А днес, когато много ме боли,
аз искам всичко да забравя;
да сложа край на вечните сплетни,
да замълча, макар да искам да ударя...
Да превъзмогна болката във мен, ...
Сама съм в дома си. Отидоха си всички.
И по-добре! Не желая никой да остава.
Не искам никой посред нощ да ми звъни-
покоя ми да нарушава...
Обичам дома си: приютил моите навици, ...
През прозореца си виждам небето.
Смрачава се... Синьо и гладко небе,
белязано не от птичи криле,
а от бездушно стърчащи антени.
Гледам ги и плача... ...
Живота ми ще продължи след теб.
Е, може би ще потъгувам,
но не мисли, че в самотата - степ
завинаги ще отпътувам...
Живота ми ще продължи след теб. ...
Във ранното утро забързана, делнична,
безмилостно тъпча по килима проблемите.
Затръшвам вратата- и хайде!- на вънка.
Асансьора се бави... Стъпалата са доста...
Абе, кой ще го чака!- ...
Свърши и този роман. Прочетена книга.
От кора до кора... Последната страница-
с големи букви е написано: "К Р А Й".
Обръщам и този лист от живота си.
И Съдбата на чисто ще положи ново начало, ...
Сама съм. Никой след теб не е идвал.
Но малко ме боли от това.
С всичко се свиква, нали си чувал?
Тъжно ми е понякога, че те няма...
Сама съм. Но знам, че ти си самотният. ...
Затварям очи и потъвам в пространството.
Духът ми си пробива път сред мрака
и се опитва да достигне края на тунела- сън.
Краят!- една далечна малка светлинка,
която преследвам в безсънните нощи, ...
В тишината на синята вечер,
отново сама, аз проплаквам обидена,
унизена; уплашена за утре.
Гнева си ще скътам дълбоко в душата,
сълзите си яростно ще избърсвам, ...
Отново любезно си вземам довиждане
с колеги, с приятели... със Деня...
И тръгвам към къщи, ужасно забързана,
за да остана сама.
Яростно затръшвам вратата, ...
Мина вече времето на неспокойните тръпки,
на туптенето под лъжичката,
на наивните мои надежди...
Сега, облечена в осъзнаване
повдигам очи, знаейки, че няма да те видя. ...
