Вестин (Димитър Ганчев)

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ Бе тъй горещо, и слънцето печеше, като присъда върху синята хартия, и куче би изплезило безпомощно език. По навик дърветата на пук стърчаха с нацепена от скуката кора. Камшик дамгосваше и гонеше очите към прохлада, топяща се под сянка на липа. Така я срещнах на дървената пейка, межд ...

Вестин

Поезия

2006-09-04T11:32:13+03:00 123 16

Отражение

Отражение Сред моста се спрях безработен. Бездомно, с цигара унесен стоях – безцелно... и злобно, безделно самотен. Без вяра унесен, ръце оплел в парапета висях... Клон от бурята скършен – за цвете с прегоряла позлата подслон. Край стената, сред прашна алея несвършен издъхна поредния ден, пожарна ра ...

Вестин

Поезия

2006-09-04T11:20:33+03:00 100 6

Над тленен гроб раздвижи се пръстта.

Над тленен гроб раздвижи се пръстта. Ръце протегнал над тревата, на времето юздите улових. Смъртта проклех запенен и повиках Сатаната. И дълго спорихме със него в монолог, сами с безликия под мигащи звезди. Предложих му в зори душата си в залог сред ароматни гробищни треви. С надеждата зад трепнали ...

Вестин

Поезия

2006-09-02T23:54:42+03:00 121 16

Неродени моми

Неродени моми Неродени моми, неродени моми прокудени тичат във гъстия мрак. Аз стоя отстрани и ги гледам сами - изгарят в пожара на нощния град. Неродени моми, прокълнати жени – унесено сенки потръпват в студа. Притъмнял е градът и не светят звезди. Снегът оковал е тъжно града. Неродени моми, нероде ...

Вестин

Поезия

2006-08-30T09:07:49+03:00 120 18

Аз съм всичко и нищо... дървото огнищно,

Аз съм всичко и нищо... дървото огнищно, и мократа пепел. Аз съм купата с вишни и косът в очите ти житни. Мълчалив съм свидетел. Трън съм в петата, и рана, що бавно зараства. Аз съм онзи свещеник, разпалил олтара. На скрина съм свещник и вечер по малко изгарям.

Вестин

Поезия

2006-08-29T09:04:20+03:00 111 24

Тук всеки стих е изстрел. Куршум е нашето чело.

Тук всеки стих е изстрел. Куршум е нашето чело. Барут е болката зад него. Димът остава, като мисъл, облъхва нечие перо. Листът остава непробит. Брониран лист от злоба побелял. Тук всеки стих е щик, нащърбен, забит отляво на ребрата ни без жал.

Вестин

Поезия

2006-08-29T08:55:56+03:00 111 20

Моето дърво

Моето дърво Дърво самотно – престарял войник, лицето белег, а снагата рани; препуска конник пожълтял, велик – напрегнал мищци корени да брани. Препуска нощем, в слънчев пек, запрегнал воля с морни длани. Мечтите плодни – мигове събрани, загубил в похода нелек. Снага разкършил в зноя летен, със мисъл ...

Вестин

Поезия

2006-08-26T22:17:05+03:00 158 32

Старата жена

Поседна старата жена, от спомените уморена. Глава наведе към снега от тишината покорена. Не беше тихо в младостта. Далече беше самотата. Рисуваше живот със сладостта на извор бликнал от душата. Потече изворът в река, със сласт покрила бреговете. Преброди цялата земя със шепота на дъждовете. Но стихн ...

Вестин

Поезия

2006-08-26T16:18:47+03:00 143 28

* * *

Отлетяха вчера белите лястовици,
но белият гълъб кацна на нашите улици...
Но дали сред хиляди гарвани,
не сме забравили за белия гълъб в нас
Поздрави, Ралица!

Вестин

Поезия

2006-08-25T00:26:21+03:00 110 2

От пролетните дъждове молитва

Искам да ти дам без капка свян от пролетните дъждове молитва. Но ти недей разумно се опитва да разгадаеш пурпурния блян на залеза от прилепи премрежен. Подире ми не гледай с жалост, щом светят стъпките в нощта, разпалили пожар от светли пръски. Недей обрича двама ни на старост, обрамчена от тежки бр ...

Вестин

Поезия

2006-08-24T16:05:58+03:00 145 32

Градът говори

Говоря, тази вечер, с моя град. Цигара паля, нищо, че не пуша... да не е прозорецът ми тъмен. Долавям в мен, във въздуха, че има глад. И на балкона стръмен слушам, да гасне бавно по стените в нощен листопад. Мълча, а той отвръща ми с въздишки – думите, стаили по ъгли дъха си. ... Дочувам шепота на д ...

Вестин

Поезия

2006-08-24T09:41:41+03:00 132 24

Денят

Денят се роди, пробуди сияйно сред небеса, на място потайно. Свежо настръхнал дипли тревите. Росно лице, извил към звездите, облаци милва с вятър – ръце. Жежко поти се, топи се в зелено, в листа на черница потънал безследно. Огнен възвира, намира си път: през въздуха течен; връз горящата плът знойни ...

Вестин

Поезия

2006-08-23T13:17:02+03:00 139 18

По вертикалата

По вертикалата Разпъвам в тъмното ръце, заплетен в мрежата от звуци, и слушам в нощното небе как пъплят хорските каруци. Затънали в словесен мрак, пресяват думи сред простора (кога не зная, нито как) загубили крилете хора. Препускат шумно по ръба, подмамени от хоровода. Но все така пълзят в калта, н ...

Вестин

Поезия

2006-08-22T18:00:34+03:00 152 24

Пророчеството... (...на едно несбъднато поколение)

Пророчеството... (...на едно несбъднато поколение) Спи дете на гроб народен, под глава подпъхнало ръчица. Сън вълнува - див, злокобен - неживяла в зло душица. Спи - сънува ги коне, гриви ширнали в небето. Ето, сред праха и вятъра - дете, слънчево пристъпя, леко. Бие черна пръст копито. Облаци изсуле ...

Вестин

Поезия

2006-08-22T17:49:08+03:00 120 10

Шизократични лица (Лудият и Проститутката)

Шизократични лица Лудият Помните ли лудия, оня от квартала? Хукваше от края на площада, та чак до другия. Няма начин – виждали сте го в трамвая. Тича, тича... стоп и спре пред случайна млада двойка. Почеше се и почне да си свирка. Надникне в кафенето... и за час замре. Пикаеше на всяка спирка. Клекн ...

Вестин

Поезия

2006-08-21T16:36:15+03:00 124 14

Новият ден

Тръпно пробужда се новият ден – гол и бездомен сирак. От първи лъчи ослепен, нахлу в мъртво пустия град. Огледа се тихо и някак смутен, се закашля шумно в мотор на такси. Премигна в зелено росният ден и плъзна навред сред липи. Болно изсъска трудният ден – стотици врати автобусни дружно родиха и теб ...

Вестин

Поезия

2006-08-21T12:35:55+03:00 154 22

* * *

Късно е да се връщам.
Далечен и стръмен съм.
При теб да остана... ще може ли?
Безспир се завръщам,
но съм така изморен. Тъмно е... ...

Вестин

Поезия

2006-08-19T13:23:09+03:00 114 12

Прочетох се отзад-напред, преди...

Прочетох се отзад-напред, преди...
Никога не е късно -
никога, като никога, като абсолют,
и като време, като безвремие.
Умората на грешките така тежи - ...

Вестин

Поезия

2006-08-17T21:07:24+03:00 167 14

Изречени разстояния

Като изстрел. Като цвете. Като целувка.
Закъснялото след здрача извинение.
В задухата мързеливата преструвка.
Присъствието ти, и когато отсъстваш - прозрение.
Смъртта, отложена в доживотна присъда. ...

Вестин

Поезия

2006-08-16T16:51:37+03:00 134 14

Уличен канал

Уличен канал,
изпълнен цял
с чуждо щастие, с успехи.
Уличен канал,
запушен цял ...

Вестин

Поезия

2006-08-16T12:01:20+03:00 116 8

Умения за сървайвъри

Всички умеем... всичко.
Най-вече да се облечем
в най-личното си местоимение,
за пред чужди хора - гости.
Вдишваме и издишваме думи, ...

Вестин

Поезия

2006-08-16T12:00:26+03:00 117 8

Кой остави оръжието заредено

Готини сме, всички сме готини.
Отвън винаги бели,
като сняг преди Коледа.
Отвътре чисти и смели,
като ново оръжие. ...

Вестин

Поезия

2006-08-14T23:10:34+03:00 177 18

Разстояния

Разстояния Мъж съм и по мъжки ще ти призная – слаб съм понякога... Жена си и знаеш силата си на голите стъпки, съблечени зад завесите на облечена стая. ... и за мъжкото, което в очите проблясва, пред твоето очертание, няма да се покая ... нехаеш, че вятърът дърпа завесите на разголената ни стая. ... ...

Вестин

Поезия

2006-08-11T12:52:39+03:00 161 14

... с птиците

Важното е да споделяш – да нахраниш птиците... ... разбира се и да обичаш. Но най-важното е да обичаш себе си, за да можеш да обичаш другите... и да нахраниш птиците – за да можеш да споделяш. Ако не мога повече да ви споделям, ще отхапя сам езика си. И... ... ще замълча в нозете ви, но не задълго, ...

Вестин

Поезия

2006-08-09T22:38:48+03:00 161 30

Ника

Животът ни, като един куршум в цевта.
Друг няма, няма и да имаме.
И няма кой да ни научи как да се прицелваме.
Ще падаме, сразени сред стиха,
простреляни, но няма да умираме... ...

Вестин

Поезия

2006-08-08T10:28:03+03:00 162 24

Омагьосаните булеварди

Омагьосаните булеварди Омагьосаните черно-бели булеварди, трасирани с мъгла и детски стъпки; Женски гръб, бедра и тротоари – дъждовни, целите на светли кръпки. Листа – крака, за миг в объркан шепот… Небе – паваж, оплетени в изгубен писък… Асфалт от корени разкъсан до и от на редове, изпълнени с дъжд ...

Вестин

Поезия

2006-08-07T20:47:21+03:00 120 24

* * *

По стълбата на своя страх разкривам път във земната утроба. Тук споменът е шепа прах, а слънцето е само спомен в гроба. Тук правилата не важат. Тук няма сводове и неми свещи. Безликите край мен кръжат, ухилени коварно със очи горещи. Един след друг – във вечен кръг – представят се по име и по време. ...

Вестин

Поезия

2006-08-07T20:35:51+03:00 120 12

Слънчеви фигури

Мъжът на отсрещната седалка се поклащаше в такт с потракването на пътническия влак. При всяко ритмично движение на тялото, роякът черни мухи се надигаше, като плътен черен контур, който за миг се отлепва от собствените му очертания, унесен в помръдващото си лепкаво бръмчене, в очакване на тялото, ко ...

Вестин

Проза

2006-08-07T08:55:58+03:00 109 2

Каза ми едно врабче...

Каза ми едно врабче... Не се научих да прескачам подложения подло крак. Но не за друго, не очаквам в очите ви да видя мрак. Не се научих, с имитация, да свеждам поглед примирен; че няма по-добра гаранция от тихата и злобна почит, или да съскам раздвоен. Не искам с чуждия си прочит за мен да молят пр ...

Вестин

Поезия

2006-08-06T16:55:27+03:00 141 12

Съдба (в очакване на еволюцията)

Светът е злобен и не ще прости
за мъничките кълнове добро.
Светът е подъл и ще отмъсти
за всеки стрък с гора от зло.
Но някой ден ще го помоля ...

Вестин

Поезия

2006-08-06T16:51:29+03:00 187 26

Животът е...

Животът е предадено в полунощ обещание – семето откраднато от вятъра. Поникнало в нечии очи послание, прашинката в окото на скитник. Животът е милостиня във просешки длани, събрали девствеността на небето, разкъсана от изгревни рани милостиво от нощта обещани. Животът е закланото яре на двора и кръв ...

Вестин

Поезия

2006-08-05T00:28:09+03:00 199 28

И може би има надежда...

И може би има надежда... животът отсъжда, животът нарежда. Полепнала чисто по детските устни – медени капки златисто невкусени. Минават таксита изпълнени с планове, подире им дим и изгарящи блянове. Полегнала честно на пешеходна пътека дъгата чернее– умира полека. Сега го отричаш, но утре едва ли, щ ...

Вестин

Поезия

2006-08-03T20:31:59+03:00 142 18

Ливанската мадона

Ливанската мадона
Те викат силно, сякаш рецитират.
те крещят и нищо не разбирам.
Но чувам „Freedom!” – така скандират.
Деца в колички... със плакати. ...

Вестин

Поезия

2006-08-02T09:08:31+03:00 189 32

Ливанска мадона в София

Вестин

Фотография

2006-08-01T19:51:57+03:00 150 12

Любов...

Любов просташка, жалка по булевардите кънти. Гръбнак дъга в небето заизвива. Тротоарен дъжд звъни. Любов отлъчена, скептична под дъждобран се сви. Премина суха и практична, във онзи вход се скри. Любов безлична, тиха, душата ти дали скърби? Колко ли ти днес платиха? Не бой се, на вземи. Неистинска, ...

Вестин

Поезия

2006-08-01T14:03:17+03:00 196 24

Стаята

Стаята Бялата стая пълна с легла. За всеки кошмар по едно. Всяко покрито със бяло зебло, прикрило вдървена снага. Празната стая пълна с мечти. За всеки живот по една. Всяка умира сред тези стени, слепени от болката зла. Страшната стая. С пълни гърди, отлагаш смъртта за вечеря. Живата болка в очите г ...

Вестин

Поезия

2006-08-01T11:19:56+03:00 110 12

СЪН

СЪН Ръцете ти ме милват – “Лека нощ!”, настава нощ, и като нож е всеки пръст на ръката ти стоманено корава. На кръстопътя на съня ми кръст забива и тунел в скалата на гърдите прокопава, търсейки ядро от гневен плисък – лава. Вън клоните мълчат в страха си съучастни, разделени от луна безропотно дебе ...

Вестин

Поезия

2006-07-31T01:43:54+03:00 210 20

Ще бъде ден ( съвсем обикновен )

Ще бъде ден ( съвсем обикновен ) Ще дойде ден, ще бъде той съдбовен. И аз ще вдишам омаята на цъфналите вишни. Ще дойде ден, ще бъде той свободен и ще забравя спомени излишни. Живее в мен – наблизо, досами сърцето. Расте и диша в мен, разперил корени, пулсиращи, червени, пищни; расте, сънува и възди ...

Вестин

Поезия

2006-07-30T19:33:04+03:00 121 10

Горчивата чаша ( На едно наводнение )

Горчивата чаша ( На едно наводнение ) През чашата с вода гледат ме очите, наядени от раци и комари. Учудено отнесен поглед, покрит от мътната вода. Очите, запечатали небето – застинал облак във смъртта. И в мътния им блясък тихо попива мъката в калта. През чашата с вода изпиват ме очите, детските оч ...

Вестин

Поезия

2006-07-30T19:32:05+03:00 146 14

Докосване

Поглеждаш ме – очите разтворени... Рекох - Добре съм. ... и млъкнах. Леко, с ръка те докоснах - Обичаш ме... тихо прошепнах и се усмихнах – продължен и спокоен...

Вестин

Поезия

2006-07-30T08:34:24+03:00 153 14