на безкрайната, хубава Добруджа!... ...

писателче

Поэзия

2005-04-09T15:38:58+03:00 140 12

Да се върна пак да те открия 🇧🇬

Да се върна пак да те открия.
С крайчеца на пръсти да те стигна,
на твоя дъх да се облегна.
Да ти разкажа колко си красива.
По чистите листа на твойта кожа ...

писателче

Поэзия

2005-04-09T14:06:17+03:00 164 8

Дървета стари с черни клони ръбести 🇧🇬

Дървета стари с черни клони ръбести
поскръцват тайно, скрили тъмни бухали
в хралупи древни, тайник за магьосници
и дом на змии и нечестиви сили.
И ето иде вехта, жълта вещица... ...

писателче

Поэзия

2005-04-09T13:45:18+03:00 110 2

Като сянка, дух, видение се скитам 🇧🇬

Като сянка, дух, видение се скитам.
Скитник съм орисан, блуден син не станах.
Срещат ме студено стари улици,
гледат ме като дрипльо в бакалия.
Няма от какво да се страхуват! ...

писателче

Поэзия

2005-04-09T13:41:28+03:00 129 2

ФУНКЦИОНАЛНА АФУНИЯ 🇧🇬

ФУНКЦИОНАЛНА АФУНИЯ
- Как изгуби гласа си ?
- Не знам...Изведнъж. Беше в спалнята и гледаше телевизия. Аз бях в кухнята, готвех...Той влезе при мен и ми подаде тази бележка :
“МИЛО, НЕ МОГА ДА ГОВОРЯ! НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ,ЩЕ МИ МИНЕ”
- И после какво се случи ?...Как се държеше той като ви донесе бележк ...

писателче

Проза

2005-04-05T21:07:48+03:00 150

Небе 🇧🇬

Небе -
безсмислено и празно.
Едно индиго проснато отгоре,
под което този град е празен лист
с цвета на пепел. ...

писателче

Поэзия

2005-04-05T20:58:14+03:00 167 2

СИРНА НЕДЕЛЯ 🇧🇬

Пак съм пиян, мамо... Хайде, наздраве!
Нека да дигнеме чашите, макар,
макар и от толкова далеч.
Аз ще целувам ръката ти - сбръчкана, скапана
Ти ще кълнеш своя син, онзи - несретника. ...

писателче

Поэзия

2005-04-05T20:57:22+03:00 139 4

Елате безнадеждни, унижени, скапани! 🇧🇬

Елате безнадеждни, унижени, скапани!
Елате в сива сутрин, гладни и премръзнали.
Повлекли грижите и болести, със дрипите -
ония, пълни с въшки, черни от въздишките.
Елате скитници, бездомници и пияници!... ...

писателче

Поэзия

2005-04-05T20:56:29+03:00 139

Врани, врани, врани... 🇧🇬

Врани, врани, врани... Почернен е пътят.
От кога все вървя,
от кога съм заскитал -
о, Господи!
Небето е виснало тежко над жиците, ...

писателче

Поэзия

2005-04-05T20:55:30+03:00 128 4

На този ден тъкмо по пладне... 🇧🇬

На този ден, тъкмо по пладне
са запалили на дядо ми къщата.
Него са вързали за старата круша
с лице, че да може да вижда.
Баба са я съблекли на плочника... ...

писателче

Поэзия

2005-04-05T20:54:29+03:00 125 8

Задушно, тежко, въздух не достига. 🇧🇬

Задушно, тежко, въздух не достига.
Миришат труповете на умрели птици.
Далече някъде се чу смехът на хиени
след стъпките на глутница от псета.
В началото поетите умряха. ...

писателче

Поэзия

2005-04-01T20:59:33+03:00 131

КЪДЕ ВЪРВЯ? 🇧🇬

Къде вървя ?
Неонови простори, гробници от сгради.
Сред тях луната скита - грозна нимфоманка.
Тополите я пипат - пияни, разлюлени.
Рекламите я къпят във червено. ...

писателче

Поэзия

2005-04-01T20:58:39+03:00 170

* * * 🇧🇬

Тихо, глухо…Кой ли ще ме търси,
когато аз самият никого не търся?
Пред входната врата лежи постелка,
не чака стъпки…Няма кой да звънне
и аз да чакам, да бързам, да отвърна… ...

писателче

Поэзия

2005-03-31T20:01:25+03:00 174 4

Безсънни утрини… 🇧🇬

Безсънни утрини…
Мъгливи улиците, в които
бездомните клошари са повели
изплезени от грижи мокри псета.
И е хладно, и самотно. Иде зима. ...

писателче

Поэзия

2005-03-31T19:59:19+03:00 167 10

* * * 🇧🇬

Усмихвам се понякога, смирено
и махам с ръка- ех, дявол!
Косите ми са вече посребрени,
коремът ми виси, и няма сили
асансьорът ако се е развалил. ...

писателче

Поэзия

2005-03-31T19:57:15+03:00 138 6

Градът е мътен, а нощта като прокоба... 🇧🇬

Градът е мътен, а нощта като прокоба
е спуснала злокобната си тежест
над стъклените светлини.
И сякаш - стадо от животни
притискат хълбоците къщи, ...

писателче

Поэзия

2005-03-31T19:54:33+03:00 143 6

... 🇧🇬

Премазан - като труп на куче
проточило глава по аутобана
скимтя!
Във ъгъла захвърлен, гол и жалък,
треперещ, слаб, готов съм де се моля, ...

писателче

Поэзия

2005-03-30T20:32:20+03:00 136 2

И ТАЗИ НОЩ НЕ СПАХ... 🇧🇬

И тази нощ не спах... Разсъмна се накрая.
Оглозгани ребра - проплаква тихо вятър
сред скелета на голите ми нерви.
Душата ми умря.
Душата ми е болна - напразно вените шумят ...

писателче

Поэзия

2005-03-30T20:31:35+03:00 226 10

ПЕСЕНТА НА КАСАПИНА 🇧🇬

Като агнета вързани, блеещи,
наредени пред бялата кланица
да отворят вратата, очакваме.
И се радваме тихо - въжето
не е стегнал до болка касапина. ...

писателче

Поэзия

2005-03-30T20:29:04+03:00 150 12

Такова едно ежедневие ... 🇧🇬

Такова едно ежедневие - да го пребиеш със камъни
Повлекло корем и език край пазарите цигански,
сред джамии и прах, и мухи, и бакали, и просяци...
Като маслини отгоре са виснали враните.
Над мене съседът крещя няколко дена неистово. ...

писателче

Поэзия

2005-03-30T20:28:03+03:00 153 4

Смазан 🇧🇬

Приклекнал като куче на паважа,
очаквам
някой милостив да ме погали.
Очите ми са мокри и смирени.
Езикът ми е виснал към земята. ...

писателче

Поэзия

2005-03-30T20:26:15+03:00 123 2

Най-важното е да ти бъде приятно 🇧🇬

Най-важното е да ти бъде приятно
Събудих се. Отворих очи, погледът ми безцелно се плъзна по стената, обходи стаята, разрови пръснатите по пода дрехи. Нищо ново. Една муха-черна, с големи лъскави крила лазеше по панталона ми. Беше станало светло. Прозорецът грееше, горе-в ъгълът му се виждаше едно си ...

писателче

Проза

2005-03-30T20:21:42+03:00 155

Там, където вали дъжд 🇧🇬

Там, където вали дъжд
Ех, ако знаеше Мама!…
Само ако знаеше!… Не трябваше да идвам тук, не трябваше… Очите ми са бухнали и мокри. Мътни. Устата ми мирише лошо. Гледам лицето си в огледалото - сякаш е чуждо, непознато лице. Брадясало, сухо, посърнало. Почерняло, сякаш изгорено, със сенки под очите… Т ...

писателче

Проза

2005-03-30T20:19:51+03:00 168 2

И аз съм ти... 🇧🇬

И аз съм ти. И ти си аз...Акорд.
Откъснат стон. Задъхване. Оркестър.
Дълбоко в теб. И ти си в мен. Проникване
и тласък...Таванът в сън. Стените вън
са всъщност вътре. И няма кой, и няма как ...

писателче

Поэзия

2005-03-26T21:23:30+02:00 168 10

Като пролетна трева си нежна. 🇧🇬

Като пролетна трева си нежна.
Невинен цвят, от слънцето погален
разцъфва твоята усмивка...
В очите ти очите ми се вглеждат.
Вятър ...

писателче

Поэзия

2005-03-26T21:22:09+02:00 144 8

Дали на прага, миг преди онази зима... 🇧🇬

Дали на прага, миг преди онази зима
да покрие за последно косите ми във бяло
и леденият вятър да свие моите устни,
ще мога пак да те открия?...
Да бъда пак задъхан, да ти купя цвете ...

писателче

Поэзия

2005-03-26T21:21:11+02:00 113 8

Имам нужда от теб... 🇧🇬

Имам нужда от теб. И от изгрева,
надниквайки плахо в хотелските стаи-
олтар на една забранена любов...
Сигурно грешен съм. Дори и във храма
да моля за прошка, кому ли е нужна?... ...

писателче

Поэзия

2005-03-26T21:20:04+02:00 256 14

Залез… Дърветата ни гледат... 🇧🇬

Залез… Дърветата ни гледат -
притихнали и бели птици,
над нас смирено вятъра възпират.
А ти си като статуя красива,
пред която съм приседнал на колене ...

писателче

Поэзия

2005-03-24T19:08:15+02:00 140 6

Ще бъдеш моя сетен сън… 🇧🇬

Ще бъдеш моя сетен сън… Красив и млад.
Задъхан, облечен в мокра тениска, безумен,
обсипан със цветя и тъжен стих, и залеза червен.
В някой парк, изпит ще бъде като вино.
Ще бъда твойта страст, легенда, мит ...

писателче

Поэзия

2005-03-24T18:56:49+02:00 181 4

Аз съм поет…oт ония... 🇧🇬

Аз съм поет…oт ония.
Дето ги няма във книгите, дето никой не знае,
с окъсано яке, премръзнал, самотен трамвая,
който няма къде да откара...
Имам двете очи… и душата си - рана, ...

писателче

Поэзия

2005-03-24T18:55:25+02:00 158 6

Припадам на колене, душата ми - молитва... 🇧🇬

Припадам на колене, душата ми - молитва, ти - икона.
Уморен съм от раздели…
Моля те, бъди до мене.
Ръката ми - студена…Парчета лед ли бяха?
Ръцете, вплели пръсти в нея… ...

писателче

Поэзия

2005-03-24T18:52:58+02:00 161 12

Небе... 🇧🇬

Небе.
Безсмислено и празно.
Едно индиго, проснато отгоре
под което този град е празен лист
с цвета на пепел, ...

писателче

Поэзия

2005-03-24T18:51:28+02:00 139 4

ВЪЛЧА ОТКРОВЕНОСТ 🇧🇬

ВЪЛЧА ОТКРОВЕНОСТ
...Бяхме някога много близки приятели.
Лека му пръст, наистина...беше ми искрено близък!
Не знаеш как приех това, което стана с него...Не знаеш какво преживях...Исках да го последвам, исках да умра веднага, на място... Но животът, мила моя, трябва да продължи. Въпреки всичко! Въпре ...

писателче

Проза

2005-03-23T18:56:32+02:00 224 8

Като коте в бъчва 🇧🇬

Като коте в бъчва
“… Понеже няма нищо тайно, което
да не стане явно, нито пък скрито,
което да не стане известно и да не
излезе наяве… ” ...

писателче

Проза

2005-03-23T18:32:29+02:00 151

Из мокрия парк само аз скитам... 🇧🇬

Из мокрия парк само аз скитам.
Не, още един под дъжда е заситнил,
води изплезено куче. То трепери горкото.
Под чадъра стопанинът ме изгледа накриво.
Нека се мръщи, а аз се усмихвам! ...

писателче

Поэзия

2005-03-23T18:28:27+02:00 113 4

Безсънни утрини… 🇧🇬

Безсънни утрини…
Мъгливи улиците, в които
бездомните клошари са повели
изплезени от грижи мокри псета.
И е хладно, и самотно. Иде зима. ...

писателче

Поэзия

2005-03-23T18:26:33+02:00 159 4

...Ти си въздушна, прозрачна и лека. 🇧🇬

...Ти си въздушна, прозрачна и лека.
Като горска мъгла се стелеш над мене.
И дланта ти - ефирна и мека
ме погали по белите скули…
Остарявам, сребриста брадата ...

писателче

Поэзия

2005-03-23T18:23:06+02:00 144 8

Есен е... Увиснали дюлите 🇧🇬

Есен е… Увиснали дюлите
са надули кореми като млади невести.
Пожълтяло полето и пълно с гущери
страшна напасти! Пропищяха скакалците от нея.
Дреме селцето… Само кокошки и дядовци. ...

писателче

Поэзия

2005-03-18T17:05:35+02:00 106